Проф. Мавродиева е преподавател по реторика, бизнес комуникация, връзки с

Проф. Мавродиева е учител по изразителност, бизнес връзка, връзки с обществеността и академично писане в Софийския университет. Тя е и откривател, блогър, обучител, който преглежда реториката като витална просвета, а връзката като реализираща се в разнообразни области: от бизнес, медии и политика до уеб 4.0.

Проф. Мавродиева, в този момент повече от всеки път е настоящо понятието “дигиталност ”. Вие вършиме отпратка от дигиталност към дигитално гражданство. Какво в действителност значи да бъдем цифрови жители?

Преди десетилетия се говореше за netizen, т.е. за " жители на мрежата " и за осведомителна просветеност. Премина се и през понятията е-граждани, е-улица, е-протести. Сега към този момент се приказва за цифрови жители . В най-новото време се изискват повече познания и умения, освен базисни познания как да се употребяват приложения, стратегии, платформи, принадлежности онлайн, за да се основава и качествено наличие в онлайн среда. И цифровата просветеност да е съчетана със познания в региона на гражданското обучение. Необходими са интензивности, които са свързани с дела, хрумвания, идеали. Това е да сме цифрови жители: осведомени, стимулирани, ангажирани с дела, интензивно участващи в публични действия и акции . 

Как определяте равнището на цифрова подготвеност на актуалния цифров жител в България?

Компетентността е друга в разнообразни групи от българското общество. Програмистите, софтуерните експерти, графичните дизайнери са с извънредно високо равнище на такава подготвеност. Все по-масово, освен младежите у нас, употребяват интензивно приложения и споделят информация онлайн, изключително в моменти на рецесия. Има и такива, които навлизат в усвояването на новите умения постепенно, само че с готовност. Неравномерността е налице, някои експерти приказват за цифрово неравноправие , като тук се включат както проблеми с достъпа до интернет в някои региони на страната и липсата на смарт устройства, по този начин и неналичието на компетентности, изключително при по-възрастните хора. 

Ясно е, че събитията в цяла Европа са форсмажорни и просветителните институции са изправени пред голямо предизвикателство. Как оценявате въвеждането на онлайн образованието в България – както в учебните заведения, по този начин и в университетите? 

От години се вършат опити в учебните заведения да се употребяват опциите за образование на правилото на съчетаване на обичайни и модерни способи. Учителите употребяват блогове, обществени мрежи, електронни дневници и т. нар. облачни пространства. Те знаят, че модерното обучение изисква модерни технологии и високо равнище на цифрова просветеност. А рецесията сега ни откри относително готови, само че не на всички места . Страна са и родителите, които поддържат дигитализацията в процеса на образование, само че не всички са " в час "  с онлайн обучителните принадлежности , защото животът им е надалеч от технологиите. Така че – към момента мъчно може да се приказва за устойчиви обичаи по отношение на актуалните форми на образование във всички учебни заведения у нас.

Университети вършат опити на нива мениджмънт да преминат на режим " ускорено развиване на българското висше обучение ". Някои университети се оправят по-добре във форсмажорните условия, опирайки се на предходен опит . Преподаватели по обособени дисциплини работят с виртуални класни стаи. Има, несъмнено, и такива, които все още са на ниво е-поща. Студентите желаят да се образоват в модерна академична и софтуерна среда, доста по-активни са чрез новите форми на образование. И в случай че в процеса на образование и самоподготовка студентите използват онлайн принадлежности и платформи, тези младежи ще са и скъп обществен капитал в бъдеще освен за България, а и за света. 

Дисциплинирани ли сме цифрово като нация, с цел да успеем дейно да работим и учим от у дома? 

Ситуацията допуска дисциплинираност, самодисциплина, рестрикции, струпване за малко време на познания за цифрова връзка от разнообразни групи в българското общество. Налага се бързо и в същото време стабилно образуване на умения за потребление на онлайн принадлежности и платформите за учене. Все още има недоумение за тях у някои хора, други са скептични, трети постепенно напредват и изчакват " по остарял национален бит " да отмине и това, четвърти просто карат в комфортното остаряло русло. Има и такива, които премислят метода на учене и на работа. Хората откриват, че в случай че изостанат в динамично разрастващата се връзка, това ще е закъснение на персонално, професионално, финансово и бизнес ниво. Променят се парадигмите на учене и това е добре да се осъзнае ясно и да се одобри от българите : родители, учители, просветителни мениджъри. По това работим и с сътрудници от четири държави в проекта DETECT – Enchasing Digital Citizenship.

Когато рецесията отмине, по какъв начин мислите  –  ще се окаже ли, че тя ни е предизвикала нас, българите, да се придвижим още едно ходило към това да се превърнем в положителни цифрови жители? 

Генерализацията, крайните позитивни или негативни прогнози не са уместни . Нужни са разбори на институционално и управническо равнище, с цел да създадем преценка за триумфа или неуспеха на такива практики. Желателно е да се провеждат образования със модерни способи, интензивни и устойчиви, с цел да се работи дейно с жители, които да придобият в случай че не висока цифрова подготвеност, то най-малко базова грамотност в интернет пространството, с цел да " стопим " неравенството. Отлив от цифровото няма да има, само че връзката ще се върне към редом развиване в онлайн и офлайн среда. Хората ще решат по какъв начин да продължат в персонален проект общуването . Все отново ще има промени на ниво персонално и обществено (private – public), преосмисляне на понятията място и пространство (place – space) на доста нива: отзивчиво, етично, управническо, бизнес, психическо, обществено.

 
Георги Лозанов: " Авторитети ще се срутят, ще се родят нови герои "