Как телефонните измамници сами стават жертви
Продължение от Част I на материала, която може да прочетете тук
Как измамниците стават жертва
Измамниците са на относително ниско ходило в престъпната подчиненост. Много рядко могат да си разрешат да прибягват до експанзия, въпреки постоянно да заплашват с нея. Те нямат време да търсят някого, на който да отмъщават, тъй като през това време губят пари; нямат и ресурса (това не значи, че всеки случай е подобен, имайте поради!).
Случвало се е някогашни пандизчии да се навиват да работят като куриери за измамниците и откакто минат да съберат парите от жертвите, да си отиват с плячката, а за „ мозъците “ на схемата не остава нищо с изключение на да чакат идната „ годишна продукция “ балъци. Организаторите се пробват да ги сплашват, само че куриерите просто изчезват с парите и повече нищо не могат да им създадат. Те са влезнали в схемата с ясното схващане да създадат точно това, само че те са осведомени с механизмите, по тази причина имат куража.
Тук е значимо да опишем механизма на „ доставката “. Макар измамниците да работят из цялата страна, те в никакъв случай не прибират парите персонално и управляват „ интервенциите “ отдалечено. Пускат публикация от вида: „ Търси се помощник с персонален превоз за еди-кой-си район “. Да, когато измамниците работят, те работят по райони, с цел да може, в случай че зарибят няколко жертви, да минат с едно прибиране, от един пощальон, вкупом – едно след друго. Набират телефони да вземем за пример в Бургаско, щом приключат, минават на Старозагорско и така нататък Набират на инцидентен принцип и най-често поредно от справочник.
И по този начин – прочели сте обявата. Не сте осведомен със схемата и си мислите, че отивате да работите за естествени хора, а не за измамници. Когато отидете на посочения адрес, ще ви кажат, че ще работите за доктор и ще събирате „ такси “ от пациенти или капаро за инвалидни колички или шини, или друго сходно. Обяснението е просто: като пощальон непрекъснато ще чувате от жертвите някакво нервно мрънкане: „ Ето, това са парите за доктора “ или нещо от сорта.
Това е единствено един образец, с една скица. Другите работят по същия модел, само че с други „ краски “.
След като вземе парите, куриерът е инструктиран къде да ги остави. През огромна част от времето го наблюдават – нормално, когато се приближи до пункта за предаване. Но преди този момент, когато е бил „ на терен “, е работил самичък, а измамниците са били на отдалеченост, с цел да са минимално забъркани.
Казват му да остави парите еди-къде-си, тъй че действително той даже не се вижда с измамниците. Правят го, с цел да не може да свидетелства, в случай че го заловен.
Факт е, че множеството изловени са точно куриери, рядко са уредниците – тези, чийто глас е бил чут от жертвата по телефона.
Случвало се е нает пощальон, който в действителност не е знаел в какво се забърква, да се усъмни и да отиде в полицията с плика с парите. Рядко, само че се е случвало и да успее да спомага на ченгетата в следствието. Това обаче е мъчно, тъй като, както споменахме – контактът му с уредниците е единствено по телефона. Дори парите не му се дават на ръка, а той самичък си ги взима от общия кюп.
В множеството случаи, макар че индивидът се досеща (не е доста мъчно да се досетиш въпреки всичко!), не се трогва и взема парите на жертвата, знаейки защо отиват.
И тук е моментът на риска за уредниците: дали ще изпържи измамниците и ще си прибере плячката или ще си вземе единствено обещания %.
Противодействие
Преди време оповестението на отвратителните практики на измамниците беше направено обществено по разнообразни информационни канали. Ще ми се да имам вяра, че даде резултат и тогава измамите се радваха на по-малък триумф. Ще ми се да имам вяра. Но при всички положения би трябвало да кажем, че самодейността секна доста бързо и резултатът, и да го е имало, е изветрял.
В метрото да вземем за пример има монитори, които, с изключение на за реклама и развлечения, могат да служат за образоване.
Не спорадично и за малко, а непрекъснато – като неспирна акция да се набива в очите и ушите на хората за явлението „ телефонни измами “. Да се популяризират постери из градския превоз, в по-малките обитаеми места – на спирки, пред пощата, магазините, на всички места, където се събират възрастните хора (които са главно цел на тарикатите).
И още нещо – разяснителни акции – районни инспектори ПЕРИОДИЧНО да напомнят с беседи на хората какво ги дебне, да им изясняват, че (колкото и неуместно да звучи…) не би трябвало да хвърлят пари през балконите и така нататък
Нека медиите бъдат употребявани в една благородна идея – радио, телевизия, печатни и интернет издания – могат да бъдат част от акцията. Какво ще коства на Министерство на вътрешните работи да стартира така наречен обществени реклами? Тоест послания с осведомителна цел. Заложени са (буквално!) животи, тъй като не са един и два случаите на излъгани, умряли от инфаркт. Не са един и два случите на хора, чиито животи са били разсипани, след раздялата им с всички спестявания.
Не забравяйте – жертвите са най-вече възрастни хора, рисковете са доста, а техните сили за противопоставяне са оскъдни. Както казахме в предходната част на материала: те нямат интернет, от който да се осведомят. Те имат склероза.
Как измамниците стават жертва
Измамниците са на относително ниско ходило в престъпната подчиненост. Много рядко могат да си разрешат да прибягват до експанзия, въпреки постоянно да заплашват с нея. Те нямат време да търсят някого, на който да отмъщават, тъй като през това време губят пари; нямат и ресурса (това не значи, че всеки случай е подобен, имайте поради!).
Случвало се е някогашни пандизчии да се навиват да работят като куриери за измамниците и откакто минат да съберат парите от жертвите, да си отиват с плячката, а за „ мозъците “ на схемата не остава нищо с изключение на да чакат идната „ годишна продукция “ балъци. Организаторите се пробват да ги сплашват, само че куриерите просто изчезват с парите и повече нищо не могат да им създадат. Те са влезнали в схемата с ясното схващане да създадат точно това, само че те са осведомени с механизмите, по тази причина имат куража.
Тук е значимо да опишем механизма на „ доставката “. Макар измамниците да работят из цялата страна, те в никакъв случай не прибират парите персонално и управляват „ интервенциите “ отдалечено. Пускат публикация от вида: „ Търси се помощник с персонален превоз за еди-кой-си район “. Да, когато измамниците работят, те работят по райони, с цел да може, в случай че зарибят няколко жертви, да минат с едно прибиране, от един пощальон, вкупом – едно след друго. Набират телефони да вземем за пример в Бургаско, щом приключат, минават на Старозагорско и така нататък Набират на инцидентен принцип и най-често поредно от справочник.
И по този начин – прочели сте обявата. Не сте осведомен със схемата и си мислите, че отивате да работите за естествени хора, а не за измамници. Когато отидете на посочения адрес, ще ви кажат, че ще работите за доктор и ще събирате „ такси “ от пациенти или капаро за инвалидни колички или шини, или друго сходно. Обяснението е просто: като пощальон непрекъснато ще чувате от жертвите някакво нервно мрънкане: „ Ето, това са парите за доктора “ или нещо от сорта.
Това е единствено един образец, с една скица. Другите работят по същия модел, само че с други „ краски “.
След като вземе парите, куриерът е инструктиран къде да ги остави. През огромна част от времето го наблюдават – нормално, когато се приближи до пункта за предаване. Но преди този момент, когато е бил „ на терен “, е работил самичък, а измамниците са били на отдалеченост, с цел да са минимално забъркани.
Казват му да остави парите еди-къде-си, тъй че действително той даже не се вижда с измамниците. Правят го, с цел да не може да свидетелства, в случай че го заловен.
Факт е, че множеството изловени са точно куриери, рядко са уредниците – тези, чийто глас е бил чут от жертвата по телефона.
Случвало се е нает пощальон, който в действителност не е знаел в какво се забърква, да се усъмни и да отиде в полицията с плика с парите. Рядко, само че се е случвало и да успее да спомага на ченгетата в следствието. Това обаче е мъчно, тъй като, както споменахме – контактът му с уредниците е единствено по телефона. Дори парите не му се дават на ръка, а той самичък си ги взима от общия кюп.
В множеството случаи, макар че индивидът се досеща (не е доста мъчно да се досетиш въпреки всичко!), не се трогва и взема парите на жертвата, знаейки защо отиват.
И тук е моментът на риска за уредниците: дали ще изпържи измамниците и ще си прибере плячката или ще си вземе единствено обещания %.
Противодействие
Преди време оповестението на отвратителните практики на измамниците беше направено обществено по разнообразни информационни канали. Ще ми се да имам вяра, че даде резултат и тогава измамите се радваха на по-малък триумф. Ще ми се да имам вяра. Но при всички положения би трябвало да кажем, че самодейността секна доста бързо и резултатът, и да го е имало, е изветрял.
В метрото да вземем за пример има монитори, които, с изключение на за реклама и развлечения, могат да служат за образоване.
Не спорадично и за малко, а непрекъснато – като неспирна акция да се набива в очите и ушите на хората за явлението „ телефонни измами “. Да се популяризират постери из градския превоз, в по-малките обитаеми места – на спирки, пред пощата, магазините, на всички места, където се събират възрастните хора (които са главно цел на тарикатите).
И още нещо – разяснителни акции – районни инспектори ПЕРИОДИЧНО да напомнят с беседи на хората какво ги дебне, да им изясняват, че (колкото и неуместно да звучи…) не би трябвало да хвърлят пари през балконите и така нататък
Нека медиите бъдат употребявани в една благородна идея – радио, телевизия, печатни и интернет издания – могат да бъдат част от акцията. Какво ще коства на Министерство на вътрешните работи да стартира така наречен обществени реклами? Тоест послания с осведомителна цел. Заложени са (буквално!) животи, тъй като не са един и два случаите на излъгани, умряли от инфаркт. Не са един и два случите на хора, чиито животи са били разсипани, след раздялата им с всички спестявания.
Не забравяйте – жертвите са най-вече възрастни хора, рисковете са доста, а техните сили за противопоставяне са оскъдни. Както казахме в предходната част на материала: те нямат интернет, от който да се осведомят. Те имат склероза.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ