Проектът на Момичетата от града Будителките възражда спомена за българките,

...
Проектът на Момичетата от града Будителките възражда спомена за българките,
Коментари Харесай

Елисавета Консулова-Вазова – жената, която знаела пътя към щастието

Проектът на Момичетата от града " Будителките " възражда загатна за българките, изиграли голяма роля за осъзнаването на българското общество сред 1878 и 1944 година Създавайки обща памет за тяхната роля в построяването освен на тяхната ера, само че и на актуалното българско общество, ние подбуждаме към прям диалог за мястото на дамата в историята и съвремието. 

***

В българската история има доста малко дами като Елисавета Консулова-Вазова. Нейният дълъг и благополучен живот минава през няколко исторически столетия и доста трагични събития, само че тя постоянно съумява да се оправи и да реализира фантазиите си. Нещо повече – доста неща тя прави първа в България , и то с непрекъснатата и твърда поддръжка на своя брачен партньор и на свекърва си, вездесъщата баба Съба.

Елисавета Консулова е родена през 1881 година в Пловдив в фамилията на образован търговец, който предизвиква гения на щерка си и я поддържа в фантазията й да стане художничка. През 1899 година Елисавета среща на едно литературно четене Борис Вазов – най-малкият наследник на фамилията – и се влюбва в него. Родителите й са срещу тази връзка, тъй като Борис не е от богато семейство и не може да обезпечи добър живот на жена си. Елисавета обаче не се отхвърля от любовта си – цели седем години, до момента в който Борис учи в Париж, те си пишат писма, като кореспонденцията минава през другари и най-после фамилиите им се предават и двамата подписват брак. Междувременно Елисавета приключва Рисувалното учебно заведение в София в класа на Ярослав Вешин и става първата жена, приключила това образователно заведение, както и първата, на която е разрешено да рисува голо тяло от натура .

Тя е и първата българска художничка, която въобще рисува голо тяло. 

Вече омъжена и с две дребни момиченца, Елисавета мечтае да продължи образованието си в Европа. Напълно немислимо за времето си, само че това й предпочитание се сбъдва, като е непокътнато писмото на свекърва й баба Съба, в което тази пословично тиранична жена с най-мили думи пожелава на снаха си триумф в сбъдването на фантазиите . Съпругът на Елисавета също я поддържа изцяло и тя отпътува в Мюнхен да учи при професор Книр. Европейската рецензия прави оценка високо картините й, назовават я " майка на цветята ", тъй като те били обичана тематика в творчеството й. Елисавета Консулова-Вазова е първата жена художник в България със своя независима галерия . Освен обичаните си цветя тя рисува и доста портрети – на членове на фамилията си и на доста известни персони от това време. Нейни близки другари са Мърквичка, Сирак Скитник, княгиня Евдокия, Мара Белчева, Елин Пелин и Александър Балабанов.

Тази свободна и интелигентна жена отглежда и трите си дъщери по нов за времето си метод.

Те били късо подстригани и носели леки и необятни облекла, с цел да могат да се движат свободно, а в стаята им нямало доста мебели, с цел да има място за игра. Тези революционни за времето хрумвания Елисавета разказва и в книга за възпитанието – " Книга за младите майки " . Всичко това – в едно от най-консервативните фамилии, семейство Вазови, което баба Съба ръководи с твърда ръка. Но с силата и мозъка си Елисавета съумява на всички места. 

Тя е измежду основателките на Кукления спектакъл, пръв основен редактор на сп. " Дом и свят " – списание за домашна просвета, литература и изкуство, което издава доста години. Събира сбирки от шевици, килими, украшения, костюми и изследва растителните багрила на старите килимари. Превежда от немски и британски и сама написа толкоз хубаво, че от Клуба на българските писателки я поканили за член . Доживяла да отпразнува златна женитба с обичания мъж и рисува до последния си мирис, въпреки и към този момент полусляпа. Умира през 1965 г. заобиколена от фамилията си.

Каква била тайната на този дълъг и потребен живот? Елисавета Консулова-Вазова в никакъв случай не се отказвала и преследвала до дъно фантазиите си, даже и най-невъзможните. Вярвала в себе си и гледала напред заедно с обичаните си хора. Била същинско момиче от града. И също като нас – непримирима!

Припомняме ви и историята на още една велика българка.



С поддръжката на БХК.
Източник: momichetata.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР