Лекарят на 2022 г. проф. Петров: Обществото е в дълг към лекарите
Проф. доктор Иво Петров беше награден за Лекар на годината 2022 нощес на публична гала в Националния исторически музей, а премията му бе връчена персонално от президента Румен Радев. Пред Zdrave.net проф. Петров описа какво значи за него тази премия и за провокациите, които му предстоят.
Проф. Петров, по какъв начин се чувствате като Лекар на годината?
Много забавен въпрос. Обикновено ме питат за опазване на здравето и какво следва оттук насетне. Първо се усещам доста почетен. Изключително ми е прелестно, не мога да скрия. Това е голямо самопризнание и голямо предизвикателство, защото доста задължава. Един тип, занапред би трябвало да потвърдя, че съм заслужил тази премия.
Тази премия е по-специална и поради това, че сте отличен от сътрудниците си.
За мен това е най-ценното и е нещото, което задължава още повече. Продължавам да считам, че обществото не въздава заслуженото на лекарите. Както не въздава заслуженото и на хората на културата, на учителите, на хората на реда. Смятам, че обществото има дълг и това би трябвало да бъде поправено.
Как може да се случи това?
Със сигурност и системата има виновност за това. В доста страни има открита от страната последователност на възнагражденията. Най-вероятно на някои депутати и политици това няма да им хареса, само че тази последователност потегля от депутатската заплата. Така минималната лекарска заплата да вземем за пример е равна на депутатската, учителската – 2/3 от депутатската, на служителя на реда – 70% и така нататък Винаги съм считал, че парите не са вярната оценка за приноса на един човек към обществото, само че за жалост са единственото средство, посредством което този принос се прави оценка. Тук става въпрос и за нещо, което е национално отговорно. Ако желаеме да не изтичат нашите лекари и медицински сестри, би трябвало да се вземем в ръце. Политиците, улисани в пререканията си и антагонизми, не си дават сметка, че България губи всеки ден лекари и медицински сестри заради една доста елементарна причина – огромният недостиг на тези фрагменти в Западна Европа, които с огромна ненаситност одобряват лекари и сестри от България, Румъния, Сърбия, Македония. Те знаят, че тези фрагменти са добре подготвени и виновни и са склонни да работят на по-ниски заплати, в сравнение с дават на личните си експерти. Тези релативно занижени заплати там, са извънредно положителни за хората, които напущат България, тъй като получават минимум по три спрямо това, което нашата страна им въздава. Опираме до оценка. Има пари за хабене за недобре направени пътища и недобре изпълнени планове, само че няма пари за лекарите и учителите.
Вие с изключение на изявен доктор, сте и изявен общественик…
Не съм. Мислех, че мога да трансформира нещо от вътрешната страна, само че се оказа, че не мога и по тази причина много съм се дистанцирал.
Все отново успяхте да получите поддръжка за програмата за дефибрилаторите на публични места.
Беше извънредно прелестно за мен да срещна 100% поддръжка от всички политически страни и това ме накара да продължа в тази посока и най-сетне да създадем някаква стъпка в реализиране на тези цели – покриване на една голяма празнота за образование на популацията за предоставяне на първа помощ. Много е значимо да се конфигурират дефибрилатори, само че по-важно е да се образова популацията и като значима част от това образование е по какъв начин да се ползва автоматизиран външен дефибрилатор за преустановяване на сърдечния арест. В този аспект срещнах цялостна поддръжка. Имах голямото наслаждение да получа цялостна поддръжка и за възможното използване и смяна на законодателство, само че в предходния парламент. Тъкмо се бяхме подготвили да дадем на депутатите от здравната комисия законопроекта, който сме подготвили, и закриха Народното събрание. Сега отново сме на изходна линия. По-лошо е дори, тъй като сме на равнище -2.
Сега Народното събрание даже не може да проработи.
Това е ужасяващо. Ако един доктор беше толкоз безконтролен като тези, които са властимащите, България нямаше да я има.
В законопроекта, който оферирате, включено ли е, че лекарите имат право да оказват помощ и отвън лечебното заведение, тъй като в този момент е наказуемо действие?
В Наказателния кодекс и Закона за здравето има доста недоразумения, въпреки че се съдържат в 6-7 абзаца. Няма да е мъчно да бъде приведено българското законодателство в унисон с европейското, просто би трябвало да има благосклонност и поддръжка. Сигурен съм, че ще има. По отношение на това кой може да оказва помощ в Европа най-силно усещане ми направи, когато датския футболист направи сърдечен арест на терена и беше избавен, най-ключово за мен беше изявлението на лекаря на тима. Той съобщи, че е почнал да му оказва помощ, откакто някой го е дефибрилирал. Това е бил просто някой, който е стоял на пистата, само че е бил подготвен да оказва такава първа помощ. След 5-6 дни футболистът получи автоматизиран кардиовертер дефибрилатор, който му беше вграден и дори продължава да играе като футболист в британски тим. Това би трябвало да се случва всекидневно в България на доста места. Екстраполирайки данните от Европа, към 5000 българи умират с картината сърдечен арест – неочаквана сърдечна гибел. Със 70% се усилва вероятността да бъдат избавени тези хора, в случай че има инцидентни очевидци в близост, които са подготвени да дават първа помощ, вършат го и в близост има дефибрилатор, който може да приключи евентуално съдбовното ритъмно нарушаване. Ние би трябвало да обучим самите себе си и под „ ние “ имам поради всички членове на обществото да бъдем съпричастни и грижовни за казуса на другия.
Това приказва и за смяна на манталитета в обществото?
Точно по този начин е.
Проф. Петров, по какъв начин се чувствате като Лекар на годината?
Много забавен въпрос. Обикновено ме питат за опазване на здравето и какво следва оттук насетне. Първо се усещам доста почетен. Изключително ми е прелестно, не мога да скрия. Това е голямо самопризнание и голямо предизвикателство, защото доста задължава. Един тип, занапред би трябвало да потвърдя, че съм заслужил тази премия.
Тази премия е по-специална и поради това, че сте отличен от сътрудниците си.
За мен това е най-ценното и е нещото, което задължава още повече. Продължавам да считам, че обществото не въздава заслуженото на лекарите. Както не въздава заслуженото и на хората на културата, на учителите, на хората на реда. Смятам, че обществото има дълг и това би трябвало да бъде поправено.
Как може да се случи това?
Със сигурност и системата има виновност за това. В доста страни има открита от страната последователност на възнагражденията. Най-вероятно на някои депутати и политици това няма да им хареса, само че тази последователност потегля от депутатската заплата. Така минималната лекарска заплата да вземем за пример е равна на депутатската, учителската – 2/3 от депутатската, на служителя на реда – 70% и така нататък Винаги съм считал, че парите не са вярната оценка за приноса на един човек към обществото, само че за жалост са единственото средство, посредством което този принос се прави оценка. Тук става въпрос и за нещо, което е национално отговорно. Ако желаеме да не изтичат нашите лекари и медицински сестри, би трябвало да се вземем в ръце. Политиците, улисани в пререканията си и антагонизми, не си дават сметка, че България губи всеки ден лекари и медицински сестри заради една доста елементарна причина – огромният недостиг на тези фрагменти в Западна Европа, които с огромна ненаситност одобряват лекари и сестри от България, Румъния, Сърбия, Македония. Те знаят, че тези фрагменти са добре подготвени и виновни и са склонни да работят на по-ниски заплати, в сравнение с дават на личните си експерти. Тези релативно занижени заплати там, са извънредно положителни за хората, които напущат България, тъй като получават минимум по три спрямо това, което нашата страна им въздава. Опираме до оценка. Има пари за хабене за недобре направени пътища и недобре изпълнени планове, само че няма пари за лекарите и учителите.
Вие с изключение на изявен доктор, сте и изявен общественик…
Не съм. Мислех, че мога да трансформира нещо от вътрешната страна, само че се оказа, че не мога и по тази причина много съм се дистанцирал.
Все отново успяхте да получите поддръжка за програмата за дефибрилаторите на публични места.
Беше извънредно прелестно за мен да срещна 100% поддръжка от всички политически страни и това ме накара да продължа в тази посока и най-сетне да създадем някаква стъпка в реализиране на тези цели – покриване на една голяма празнота за образование на популацията за предоставяне на първа помощ. Много е значимо да се конфигурират дефибрилатори, само че по-важно е да се образова популацията и като значима част от това образование е по какъв начин да се ползва автоматизиран външен дефибрилатор за преустановяване на сърдечния арест. В този аспект срещнах цялостна поддръжка. Имах голямото наслаждение да получа цялостна поддръжка и за възможното използване и смяна на законодателство, само че в предходния парламент. Тъкмо се бяхме подготвили да дадем на депутатите от здравната комисия законопроекта, който сме подготвили, и закриха Народното събрание. Сега отново сме на изходна линия. По-лошо е дори, тъй като сме на равнище -2.
Сега Народното събрание даже не може да проработи.
Това е ужасяващо. Ако един доктор беше толкоз безконтролен като тези, които са властимащите, България нямаше да я има.
В законопроекта, който оферирате, включено ли е, че лекарите имат право да оказват помощ и отвън лечебното заведение, тъй като в този момент е наказуемо действие?
В Наказателния кодекс и Закона за здравето има доста недоразумения, въпреки че се съдържат в 6-7 абзаца. Няма да е мъчно да бъде приведено българското законодателство в унисон с европейското, просто би трябвало да има благосклонност и поддръжка. Сигурен съм, че ще има. По отношение на това кой може да оказва помощ в Европа най-силно усещане ми направи, когато датския футболист направи сърдечен арест на терена и беше избавен, най-ключово за мен беше изявлението на лекаря на тима. Той съобщи, че е почнал да му оказва помощ, откакто някой го е дефибрилирал. Това е бил просто някой, който е стоял на пистата, само че е бил подготвен да оказва такава първа помощ. След 5-6 дни футболистът получи автоматизиран кардиовертер дефибрилатор, който му беше вграден и дори продължава да играе като футболист в британски тим. Това би трябвало да се случва всекидневно в България на доста места. Екстраполирайки данните от Европа, към 5000 българи умират с картината сърдечен арест – неочаквана сърдечна гибел. Със 70% се усилва вероятността да бъдат избавени тези хора, в случай че има инцидентни очевидци в близост, които са подготвени да дават първа помощ, вършат го и в близост има дефибрилатор, който може да приключи евентуално съдбовното ритъмно нарушаване. Ние би трябвало да обучим самите себе си и под „ ние “ имам поради всички членове на обществото да бъдем съпричастни и грижовни за казуса на другия.
Това приказва и за смяна на манталитета в обществото?
Точно по този начин е.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ