Виртуалното пространство е проекция на живота, който водим
Продължаваме поредицата на Радиоприемница за компетенциите във връзка с новите технологии. Днес подчертаваме на това, по какъв начин най-малките могат да придобият базови умения за прилагане на интернет, и то дейно и безвредно, по какъв начин те могат да станат дейни и съзнателни консуматори на новите технологии, да резервират самоличността си, без да изтичат техни персонални данни.
Наш събеседник по тематиката е Иван Ванков – програмист и обучител по сигурност във виртуалното пространство.
За вярно и последователно замесване на децата в тематиката би трябвало да стартират самите родители. Подрастващите би трябвало да се насочват, да се водят, изясни в ефира на Радио София Иван Ванков. Проблем съществува при по-възрастните родители, които са расли без тези технологии и самите те нямат задоволително знания, означи той в диалог с Гергана Гайдарова. По-младите родители пък нямат задоволително време и не могат кратко и разбираемо да предадат знанията си.
Първите стъпки, пояснения, уроци би трябвало да стартират при първата среща на детето с електронно устройство.
Не може просто да се дадат точки и правила, децата би трябвало да създадат връзка със своя житейски опит, да се научат да мислят.
Децата (а и освен те) си мислят че виртуалното пространство няма нищо общо с физическото. Единствената основна разлика е, че всички хора физически не са на едно място. Всички други форми на интеракция, причинно-следствени връзки и взаимоотношение са безусловно същите, реализират се по същите правила.
Трябва да се изясни на децата, че всичко, което вършат във виртуалното пространство има директно отражение в „ живия живот “. И противоположното. Освен това направеното онлайн може да докара до последици със забавяне във времето до години. Всичко, което малчуганите пишат, качват, разясняват, споделят – всичко остава, информацията не се изтрива. Последствията, вредите могат да са доста неприятни.
Съветвам децата, когато са решили нещо да разгласяват, да си показват,
че са на стадион „ Васил Левски “ през 60 000 души, които са непознати. Ако се усещат смутени или обезпокоени от общественото проявление на текст, фотография или каквото и да е, по-добре да не го вършат – където и да било в обществените мрежи.
Безспорни са преимуществата на връзките и всички други благоприятни условия, които дава интернет, в това число и за проучване на непознати езици. Има метод за персонално пространство, само че в тази ситуация от голяма важност са 2 неща: незнанието и егото.
Едно задоволство от харесванията на дадена обява може да докара до серпантина – индивидът (детето) желае още и още. Децата би трябвало да осъзнаят смисъла и полезността на персоналното пространство.
„ Цената “ на всеки „ безвъзмезден “ артикул е… самият артикул. Facebook е безвъзмезден, само че той разполага с наши данни, които може да употребява за свои потребности, да вадят пари от това.
Добър опит за отбрана беше прибавен от родители в едно столично учебно заведение, които закупиха личен сървър, на който качиха стратегии и който е предпазен в доста връзки.
Аргесията и подвеждането (измамата) могат да се случат в интернет пространството, както и в „ живия живот “.
Има безпределно доста обстановки и благоприятни условия за злоупотреби. Детето е най-добре да се научи да мисли, с цел да се защищава от рисковете.
И доста е добре то да има доверено лице, от което то ще приема обясненията не като ограничавания, а като препоръки.
Наш събеседник по тематиката е Иван Ванков – програмист и обучител по сигурност във виртуалното пространство.
За вярно и последователно замесване на децата в тематиката би трябвало да стартират самите родители. Подрастващите би трябвало да се насочват, да се водят, изясни в ефира на Радио София Иван Ванков. Проблем съществува при по-възрастните родители, които са расли без тези технологии и самите те нямат задоволително знания, означи той в диалог с Гергана Гайдарова. По-младите родители пък нямат задоволително време и не могат кратко и разбираемо да предадат знанията си.
Първите стъпки, пояснения, уроци би трябвало да стартират при първата среща на детето с електронно устройство.
Не може просто да се дадат точки и правила, децата би трябвало да създадат връзка със своя житейски опит, да се научат да мислят.
Децата (а и освен те) си мислят че виртуалното пространство няма нищо общо с физическото. Единствената основна разлика е, че всички хора физически не са на едно място. Всички други форми на интеракция, причинно-следствени връзки и взаимоотношение са безусловно същите, реализират се по същите правила.
Трябва да се изясни на децата, че всичко, което вършат във виртуалното пространство има директно отражение в „ живия живот “. И противоположното. Освен това направеното онлайн може да докара до последици със забавяне във времето до години. Всичко, което малчуганите пишат, качват, разясняват, споделят – всичко остава, информацията не се изтрива. Последствията, вредите могат да са доста неприятни.
Съветвам децата, когато са решили нещо да разгласяват, да си показват,
че са на стадион „ Васил Левски “ през 60 000 души, които са непознати. Ако се усещат смутени или обезпокоени от общественото проявление на текст, фотография или каквото и да е, по-добре да не го вършат – където и да било в обществените мрежи.Безспорни са преимуществата на връзките и всички други благоприятни условия, които дава интернет, в това число и за проучване на непознати езици. Има метод за персонално пространство, само че в тази ситуация от голяма важност са 2 неща: незнанието и егото.
Едно задоволство от харесванията на дадена обява може да докара до серпантина – индивидът (детето) желае още и още. Децата би трябвало да осъзнаят смисъла и полезността на персоналното пространство.
„ Цената “ на всеки „ безвъзмезден “ артикул е… самият артикул. Facebook е безвъзмезден, само че той разполага с наши данни, които може да употребява за свои потребности, да вадят пари от това.
Добър опит за отбрана беше прибавен от родители в едно столично учебно заведение, които закупиха личен сървър, на който качиха стратегии и който е предпазен в доста връзки.
Аргесията и подвеждането (измамата) могат да се случат в интернет пространството, както и в „ живия живот “.
Има безпределно доста обстановки и благоприятни условия за злоупотреби. Детето е най-добре да се научи да мисли, с цел да се защищава от рисковете.
И доста е добре то да има доверено лице, от което то ще приема обясненията не като ограничавания, а като препоръки.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ