Не можеш да доиш докрай. Какво ще промени вдигането на максималния осигурителен праг
"Продължаваме смяната " желаят да покачат оптималния застрахователен предел. Това няма да събере доста повече пари в бюджета, само че ще засегне тъкмо хората, които работят на ярко.
Денислав Бодичев е на 31 години. Вече от десетилетие той работи в така наречен IT бранш, в който чиновниците са от най-добре платените в България. За множеството останали хора в България Денислав е за завиждане, тъй като е млад и има добра работа. В последните дни на 2021 година обаче той не е ангажиран единствено с проекти за идните празници. Има нещо, което го тормози и ядосва.
По време на договарянията за ново съдружно държавно управление, партията победител на изборите „ Продължаваме промяната “ разгласи, че възнамерява да увеличи оптималния застрахователен приход от 3000 на 3450 лева
Осигурителният приход е сумата, от която се пресмятат и се удържат осигурителните вноски към страната. Максималният застрахователен приход пък е прагът, над който парите не подлежат на облагане. Това значи, че до момента тези, които са получавали 3000 и 10 000 лева, са внасяли една и съща сума като осигуровки за пенсия.
В момента осигуровките за заплата от 3000 лева или повече са по 981 лева на месец, като от тях 567.60 са за сметка на работодателя, а 413.40 лева - за сметка служащия. С повишението на прага всеки, който получава 3450 лева или повече, ще внася с 15% повече осигуровки - т.е. спомагателни 147 лева, а общо сумата ще стане 1128 лева Това значи, че работодателят на Денислав ще би трябвало да отделя повече пари за него, а самият Денислав ще получава в банковата си сметка по-малко.
Аз персонално съм на прага сега.Денислав Бодичев
„ Аз персонално съм на прага сега, това е като последната капка “, споделя Денислав, който вижда в обстановката импровизирано, „ индиректно “ въвеждане на прогресивно облагане и не счита за обикновено, че „ отново едни ще заплащат повече от други “.
Според него е неясно по какъв начин партията, която завоюва изборите с лозунгите „ Борба с корупция “ и „ Запушване на течове “, взема решение първо да усили натиска върху секторите, които са най-прозрачни.
„ Едно животно не можеш да [го] доиш до дъно. Една овца, когато бъде остригана, тя не може да даде още веднъж вълна за две седмици. Няма по какъв начин да стане “, споделя още Денислав.
Въпреки че публично решение за увеличението на прага към момента няма, самият спор по тематиката към този момент провокира едни от най-сериозните несъгласия измежду договарящите партии. Стигна се и до остра реакция от редица браншови организации от региона на високите технологии, съгласно които такива промени в последния миг ще доведат до „ неустановеност и безпорядък “.
Те бяха подкрепени и от един от четирите предстоящи сътрудници в идващото ръководство – „ Демократична България “ .
Според основния икономист от Института за пазарна стопанска система Лъчезар Богданов главният проблем е точно в неналичието на предвидимост, която е разследване от неналичието на механизъм, по който да се дефинират осигурителните ставки, минималната заплата и други заплащания.
„ Това е належащо, тъй като всяка година става един политизиран спор. Става едно мнение против друго мнение и диалогът става неуместен “, споделя той.
Какво е предлагането и кой е срещу
Идеята за повдигането на оптималния застрахователен предел за пръв път беше стартирана по време на цикъла от договаряния по стопанска система и финанси. В момента той е в размер на 3000 лева, а повдигането му ще засегне осигуряващите се с по-високи приходи, както и някои браншове с висока добавена стойност за стопанската система като финансовия и осведомителните технологии.
Против концепцията се оповестиха „ Демократична България “ (ДБ) и „ ИТН “ (ИТН) , само че от партията на Слави Трифонов одобриха повишението, което ще се дефинира по коефициент от 2.3 пъти на размера на междинната заплата.
В момента междинната заплата в страната е малко над 1500 лева, демонстрират данните на Националния статистически институт (НСИ) за третото тримесечие на 2021 година Именно този размер се умножава по коефициент от 2.3, с цел да се доближи до равнището от 3450 лева, което се планува за оптималния предел през 2022 година
„ Приетото предложение за прага за 2022 година е да се вкара нов предел на 2.3х междинната брутна заплата от миналата година (най-ниската историческа стойност за нов праг) и прагът да остане на стойност 2.3х през идващите 4 години “, написа малко по-късно съпредседателят на "Продължаваме смяната " и предстоящ идващ министър на финансите Асен Василев във Facebook.
Няколко браншови организации са срещу. Сред тях са Асоциация за нововъведения, бизнес услуги и технологии (AIBEST), Българска асоциация по осведомителни технологии (БАИТ) и Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Според тях вместо едни от най-квалифицираните служащи в страната да бъдат поощрявани за труда им с висока добавена стойност, те получават по-високи осигуровки, което може да ги накара да потърсят опция за работа в чужбина.
Апелираме определянето на оптималния застрахователен предел да не бъде политическо решение.
„ Апелираме определянето на оптималния застрахователен предел да не бъде политическо решение, а да се направи изчерпателен разбор “, пишат още от организациите и акцентират, че решение в този момент значи сериозен проблем поради към този момент направените бюджети за 2022 година
Браншовите организации цитираха данни на Националния застрахователен институт (НОИ), съгласно които сега близо 189 хиляди души в страната се обезпечават на оптималния предел, а малко над 47 хиляди или една четвърт от тях са точно от IT бранша.
В тяхна поддръжка с позиция по тематиката излязоха от „ Демократична България “ . От партията, която се чака да влезе в бъдещото съдружно ръководство, настояват, че в договарянията не е реализирано съглашение за увеличението на оптималния предел.
„ Демократична България “ ще упорства 47-ото Народно заседание да одобри промени в осигурителното законодателство най-рано от 2023 година, пишат в позицията си от Демократична България.
„ Всяка година един и същи спор “
Всъщност разногласията към повдигането на оптималния застрахователен предел, минималната заплата и други заплащания към страната, не са ново събитие. По думите на Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система до това се стига поради неналичието на механизъм, по който да се пресмята и надлежно да се плануват нарастванията на всеки сходен вид разноски. Това води до промени, които се случват ad hoc след разногласия през октомври и ноември, а тази година поради политическата обстановка, чак през декември.
„ Специално за минималната заплата и оптималния застрахователен приход, рационалното нещо е да има механизъм, който да подсказва по какъв начин ще се движат те в бъдеще т.е. механизъм за индексация или смяна, който да отразява някакви справедливи стопански процеси. Не е наложително, несъмнено, да става въпрос за съответствие към единствено едно нещо. Може да е комплекс, като кошница от такива знаци “, споделя той.
Според него пред сходна обстановка може да се изправи и бранш като туризма, тъй като „ не може безпределно да се обезпечават 2/3 от служащите на 600-700 лева, а останалото да се дава кеш и да се има вяра, че ще продължава да работи “. По думите му това е нереалистично очакване, тъй като рано или късно страната ще предприеме ограничения в тази посока.
Бъдещите ръководещи към този момент анонсираха желанието си да криминализират доплащането в брой. Т.е. чиновниците да имат контракт за ниска заплата, а да получават спомагателни пари импровизирано на ръка.
Богданов счита, че не е потребно да се дават образци с обособени страни, а по-скоро да има предвидимост, а не както е до момента.
„ Сега берем плодовете на този вид политика, тъй като, когато нямаш формула и механизъм в действителност става една политика - лобистка в последния месец на годината. Това е борба за превъзходство. Една от двете страни ще надделее над другата, само че дълготрайното решение е друго. В противоположен случай ще гледаме сходна борба на арената всяка година “, споделя още икономистът.
Защо се прави това
Въпреки сериозните позиции, в това число и от бъдещите съдружни сътрудници, от мандатоносителя „ Продължаваме промяната “ не дават сигнали, че са склонни да правят отстъпка от желанията си.
Това стана ясно в неделя от думите на Асен Василев , който сподели, че решението следва да бъде взето, само че няма причина това да не се случи. Той сподели още, че смяната ще се случи, тъй като е „ заслужено “, макар че резултатът за хазната няма да е забележителен.
Истината е, че тази мярка няма да донесе толкоз доста пари в бюджета.Асен Василев
„ Истината е, че тази мярка няма да донесе толкоз доста пари в бюджета, които да са в смислена големина, приказваме за под 100 млн. лева Да не го създадем значи де факто понижение на тежестта на най-високите заплати. При нарастване на междинна заплата, при инфлация, това ние да оставим твърдо един таван, неиндексиран, значи де факто понижаване на налозите “, сподели той пред бТВ.
Според него шеф, който се замисля дали да напусне страната поради нарастване на разноските от 50 или 100 лева, е „ по добре да не е в страната “. Той добави, че мярката е и с цел да се даде сигнал, че „ няма богата страна с ниски заплати “.
Така все още решението, което ще засегне Денислав, наподобява предопределено. Това няма да е първи сходен случай за него. В началото на 2019 година оптималният предел беше нараснал от 2600 на 3000 лева, а в този момент се планува той да бъде повишен с още 450 лева до 3450 лева
По думите му обаче през 2019 година главната част от нарастването е била поета от работодателите, а в този момент по-силно ще бъдат наранени самите служащи.
Фирмите от сектора споделят, че смяната може да затрудни намирането на фрагменти, тъй като най-квалифицираните могат умерено да избират в коя страна да работят.
Денислав споделя, че различен фактор, който отблъсква него и сътрудниците му, е обвързван с отстъпките за други браншове като заведенията за хранене, които се радват на по-нисък Данък добавена стойност, „ макар че е ясно, че се вършат укривания с акцизи и бандероли, обезпечават се минимално “.
„ Там вършим поклон, т.е. този бранш ни е предпочитан, само че не ни е предпочитан този бранш с огромна добавена стойност, който от 10 години е транспарантен и заплаща и желае да живее почтено и заслужено. Това е най-обидното и най-неприятното. Хората реагират на това, тъй като на всяко деяние има назад по мощ и посока противопоставяне. В един миг човек би трябвало да избере “, споделя Денислав.
Денислав Бодичев е на 31 години. Вече от десетилетие той работи в така наречен IT бранш, в който чиновниците са от най-добре платените в България. За множеството останали хора в България Денислав е за завиждане, тъй като е млад и има добра работа. В последните дни на 2021 година обаче той не е ангажиран единствено с проекти за идните празници. Има нещо, което го тормози и ядосва.
По време на договарянията за ново съдружно държавно управление, партията победител на изборите „ Продължаваме промяната “ разгласи, че възнамерява да увеличи оптималния застрахователен приход от 3000 на 3450 лева
Осигурителният приход е сумата, от която се пресмятат и се удържат осигурителните вноски към страната. Максималният застрахователен приход пък е прагът, над който парите не подлежат на облагане. Това значи, че до момента тези, които са получавали 3000 и 10 000 лева, са внасяли една и съща сума като осигуровки за пенсия.
В момента осигуровките за заплата от 3000 лева или повече са по 981 лева на месец, като от тях 567.60 са за сметка на работодателя, а 413.40 лева - за сметка служащия. С повишението на прага всеки, който получава 3450 лева или повече, ще внася с 15% повече осигуровки - т.е. спомагателни 147 лева, а общо сумата ще стане 1128 лева Това значи, че работодателят на Денислав ще би трябвало да отделя повече пари за него, а самият Денислав ще получава в банковата си сметка по-малко.
Аз персонално съм на прага сега.Денислав Бодичев
„ Аз персонално съм на прага сега, това е като последната капка “, споделя Денислав, който вижда в обстановката импровизирано, „ индиректно “ въвеждане на прогресивно облагане и не счита за обикновено, че „ отново едни ще заплащат повече от други “.
Според него е неясно по какъв начин партията, която завоюва изборите с лозунгите „ Борба с корупция “ и „ Запушване на течове “, взема решение първо да усили натиска върху секторите, които са най-прозрачни.
„ Едно животно не можеш да [го] доиш до дъно. Една овца, когато бъде остригана, тя не може да даде още веднъж вълна за две седмици. Няма по какъв начин да стане “, споделя още Денислав.
Въпреки че публично решение за увеличението на прага към момента няма, самият спор по тематиката към този момент провокира едни от най-сериозните несъгласия измежду договарящите партии. Стигна се и до остра реакция от редица браншови организации от региона на високите технологии, съгласно които такива промени в последния миг ще доведат до „ неустановеност и безпорядък “.
Те бяха подкрепени и от един от четирите предстоящи сътрудници в идващото ръководство – „ Демократична България “ .
Според основния икономист от Института за пазарна стопанска система Лъчезар Богданов главният проблем е точно в неналичието на предвидимост, която е разследване от неналичието на механизъм, по който да се дефинират осигурителните ставки, минималната заплата и други заплащания.
„ Това е належащо, тъй като всяка година става един политизиран спор. Става едно мнение против друго мнение и диалогът става неуместен “, споделя той.
Какво е предлагането и кой е срещу
Идеята за повдигането на оптималния застрахователен предел за пръв път беше стартирана по време на цикъла от договаряния по стопанска система и финанси. В момента той е в размер на 3000 лева, а повдигането му ще засегне осигуряващите се с по-високи приходи, както и някои браншове с висока добавена стойност за стопанската система като финансовия и осведомителните технологии.
Против концепцията се оповестиха „ Демократична България “ (ДБ) и „ ИТН “ (ИТН) , само че от партията на Слави Трифонов одобриха повишението, което ще се дефинира по коефициент от 2.3 пъти на размера на междинната заплата.
В момента междинната заплата в страната е малко над 1500 лева, демонстрират данните на Националния статистически институт (НСИ) за третото тримесечие на 2021 година Именно този размер се умножава по коефициент от 2.3, с цел да се доближи до равнището от 3450 лева, което се планува за оптималния предел през 2022 година
„ Приетото предложение за прага за 2022 година е да се вкара нов предел на 2.3х междинната брутна заплата от миналата година (най-ниската историческа стойност за нов праг) и прагът да остане на стойност 2.3х през идващите 4 години “, написа малко по-късно съпредседателят на "Продължаваме смяната " и предстоящ идващ министър на финансите Асен Василев във Facebook.
Няколко браншови организации са срещу. Сред тях са Асоциация за нововъведения, бизнес услуги и технологии (AIBEST), Българска асоциация по осведомителни технологии (БАИТ) и Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Според тях вместо едни от най-квалифицираните служащи в страната да бъдат поощрявани за труда им с висока добавена стойност, те получават по-високи осигуровки, което може да ги накара да потърсят опция за работа в чужбина.
Апелираме определянето на оптималния застрахователен предел да не бъде политическо решение.
„ Апелираме определянето на оптималния застрахователен предел да не бъде политическо решение, а да се направи изчерпателен разбор “, пишат още от организациите и акцентират, че решение в този момент значи сериозен проблем поради към този момент направените бюджети за 2022 година
Браншовите организации цитираха данни на Националния застрахователен институт (НОИ), съгласно които сега близо 189 хиляди души в страната се обезпечават на оптималния предел, а малко над 47 хиляди или една четвърт от тях са точно от IT бранша.
В тяхна поддръжка с позиция по тематиката излязоха от „ Демократична България “ . От партията, която се чака да влезе в бъдещото съдружно ръководство, настояват, че в договарянията не е реализирано съглашение за увеличението на оптималния предел.
„ Демократична България “ ще упорства 47-ото Народно заседание да одобри промени в осигурителното законодателство най-рано от 2023 година, пишат в позицията си от Демократична България.
„ Всяка година един и същи спор “
Всъщност разногласията към повдигането на оптималния застрахователен предел, минималната заплата и други заплащания към страната, не са ново събитие. По думите на Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система до това се стига поради неналичието на механизъм, по който да се пресмята и надлежно да се плануват нарастванията на всеки сходен вид разноски. Това води до промени, които се случват ad hoc след разногласия през октомври и ноември, а тази година поради политическата обстановка, чак през декември.
„ Специално за минималната заплата и оптималния застрахователен приход, рационалното нещо е да има механизъм, който да подсказва по какъв начин ще се движат те в бъдеще т.е. механизъм за индексация или смяна, който да отразява някакви справедливи стопански процеси. Не е наложително, несъмнено, да става въпрос за съответствие към единствено едно нещо. Може да е комплекс, като кошница от такива знаци “, споделя той.
Според него пред сходна обстановка може да се изправи и бранш като туризма, тъй като „ не може безпределно да се обезпечават 2/3 от служащите на 600-700 лева, а останалото да се дава кеш и да се има вяра, че ще продължава да работи “. По думите му това е нереалистично очакване, тъй като рано или късно страната ще предприеме ограничения в тази посока.
Бъдещите ръководещи към този момент анонсираха желанието си да криминализират доплащането в брой. Т.е. чиновниците да имат контракт за ниска заплата, а да получават спомагателни пари импровизирано на ръка.
Богданов счита, че не е потребно да се дават образци с обособени страни, а по-скоро да има предвидимост, а не както е до момента.
„ Сега берем плодовете на този вид политика, тъй като, когато нямаш формула и механизъм в действителност става една политика - лобистка в последния месец на годината. Това е борба за превъзходство. Една от двете страни ще надделее над другата, само че дълготрайното решение е друго. В противоположен случай ще гледаме сходна борба на арената всяка година “, споделя още икономистът.
Защо се прави това
Въпреки сериозните позиции, в това число и от бъдещите съдружни сътрудници, от мандатоносителя „ Продължаваме промяната “ не дават сигнали, че са склонни да правят отстъпка от желанията си.
Това стана ясно в неделя от думите на Асен Василев , който сподели, че решението следва да бъде взето, само че няма причина това да не се случи. Той сподели още, че смяната ще се случи, тъй като е „ заслужено “, макар че резултатът за хазната няма да е забележителен.
Истината е, че тази мярка няма да донесе толкоз доста пари в бюджета.Асен Василев
„ Истината е, че тази мярка няма да донесе толкоз доста пари в бюджета, които да са в смислена големина, приказваме за под 100 млн. лева Да не го създадем значи де факто понижение на тежестта на най-високите заплати. При нарастване на междинна заплата, при инфлация, това ние да оставим твърдо един таван, неиндексиран, значи де факто понижаване на налозите “, сподели той пред бТВ.
Според него шеф, който се замисля дали да напусне страната поради нарастване на разноските от 50 или 100 лева, е „ по добре да не е в страната “. Той добави, че мярката е и с цел да се даде сигнал, че „ няма богата страна с ниски заплати “.
Така все още решението, което ще засегне Денислав, наподобява предопределено. Това няма да е първи сходен случай за него. В началото на 2019 година оптималният предел беше нараснал от 2600 на 3000 лева, а в този момент се планува той да бъде повишен с още 450 лева до 3450 лева
По думите му обаче през 2019 година главната част от нарастването е била поета от работодателите, а в този момент по-силно ще бъдат наранени самите служащи.
Фирмите от сектора споделят, че смяната може да затрудни намирането на фрагменти, тъй като най-квалифицираните могат умерено да избират в коя страна да работят.
Денислав споделя, че различен фактор, който отблъсква него и сътрудниците му, е обвързван с отстъпките за други браншове като заведенията за хранене, които се радват на по-нисък Данък добавена стойност, „ макар че е ясно, че се вършат укривания с акцизи и бандероли, обезпечават се минимално “.
„ Там вършим поклон, т.е. този бранш ни е предпочитан, само че не ни е предпочитан този бранш с огромна добавена стойност, който от 10 години е транспарантен и заплаща и желае да живее почтено и заслужено. Това е най-обидното и най-неприятното. Хората реагират на това, тъй като на всяко деяние има назад по мощ и посока противопоставяне. В един миг човек би трябвало да избере “, споделя Денислав.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ