Онколози: Следващото предизвикателство ще е да намерим правилното лекарство за всеки един пациент
Ако допреди 15 години е имало недостиг на медикаменти и техники за лекуване, сега има остатък от медикаменти. В последните седмици има новости, които са свързани с това по какъв ред и по кое време да се употребяват съответни медикаменти в процеса на лекуването, само че предизвикването за нас през идващите години ще е да намерим вярното лекарство за всеки един пациент.
Това сподели ръководителят на Българско научно сдружение по имуноонкология доцент доктор Желязко Арабаджиев по време на брифинг „ Предизвикателствата и достиженията в лекуването и профилактиката на карцином на гърдата “, проведен от Институт за проучване лекуването на рака на гърдата. Той съобщи, че новостите в актуалното лекуване на рака на гърдата, които са в потреблението на биомаркери и разрешават да се избере най-ефективното лекарство или композиция от медикаменти за съответния пациент. Сред последните открития в онкологията са РНК-ваксините против рака на гърдата. В клинични изследвания се тестват както лечебни ваксини върху пациенти, по този начин и профилактични ваксини върху дами с висок риск от рак на гърдата, и резултатите са обнадеждаващи.
По думите му медицинските специалности, които се занимават с карцином на гърдата, търпят извънредно динамично развиване както във връзка с лекарственото лекуване, по този начин и във връзка с лъчелечението, и това е повода доста мъчно да бъдат изработвани контролни механизми. „ Нужна е организация, която да работи единствено с онкологията и сходно контролно звено е заложено в Противораковия проект. Планът обаче е повече политически документ, в сравнение с законодателен механизъм “, сподели доктор Арабаджиев. Той добави, че също така е доста значимо да има и експертни центрове, които да подсигуряват, че лекуването на всички места се организира според медицинските протоколи.
„ Два пъти повече са компютърните томографи у нас на глава от популацията спрямо останалите страни членки на Европейски Съюз. Имаме и доста лечебни заведения за лекарствено лекуване на ракови болести – над 45. От една страна това е хубаво, тъй като са покрай пациента, само че от друга би трябвало да сме сигурни, че качеството на лекуването е едно и също на всички места. Нямам вътрешна увереност, че това се случва, най-много заради неналичието на сложна грижа в по-малките лечебни заведения и отделения “, сподели още доктор Арабаджиев.
Според лъчетерапевта доктор Калоян Йорданов съществуването на онкологична помощ в „ градчета и паланки “ трагично утежнява резултатите на пациентите, които търсят късно лекуване в профилираните лечебни заведения в София.
„ Много постоянно хората се сблъскват с доктори, които не им оферират нужните способи за диагностика или вярното лекуване. Същевременно ранното разкриване и профилактика на карцином на гърдата е от основно значение за всеки един пациент “, сподели той.
Комплексното лекуване изисква екипност, доста експерти, които да разискват и вземат решение коя е най-хубавата тактика за лекуване на съответния пациент във всеки стадий от лечението. Изисква да включим и грижи за психическото здраве на пациента, да вземем под внимание обществения му статус, дали е податлив да се придържа към предписаното лекуване. Комплексното лекуване е действителна процедура в доста онкологични звена в България, само че за жалост не се ползва на всички места “, изясни доцент Ася Консулова – шеф на Клиниката по здравна онкология на УСБАЛО „ Проф. Черноземски “.
Поради казуса с неналичието на надзор, узаконяване и следване на стандарти в лечението на рака у нас на конференцията в София е преподавател и проф. Изабела Рубио – ръководител на Европейското сертифициращо сдружение на експертните центрове за лекуване на рак на гърдата (от 2020 година до 2022 г.).
На това по какъв начин се съобщаваше диагнозата рак преди 10 години и в този момент обърна внимание д-р Елиз Тазимова – ръководител на организационния комитет на конференцията и онколог в Клиниката по здравна онкология на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. „ Преди 10 година на пациента се съобщаваше небрежно диагнозата рак на гърдата, която нерядко звучеше като присъда, и нямаше обяснение какви проучвания и следващо лекуване ще се приложат и каква е прогнозата. Днес във водещите клиники диалогът с пациента е обширен, с уточнения какво ще претърпи в процеса на лекуването – лекарствено, хирургично, лъчетерапевтично и други И този диалог не е еднократен, а се случва регулярно и зависи от динамичността на болестта. Съвременните лечебни подходи доста трансформираха прогнозите за тези пациенти. Удължи се доста освен животът им, преживяемостта, само че се усъвършенства и качеството им на живот. Имаме пациенти и в ранни, и в късни стадии на рака, с които се срещаме десетки години напред “, съобщи доктор Тазимова.
Това сподели ръководителят на Българско научно сдружение по имуноонкология доцент доктор Желязко Арабаджиев по време на брифинг „ Предизвикателствата и достиженията в лекуването и профилактиката на карцином на гърдата “, проведен от Институт за проучване лекуването на рака на гърдата. Той съобщи, че новостите в актуалното лекуване на рака на гърдата, които са в потреблението на биомаркери и разрешават да се избере най-ефективното лекарство или композиция от медикаменти за съответния пациент. Сред последните открития в онкологията са РНК-ваксините против рака на гърдата. В клинични изследвания се тестват както лечебни ваксини върху пациенти, по този начин и профилактични ваксини върху дами с висок риск от рак на гърдата, и резултатите са обнадеждаващи.
По думите му медицинските специалности, които се занимават с карцином на гърдата, търпят извънредно динамично развиване както във връзка с лекарственото лекуване, по този начин и във връзка с лъчелечението, и това е повода доста мъчно да бъдат изработвани контролни механизми. „ Нужна е организация, която да работи единствено с онкологията и сходно контролно звено е заложено в Противораковия проект. Планът обаче е повече политически документ, в сравнение с законодателен механизъм “, сподели доктор Арабаджиев. Той добави, че също така е доста значимо да има и експертни центрове, които да подсигуряват, че лекуването на всички места се организира според медицинските протоколи.
„ Два пъти повече са компютърните томографи у нас на глава от популацията спрямо останалите страни членки на Европейски Съюз. Имаме и доста лечебни заведения за лекарствено лекуване на ракови болести – над 45. От една страна това е хубаво, тъй като са покрай пациента, само че от друга би трябвало да сме сигурни, че качеството на лекуването е едно и също на всички места. Нямам вътрешна увереност, че това се случва, най-много заради неналичието на сложна грижа в по-малките лечебни заведения и отделения “, сподели още доктор Арабаджиев.
Според лъчетерапевта доктор Калоян Йорданов съществуването на онкологична помощ в „ градчета и паланки “ трагично утежнява резултатите на пациентите, които търсят късно лекуване в профилираните лечебни заведения в София.
„ Много постоянно хората се сблъскват с доктори, които не им оферират нужните способи за диагностика или вярното лекуване. Същевременно ранното разкриване и профилактика на карцином на гърдата е от основно значение за всеки един пациент “, сподели той.
Комплексното лекуване изисква екипност, доста експерти, които да разискват и вземат решение коя е най-хубавата тактика за лекуване на съответния пациент във всеки стадий от лечението. Изисква да включим и грижи за психическото здраве на пациента, да вземем под внимание обществения му статус, дали е податлив да се придържа към предписаното лекуване. Комплексното лекуване е действителна процедура в доста онкологични звена в България, само че за жалост не се ползва на всички места “, изясни доцент Ася Консулова – шеф на Клиниката по здравна онкология на УСБАЛО „ Проф. Черноземски “.
Поради казуса с неналичието на надзор, узаконяване и следване на стандарти в лечението на рака у нас на конференцията в София е преподавател и проф. Изабела Рубио – ръководител на Европейското сертифициращо сдружение на експертните центрове за лекуване на рак на гърдата (от 2020 година до 2022 г.).
На това по какъв начин се съобщаваше диагнозата рак преди 10 години и в този момент обърна внимание д-р Елиз Тазимова – ръководител на организационния комитет на конференцията и онколог в Клиниката по здравна онкология на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. „ Преди 10 година на пациента се съобщаваше небрежно диагнозата рак на гърдата, която нерядко звучеше като присъда, и нямаше обяснение какви проучвания и следващо лекуване ще се приложат и каква е прогнозата. Днес във водещите клиники диалогът с пациента е обширен, с уточнения какво ще претърпи в процеса на лекуването – лекарствено, хирургично, лъчетерапевтично и други И този диалог не е еднократен, а се случва регулярно и зависи от динамичността на болестта. Съвременните лечебни подходи доста трансформираха прогнозите за тези пациенти. Удължи се доста освен животът им, преживяемостта, само че се усъвършенства и качеството им на живот. Имаме пациенти и в ранни, и в късни стадии на рака, с които се срещаме десетки години напред “, съобщи доктор Тазимова.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ