Опасности дебнат небанковите финансови институции от еврозоната
Продължение от "Плюсовете и минусите на банките от блока на еврото "
Небанковият финансов бранш на еврозоната се разрасна скоростно след световната финансова рецесия. Общият размер на активите му съвсем се удвои през последните 10 години - от 23 трлн. евро през 2008-а активите му са към този момент 46 трлн. евро през юни 2019-а. Небанковият финансов бранш играе все по-важна роля във финансирането на стопанството на еврозоната, най-много посредством значимите по мярка вложения в облигационните излъчвания на корпорациите отвън финансовия отрасъл на общността. Инвестиционните фондове, застрахователните компании и пенсионните фондове в еврозоната имат общо половината от тези дългови бумаги против едвам 7%, които държат банките от района. По-голямата роля на тези небанкови играчи може да е позитивна от позиция на финансовата непоклатимост, тъй като оказва помощ за разнообразяването на източниците на финансиране на действителното стопанство. Нещо повече, животозастрахователите и пенсионните фондове по предписание са едни от най-стабилните източници на дълготрайно финансиране.
Подобно на банките обаче, и небанковите финансови институции се сблъскват със съществени провокации в сегашните условия.
Един от най-големите им проблеми е рентабилността
Спадът на доходността на облигациите, от които тези финансови медиатори държат обилни количества, понижават приходите им от вложения в средносрочен проект. Мнозина от тях компенсират този минус като търсят възвръщаемост в по-рискови, по-неликвидни и в по-дългосрочни активи. Това е добре пристигнал и мечтан излаз от паричната политика на централната банка, тъй като може да помогне за облекчение на финансовите условия за нефинансовите корпорации. Тази наклонност обаче има и противоположна страна, тъй като способства за нарастването на риска и на съмненията в балансите на небанковите структури.
Ликвидният риск също е сериозен източник на заплаха
Просто тъй като неликвидните фондове могат да се сблъскат с изключителни усложнения при положение на мощен отлив на капитали. През последната година и половина е имало няколко случаи на взаимни фондове, регистрирани съгласно регулаторната рамка на Европейската комисия UCITS, под сходен стрес. Всички те са имали големи ликвидни несъответствия в балансите си, тъй като са вложили в неликвидни активи, само че са предложили ежедневни погасявания.
Голямата експозиция на небанковите структури към мощно задлъжнели сегменти на корпоративния бранш е различен източник на паника
Прекалено охотното вдишване на риск може да засегне способността на небанковите субекти да всмукват шокове, изключително когато икономическите условия се влошат. Нещо повече, понижаването на кредитния рейтинг на корпорациите под капиталовата канара може да принуди медиаторите да продават активи, с цел да изпълнят капиталовите си отговорности. Това може да усили ценовите придвижвания на кредитните пазари в моменти на ниска пазарна ликвидност. Както и да провокира "преливания " към по-широката финансова система и към действителната стопанска система като цяло, тъй като финансовите потоци могат да намалеят, а цената на корпоративното финансиране - да скочи.
В този подтекст би трябвало да се мисли за евентуалните пропуски в сегашната регулаторна рамка и по-специално - да се създаде благоразумна скица на макрониво за небанковия финансов бранш, която към момента е в зародиш. Допълнителните принадлежности ще подсигуряват, че тези структури ще продължат да финансират стабилно действителната стопанска система при разнообразни стопански условия. Целта им ще е да смекчат заплахите, свързани с поемането на проциклични опасности и на прекомерно огромни отговорности, ликвидност и промени на периодите до падежа. Може да се намерения за ограничение на задлъжнялостта на фондовете и за способи за в допълнение ръководство на ликвидността, които да съгласуват по-плътно погасителните условия с ликвидността на активите. Регулаторните принадлежности ще би трябвало да предизвикват небанковите институции да се преценяват с следствията от активността им върху останалите елементи от финансовата система и върху действителната стопанска система. По-специално сходни регулации биха могли да лимитират опциите на тези структури да ускоряват еуфорията в интервали на напредък и да оказват неподходящо въздействие върху финансовите и икономическите условия при икономически спад.
Разбира се, с един критерий не могат да се мерят всичките небанкови субекти и при основаването на такава рамка за благоразумно държание би трябвало да се вземат поради разликите в балансовите им структури и бизнес модели. Разрастващият се сегмент на този тип институции обаче и все по-голямата им тежест във финансирането на действителната стопанска система и взаимната им съгласуваност с останалата част от системата демонстрират какъв брой е значимо създаването на съответна регулация.
Небанковият финансов бранш на еврозоната се разрасна скоростно след световната финансова рецесия. Общият размер на активите му съвсем се удвои през последните 10 години - от 23 трлн. евро през 2008-а активите му са към този момент 46 трлн. евро през юни 2019-а. Небанковият финансов бранш играе все по-важна роля във финансирането на стопанството на еврозоната, най-много посредством значимите по мярка вложения в облигационните излъчвания на корпорациите отвън финансовия отрасъл на общността. Инвестиционните фондове, застрахователните компании и пенсионните фондове в еврозоната имат общо половината от тези дългови бумаги против едвам 7%, които държат банките от района. По-голямата роля на тези небанкови играчи може да е позитивна от позиция на финансовата непоклатимост, тъй като оказва помощ за разнообразяването на източниците на финансиране на действителното стопанство. Нещо повече, животозастрахователите и пенсионните фондове по предписание са едни от най-стабилните източници на дълготрайно финансиране.
Подобно на банките обаче, и небанковите финансови институции се сблъскват със съществени провокации в сегашните условия.
Един от най-големите им проблеми е рентабилността
Спадът на доходността на облигациите, от които тези финансови медиатори държат обилни количества, понижават приходите им от вложения в средносрочен проект. Мнозина от тях компенсират този минус като търсят възвръщаемост в по-рискови, по-неликвидни и в по-дългосрочни активи. Това е добре пристигнал и мечтан излаз от паричната политика на централната банка, тъй като може да помогне за облекчение на финансовите условия за нефинансовите корпорации. Тази наклонност обаче има и противоположна страна, тъй като способства за нарастването на риска и на съмненията в балансите на небанковите структури.
Ликвидният риск също е сериозен източник на заплаха
Просто тъй като неликвидните фондове могат да се сблъскат с изключителни усложнения при положение на мощен отлив на капитали. През последната година и половина е имало няколко случаи на взаимни фондове, регистрирани съгласно регулаторната рамка на Европейската комисия UCITS, под сходен стрес. Всички те са имали големи ликвидни несъответствия в балансите си, тъй като са вложили в неликвидни активи, само че са предложили ежедневни погасявания.
Голямата експозиция на небанковите структури към мощно задлъжнели сегменти на корпоративния бранш е различен източник на паника
Прекалено охотното вдишване на риск може да засегне способността на небанковите субекти да всмукват шокове, изключително когато икономическите условия се влошат. Нещо повече, понижаването на кредитния рейтинг на корпорациите под капиталовата канара може да принуди медиаторите да продават активи, с цел да изпълнят капиталовите си отговорности. Това може да усили ценовите придвижвания на кредитните пазари в моменти на ниска пазарна ликвидност. Както и да провокира "преливания " към по-широката финансова система и към действителната стопанска система като цяло, тъй като финансовите потоци могат да намалеят, а цената на корпоративното финансиране - да скочи.
В този подтекст би трябвало да се мисли за евентуалните пропуски в сегашната регулаторна рамка и по-специално - да се създаде благоразумна скица на макрониво за небанковия финансов бранш, която към момента е в зародиш. Допълнителните принадлежности ще подсигуряват, че тези структури ще продължат да финансират стабилно действителната стопанска система при разнообразни стопански условия. Целта им ще е да смекчат заплахите, свързани с поемането на проциклични опасности и на прекомерно огромни отговорности, ликвидност и промени на периодите до падежа. Може да се намерения за ограничение на задлъжнялостта на фондовете и за способи за в допълнение ръководство на ликвидността, които да съгласуват по-плътно погасителните условия с ликвидността на активите. Регулаторните принадлежности ще би трябвало да предизвикват небанковите институции да се преценяват с следствията от активността им върху останалите елементи от финансовата система и върху действителната стопанска система. По-специално сходни регулации биха могли да лимитират опциите на тези структури да ускоряват еуфорията в интервали на напредък и да оказват неподходящо въздействие върху финансовите и икономическите условия при икономически спад.
Разбира се, с един критерий не могат да се мерят всичките небанкови субекти и при основаването на такава рамка за благоразумно държание би трябвало да се вземат поради разликите в балансовите им структури и бизнес модели. Разрастващият се сегмент на този тип институции обаче и все по-голямата им тежест във финансирането на действителната стопанска система и взаимната им съгласуваност с останалата част от системата демонстрират какъв брой е значимо създаването на съответна регулация.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ