Смисълът в ежедневието е центърът на българския проект за Венецианското биенале
Проектът „ Ето къде си “ на Ирина Баткова и Михаил Михайлов завоюва категорично измежду 17-те останали планове да показа България на Венецианското биенале тази година. Кураторът Ирина Баткова споделя, че те са се фокусирали върху самия план при подготовката, като се дистанцират умишлено от детайлностите към подтекста на тазгодишното биенале. Тя споделя, че е прочела единствено в обща форма концепцията на Чечилия Алемани, кураторката на биеналето. Според нея мотото този път „ Млякото на фантазиите “, взето от книгата на художничката-сюрреалистка Леонора Карингтън (1917-2011) звучи доста поетично. Тя предлага едни съществени тематики за размисъл, разграничени в общата галерия на три елементи.
Но Ирина Баткова харесва в работата на Михаил Михайлов, че тя не е потопена в актуалността на момента. Той внезапно стартира да мисли пространството за изложбата по един чудноват и неуместен метод и в същото време доста метафизичен, тъй като както откриват двамата след това в посоката на мислене на Чечилия Алемани има и метаморфозите на тялото, и метода, по който то реагира и комуникира с технологиите, и връзката на телата и Земята. А това са все проблеми, които се въртят към живота и гибелта.
Това, което Михаил Михайлов предлага в плана е една серия, която той създава от 8 години, от ренесансово направени рисунки на финия човешки боклук, който ние оставяме всеки ден в виталното си пространство. Това по някакъв метод отмерва всеки един минал ден от човешкия живот и реферира и към това, по какъв начин то взаимодейства с нашата витална среда и по какъв начин се опитваме да заличим това взаимоотношение. Михайлов включва в изложбата и едни пространствени обекти от серията „ Музейни пиедестали “, които в неговия прочит са сюрреалистично поднесени с прикрепени към тях разнообразни почистващи средства. Така целият план се завърта към метафоричното изложение на човешкото изпитание да откри смисъл в всекидневието, да откри смисъл по едно и също време да бъде и да се приобщава и трансформира към средата, в която обитава.
Чуйте повече в изявлението с Ирина Баткова.
Но Ирина Баткова харесва в работата на Михаил Михайлов, че тя не е потопена в актуалността на момента. Той внезапно стартира да мисли пространството за изложбата по един чудноват и неуместен метод и в същото време доста метафизичен, тъй като както откриват двамата след това в посоката на мислене на Чечилия Алемани има и метаморфозите на тялото, и метода, по който то реагира и комуникира с технологиите, и връзката на телата и Земята. А това са все проблеми, които се въртят към живота и гибелта.
Това, което Михаил Михайлов предлага в плана е една серия, която той създава от 8 години, от ренесансово направени рисунки на финия човешки боклук, който ние оставяме всеки ден в виталното си пространство. Това по някакъв метод отмерва всеки един минал ден от човешкия живот и реферира и към това, по какъв начин то взаимодейства с нашата витална среда и по какъв начин се опитваме да заличим това взаимоотношение. Михайлов включва в изложбата и едни пространствени обекти от серията „ Музейни пиедестали “, които в неговия прочит са сюрреалистично поднесени с прикрепени към тях разнообразни почистващи средства. Така целият план се завърта към метафоричното изложение на човешкото изпитание да откри смисъл в всекидневието, да откри смисъл по едно и също време да бъде и да се приобщава и трансформира към средата, в която обитава.
Чуйте повече в изявлението с Ирина Баткова.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ