Проф. Дудов, пандемията обърна внимание, че здравето е най-голямото ни

Проф. Дудов, пандемията обърна внимание, че здравето е най-голямото ни благосъстояние, само че промени ли се като цяло персоналната отговорност към здравето?
Дори и тук-там по света да се следи нараснало внимание към предварителната защита и поддържането на здравословен метод на живот, в нашата страна, за жалост, към момента доминират хората, които не одобряват задоволително съществено своите здравни проблеми.
Всеки шеф има потребност от здрави служащи и чиновници. Какъв е късият ви съвет -как да се основава по-здравословна работна среда?
Бих посъветвал всеки шеф да влага в основаването на здравословна работна среда посредством даване на благоприятни условия за физическа интензивност, здравословно хранене и стратегии за ръководство на напрежението. Разбира се, значимо е да се обезпечат и съответни условия за отмора и възобновяване.
Какво е рекомендацията ви към работодателите, с цел да имат здрави хора и здрави екипи?
Освен вложенията в работната среда, не по-малко значимо е работодателят да предизвиква грижата за здравето и самичък да показва самодейно отношение в тази посока. Всяка специалност е друга и не всеки може да си обезпечи добър баланс сред работата и персоналния живот, само че когато работодателят демонстрира схващане към своите чиновници и способства за това те да се усещат спокойни и ценени на работното място, това сигурно способства за тяхното богатство.
Как да понижаваме напрежението, който през днешния ден е мощно отровен фактор?
Ежедневието ни е такова, че стресът е неминуем и е на всички места към нас. Важно е да се научим да го разпознаваме и управляваме, доколкото е допустимо. Доказано е, че физическата интензивност и смехът оказват помощ за понижаване равнищата на напрежението. Всеки, обаче, би трябвало да откри своя метод. За едни това е разхода или бягане в парка, за други медитация, за трети четене на книга, а за четвърти – излизане с другари.
Вашето пояснение – за какво онкологичните болести завземат все по-голяма територия?
Онкологичните болести се усилват заради голям брой фактори, в това число застаряване на популацията, вреден метод на живот и екологични въздействия. Значителен принос имат и генетичните фактори. Живеейки по-дълго, в Европа имаме опция да се сблъскаме с редица болести, присъщи за остаряването на организма.
Какво сочи статистиката за Европейски Съюз и за България във връзка с раковите болести? Кои органи са най-уязвими и кои съгласно вас са най-честите аргументи тъкмо тези органи да боледуват?
Ракът на белия дроб, колоректалният карцином, ракът на простатата и ракът на гърдата заемат челни позиции по заболеваемост и смъртност от рак в страната. Най-честите аргументи тъкмо тези органи да боледуват са свързани с тютюнопушене, нездравословно хранене и нараснала консумация на алкохол, както и липса на постоянни прегледи и проучвания.
Оказва се, че мъжете са в по-голям риск, защото огромна част от тях подценяват освен ранните, а даже някои от по-късните признаци и се обръщат към уролог с напреднало заболяване. Как да променим тези настройки?
За да променим настройките на мъжете към здравето, е належащо да увеличим информираността посредством акции и начинания, които целят да насърчат мъжете да посещават доктор постоянно и да не подценяват признаците.
Колкото по-рано - толкоз по-добре, само че по какъв начин казусът да се улови в точния момент?
На първо място е извънредно значимо хората да се подлагат на постоянни медицински прегледи. Скрининговите стратегии за разнообразни типове рак могат да открият болестта на ранен стадий, когато лекуването е по-вероятно да бъде сполучливо. За страдание, нямаме такива работещи национални стратегии в същинския смисъл на думата и хората следва да бъдат задоволително самодейни и виновни към личното си здраве.
Вашият професионален съвет към мъжете? И към тези, които са минали оттатък границата на положителното мъжко здраве?
PSA (простатно-специфичен антиген) е маркер, който демонстрира дали някой пациент би могъл да има онкологично заболяване, касаещо простатата. Изследването му съставлява взимане на венозна кръв и лишава безусловно 2 минути. Мисля, че това е най-малкото, което един мъж над 45 година може да прави за себе си един път годишно.
Кой е в максимален риск от онкологични болести? Каква предварителна защита препоръчвате?
Хората с наследствена предразположеност, тези с вреден метод на живот или работещи във нездравословни условия са в по-голям риск. Препоръчвам постоянни прегледи, съблюдаване на здравословен режим и по опция отбягване на рискови фактори.
За де не се трансформира диагнозата в присъда?
Ранната диагностика ни дава опция да лекуваме болестта по-рано, когато имаме и по-голям късмет да се преборим с него. Това още веднъж ни връща към значимостта на постоянните прегледи и проучвания, с цел да се хващат болесттите в точния момент.
Има хора в дребни и отдалечени обитаеми места, с ниски приходи – какво да се направи за тези хора, каква да е грижата за тях?
В момента актуалните способи за диагностика и лекуване, както и качествените експерти са неравномерно разпределени в страната. Необходими си обществени вложения и промени, с цел да се обезпечи еднакъв достъп до модерна онкологична грижа за всички.
И в случай че целият ви опит от срещите с вашите пациенти би трябвало да изкристализира единствено в едно изречение, какво ще е то?
Здравето е най-ценното, което имаме, и не трябва да се отсрочва грижата за него.
Текстът е част от бр. 122 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.