Проф. Кеворкян: COVID-19 e на трета позиция сред причините за смъртност у нас през 2020 г.
Проф. Ани Кеворкян е началник на Катедрата по епидемиология и медицина на бедствените обстановки в МУ - Пловдив. Член на УС на Българската асоциация за предварителна защита и надзор на нозокомиалните инфекции (БулНозо) и на Българското научно сдружение по епидемиология на инфекциозните и неинфекциозните заболявания (НДЕИНБ).
Проф. Кеворкян, последните систематизирани данни за смъртността у нас още веднъж демонстрират, че България се подрежда на дъното на европейските ранглисти по този индикатор. Как ще коментирате този факт?
В международен мащаб общата, майчината и детската смъртност се одобряват за доста сензитивен знак освен на здравето на нацията, само че и знаци за икономическото богатство и културно развиване на обществото, защото бедността и обществената изолираност директно въздействат на достъпа до здравни грижи. В страни като България с изразена демографска рецесия, обусловена от ниската раждаемост, застаряване на популацията и увеличената емиграция, здравният статус и надлежно равнищата на смъртност са свързани с цялостното развиване на нацията.
Проблемът с по-високия коефициент на обща смъртност (на 1000 население) в България по отношение на междинния не е неотдавна. За последните 20 години (от 2000-2019 г.) индикаторът е релативно идентичен за Европейски Съюз – към 10 на 1000 души население. За същият интервал в България е трайно сред 14-15 на 1000, от 2015 година е над 15 на 1000 и доближи 18 на 1000 през 2020 година
Стандартизираните коефициенти за смъртност (на 100 000 население) демонстрират същите позиции на България по отношение на общия индикатор за Европейски Съюз, както и по отношение на останалите страни в интервала от 2010 година насам, отразено в „ Аналитичен отчет за дейностите, свързани със здравното обслужване на популацията в отговор на пандемията от Коронавирус -19 за интервала 01 март 2020 година - 31 май 2021 година “, направен от НЦОЗА. България обичайно регистрира и по-високи от междинните за Европейски Съюз равнища на стандартизирания коефициент за смъртност от заболявания на органните на кръвообращението, като в обособени години е до три пъти по-висок от този за Европейски Съюз. Негативна за България е наклонността в относителен проект и по стандартизирания коефициент за смъртност от мозъчно-съдова болест.
Не по-малко индикативен знак за здравето на нацията, обвързван със смъртността, е предстоящата дълготрайност на живота. По данни на Световната банка, в България тя е по-ниска от междинната в Европейски Съюз още от средата на седемдесетте години на XX век, където се следи гладко повишаване от 71 до 81 години през 2019 година, до момента в който в България едвам през 2011 година е достигната предстояща дълготрайност от 74 година и до 74.9 година през 2019 година За 2019 година (последната, за която са налични данни) предстоящата дълготрайност на живота е най-висока във Франция, Италия, Малта, Испания и Швеция – 83 година, което е показателно единствено по себе си и е обвързвано със стандарта на живот, положение на здравната система и други
Промени ли пандемията тази картина?
На този морбиден декор от хронични болести и с към 6 години по-ниска предстояща междинна дълготрайност на живот по отношение на тази в Европейски Съюз, България посрещна пандемията от COVID-19. През 2020 година като причина за гибел в международен мащаб беше въведен и код за нововъзникналото заболяване.
Ролята на тази нова нозологична единица откри отражение в повишаване на безспорен брой умряли в страната в интервала 2019-2021 година -108 083 през предпандемичната 2019 година, 124 735 през 2020 година, от които 8554 (7%) от SARS-CoV-2 и 140 439 през 2021 година, от които 23 375 (16.6%) от SARS-CoV-2.
През 2020 година по данни на Националния статистически институт (НСИ) смъртността по съществени аргументи на 100 000 население (като се изключи COVID-19), извежда още веднъж заболяванията на органите на кръвообращението, новообразуванията и заболяванията на дихателната система измежду водещите аргументи за гибел. Тези болести са и измежду рисковите фактори за тежко протичане и летален излаз при зараза с SARS-CoV-2. Отчитайки и ролята на COVID-19, смъртността от него го слага на трета позиция за 2020 година в страната измежду главните аргументи за смъртност на 100 000 души население.
За цитирания интервал 2019-2021 година в България сред 75-79% от умрелите общо, както и от COVID-19, са във възрастовия диапазон 60-89 година Това е в директна връзка и със структурата на популацията, като за 2020 година 28.5% (1 972 144) са на и над 60 години. Известно е, че възрастта е мощен фактор при образуване на смъртността.
В опит да се проучват наличните неподходящи трендове в здравния статус на популацията в страната, би трябвало да се означи, че смъртността като индикатор е мултифакторно обусловена.
Освен дискутираните аргументи, би трябвало да се упоменат и други фактори като положението и ресурсите (основно кадрови) на здравната система в страната, ниската ангажираност на популацията към съществуващите профилактични стратегии, водещо до късно разкриване и затруднения при болести с продължителен ход, в това число онкологичните, необятната приложимост на антибиотици, селектираща мултирезистентни бактериални варианти (това има отношение към смъртността в интензивните отделения, изключително при пациенти с инвазивни устройства като апаратна вентилация, централни венозни катетри и др.), ниската медийна просвета, която дава опция за преуспяване на погрешни и даже рискови послания, свързани със здравето, недоверието в имунопрофилактиката, и, в съответния случай най-ниският измежду страните в Европейски Съюз имунизационен обсег против COVID-19.
Всичко това би трябвало да се вземе под внимание и при идните разбори на така наречен надвишена смъртност в страната.
Как ще коментирате обстоятелството, ча у нас съотношението сред умряли и новородени през 2021 година е 2,5 към 1?
Да, такива са предварителните данни, изнесени от НЦОЗА за 2021 година Реално това съответствие е израз на негативният натурален приръст, който отчитаме в България повече от 30 години, само че който се задълбочи през 2015 година, като надвиши минус 6 и доближи минус 9.5 за 2020 година Естественият приръст е негативен и при някои други страни в Европейски Съюз като Германия, Гърция, Естония, Испания, Италия, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Унгария, Финландия и Хърватия, само че достигната в България стойност е най-тревожна.
Трябва да се означи, че в тази ситуация сериозният индикатор се оказва нарасналата обща смъртност, която дискутирахме. Има няколко положителни трендове обаче, които заслужават внимание, макар че независимо не са в положение да извърнат наклонността в естествения приръст.
Ще ги назовете ли?
Да, преди всичко това е редуцирането на детската смъртност на 1000 живородени деца (от 14.4 на хиляда през 2000 година до 5.1 на хиляда през 2020 година Тя към момента е по-висока от междинната за Европейски Съюз, само че наклонността е трайна. На второ място имаме съкращаване броя на мъртвородените деца на 1000 родени - от 7.8 на 1000 през 2010 година до 6 на 1000 през 2020 година. Също по този начин би трябвало да отчетем и понижения брой аборти - от 31 548 през 2010 година до 19 328 през 2020 година
Как върви работата на Работната група, основана от Министерство на здравеопазването за изясняване на аргументите за високата смъртност от Коронавирус по време на пандемията?
Работната група е образувана със заповед на Министъра на опазването на здравето в края на февруари със задача да извърши разбор на записаната смъртност от COVID-19 в Република България за интервала 01.03.2020 година - 15.02.2022 година като регистрира и броя на имунизираните лица измежду тях и постигнатия имунизационен обсег в страната по възрастови групи. Поставената задача е извънредно виновна и комплицирана. Освен сътрудниците от НЦОЗА, епидемиолози от НЦЗПБ и специалист от „ Информационно обслужване “ АД, в допълнение са привлечени представители на университетските среди –специалисти по епидемиология и обществена медицина от Медицинския университет в Пловдив. Разчитаме извънредно доста на поддръжката на Министерство на здравеопазването (Дирекция „ Здравен надзор “) и РЗИ в страната.
Работната група имаше две съществени срещи и няколко по-малки, в които изкристализира структурата на разбора. Това, към което се стремим, е да изготвим първокласен разбор, в това число мултифакторна оценка на риска за смъртността, да се получат и надлежно обработят случай-базираните, а освен агрегираните данни за заболеваемост, смъртност, имунизационен обсег и други Все още сме в подготвителна фаза, изчакваме приемането на главния масив данни от „ Информационно обслужване “. Надяваме се, че въпреки и с известно забавяне, ще успеем да представим първокласен артикул, който дава отговор на значими за публичното здраве въпроси.
Проф. Кеворкян, последните систематизирани данни за смъртността у нас още веднъж демонстрират, че България се подрежда на дъното на европейските ранглисти по този индикатор. Как ще коментирате този факт?
В международен мащаб общата, майчината и детската смъртност се одобряват за доста сензитивен знак освен на здравето на нацията, само че и знаци за икономическото богатство и културно развиване на обществото, защото бедността и обществената изолираност директно въздействат на достъпа до здравни грижи. В страни като България с изразена демографска рецесия, обусловена от ниската раждаемост, застаряване на популацията и увеличената емиграция, здравният статус и надлежно равнищата на смъртност са свързани с цялостното развиване на нацията.
Проблемът с по-високия коефициент на обща смъртност (на 1000 население) в България по отношение на междинния не е неотдавна. За последните 20 години (от 2000-2019 г.) индикаторът е релативно идентичен за Европейски Съюз – към 10 на 1000 души население. За същият интервал в България е трайно сред 14-15 на 1000, от 2015 година е над 15 на 1000 и доближи 18 на 1000 през 2020 година
Стандартизираните коефициенти за смъртност (на 100 000 население) демонстрират същите позиции на България по отношение на общия индикатор за Европейски Съюз, както и по отношение на останалите страни в интервала от 2010 година насам, отразено в „ Аналитичен отчет за дейностите, свързани със здравното обслужване на популацията в отговор на пандемията от Коронавирус -19 за интервала 01 март 2020 година - 31 май 2021 година “, направен от НЦОЗА. България обичайно регистрира и по-високи от междинните за Европейски Съюз равнища на стандартизирания коефициент за смъртност от заболявания на органните на кръвообращението, като в обособени години е до три пъти по-висок от този за Европейски Съюз. Негативна за България е наклонността в относителен проект и по стандартизирания коефициент за смъртност от мозъчно-съдова болест.
Не по-малко индикативен знак за здравето на нацията, обвързван със смъртността, е предстоящата дълготрайност на живота. По данни на Световната банка, в България тя е по-ниска от междинната в Европейски Съюз още от средата на седемдесетте години на XX век, където се следи гладко повишаване от 71 до 81 години през 2019 година, до момента в който в България едвам през 2011 година е достигната предстояща дълготрайност от 74 година и до 74.9 година през 2019 година За 2019 година (последната, за която са налични данни) предстоящата дълготрайност на живота е най-висока във Франция, Италия, Малта, Испания и Швеция – 83 година, което е показателно единствено по себе си и е обвързвано със стандарта на живот, положение на здравната система и други
Промени ли пандемията тази картина?
На този морбиден декор от хронични болести и с към 6 години по-ниска предстояща междинна дълготрайност на живот по отношение на тази в Европейски Съюз, България посрещна пандемията от COVID-19. През 2020 година като причина за гибел в международен мащаб беше въведен и код за нововъзникналото заболяване.
Ролята на тази нова нозологична единица откри отражение в повишаване на безспорен брой умряли в страната в интервала 2019-2021 година -108 083 през предпандемичната 2019 година, 124 735 през 2020 година, от които 8554 (7%) от SARS-CoV-2 и 140 439 през 2021 година, от които 23 375 (16.6%) от SARS-CoV-2.
През 2020 година по данни на Националния статистически институт (НСИ) смъртността по съществени аргументи на 100 000 население (като се изключи COVID-19), извежда още веднъж заболяванията на органите на кръвообращението, новообразуванията и заболяванията на дихателната система измежду водещите аргументи за гибел. Тези болести са и измежду рисковите фактори за тежко протичане и летален излаз при зараза с SARS-CoV-2. Отчитайки и ролята на COVID-19, смъртността от него го слага на трета позиция за 2020 година в страната измежду главните аргументи за смъртност на 100 000 души население.
За цитирания интервал 2019-2021 година в България сред 75-79% от умрелите общо, както и от COVID-19, са във възрастовия диапазон 60-89 година Това е в директна връзка и със структурата на популацията, като за 2020 година 28.5% (1 972 144) са на и над 60 години. Известно е, че възрастта е мощен фактор при образуване на смъртността.
В опит да се проучват наличните неподходящи трендове в здравния статус на популацията в страната, би трябвало да се означи, че смъртността като индикатор е мултифакторно обусловена.
Освен дискутираните аргументи, би трябвало да се упоменат и други фактори като положението и ресурсите (основно кадрови) на здравната система в страната, ниската ангажираност на популацията към съществуващите профилактични стратегии, водещо до късно разкриване и затруднения при болести с продължителен ход, в това число онкологичните, необятната приложимост на антибиотици, селектираща мултирезистентни бактериални варианти (това има отношение към смъртността в интензивните отделения, изключително при пациенти с инвазивни устройства като апаратна вентилация, централни венозни катетри и др.), ниската медийна просвета, която дава опция за преуспяване на погрешни и даже рискови послания, свързани със здравето, недоверието в имунопрофилактиката, и, в съответния случай най-ниският измежду страните в Европейски Съюз имунизационен обсег против COVID-19.
Всичко това би трябвало да се вземе под внимание и при идните разбори на така наречен надвишена смъртност в страната.
Как ще коментирате обстоятелството, ча у нас съотношението сред умряли и новородени през 2021 година е 2,5 към 1?
Да, такива са предварителните данни, изнесени от НЦОЗА за 2021 година Реално това съответствие е израз на негативният натурален приръст, който отчитаме в България повече от 30 години, само че който се задълбочи през 2015 година, като надвиши минус 6 и доближи минус 9.5 за 2020 година Естественият приръст е негативен и при някои други страни в Европейски Съюз като Германия, Гърция, Естония, Испания, Италия, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Унгария, Финландия и Хърватия, само че достигната в България стойност е най-тревожна.
Трябва да се означи, че в тази ситуация сериозният индикатор се оказва нарасналата обща смъртност, която дискутирахме. Има няколко положителни трендове обаче, които заслужават внимание, макар че независимо не са в положение да извърнат наклонността в естествения приръст.
Ще ги назовете ли?
Да, преди всичко това е редуцирането на детската смъртност на 1000 живородени деца (от 14.4 на хиляда през 2000 година до 5.1 на хиляда през 2020 година Тя към момента е по-висока от междинната за Европейски Съюз, само че наклонността е трайна. На второ място имаме съкращаване броя на мъртвородените деца на 1000 родени - от 7.8 на 1000 през 2010 година до 6 на 1000 през 2020 година. Също по този начин би трябвало да отчетем и понижения брой аборти - от 31 548 през 2010 година до 19 328 през 2020 година
Как върви работата на Работната група, основана от Министерство на здравеопазването за изясняване на аргументите за високата смъртност от Коронавирус по време на пандемията?
Работната група е образувана със заповед на Министъра на опазването на здравето в края на февруари със задача да извърши разбор на записаната смъртност от COVID-19 в Република България за интервала 01.03.2020 година - 15.02.2022 година като регистрира и броя на имунизираните лица измежду тях и постигнатия имунизационен обсег в страната по възрастови групи. Поставената задача е извънредно виновна и комплицирана. Освен сътрудниците от НЦОЗА, епидемиолози от НЦЗПБ и специалист от „ Информационно обслужване “ АД, в допълнение са привлечени представители на университетските среди –специалисти по епидемиология и обществена медицина от Медицинския университет в Пловдив. Разчитаме извънредно доста на поддръжката на Министерство на здравеопазването (Дирекция „ Здравен надзор “) и РЗИ в страната.
Работната група имаше две съществени срещи и няколко по-малки, в които изкристализира структурата на разбора. Това, към което се стремим, е да изготвим първокласен разбор, в това число мултифакторна оценка на риска за смъртността, да се получат и надлежно обработят случай-базираните, а освен агрегираните данни за заболеваемост, смъртност, имунизационен обсег и други Все още сме в подготвителна фаза, изчакваме приемането на главния масив данни от „ Информационно обслужване “. Надяваме се, че въпреки и с известно забавяне, ще успеем да представим първокласен артикул, който дава отговор на значими за публичното здраве въпроси.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ