Продължавам разказите си за Грузия, която е страна-прегръдка! Сега ще

Продължавам разказите си за Грузия, която е страна-прегръдка! Сега ще ви повеждам в манастир в селцето Уде, регион Самцхе-Джавахети. На входа на църквата „ Успение Богородично “ ни посреща послушницата Екатерина. На 29 години е, само че наподобява доста по-млада. В погледа ѝ свети неразбираема за нас отдаденост. Сградата е разрушавана и достроявана, само че основите ѝ са на повече от 15 века. И също както нашите храмове е имала десетки превъплъщения – от грузинска обител, през джамия и католическа черква до склад за зеленчук и санитарен пункт по руско време.

Екатерина обаче ни демонстрира камък съвсем до пода, в който са издялани букви от старинна грузинска писменост Мхедрули – нещо като нашата глаголица. Неотдавна монахините измили бялата багра, с която били покрити колоните и изскочили още надписи.

Фреските в манастира са напълно нови, макар античния му генезис. Старите били заличени през годините, а сегашните са плод на същинско знамение. Дошъл чужд руснак в църквата, изслушал страдалната ѝ история и запитал за какво няма икони по стените. След това помолил да му изпратят проекто-бюджет и банковата сметка на обителта. Монахините изпълнили заръката без особена вяра, само че какво било изумлението им, когато след броени дни получили нужната сума до последната лара – по този начин се назовава грузинската парична единица.

Послушницата с неуверения си британски споделя легендата за Светицата Кетеван, извънредно почитана в Грузия. Тя била кралица от рода Багратиони и след кончината на брачна половинка си се отдала на градеж на манастири, храмове и лечебни заведения.


Персийският държател шах Абас Първи взел сина на Кетеван за пленник, само че откакто видял какъв брой хладнокръвен е в християнската си религия, го освободил. За да избави земите си царицата отишла при персиеца с богати блага, обаче той я хвърлил в пандиза. Десет години я изтезавал и увещавал, че в случай че одобри исляма, ще я направи кралица на Персия.

След като не съумял да я пречупи, я изгорил на клада. Парчета от тялото ѝ се разпръснали и разпръсквали необяснима светлина.

Португалски монаси ги събрали и ги крили в продължение на три години. После ги положили в католически храм в индийския щат Гоа, само че част от мощите били дадени на сина ѝ цар Таймураз Първи. После били отнесени в Рим. По същото време Грузинската православна черква оповестила Кетеван за светица и великомъченица. Нейният празник е на 13 септември.

През 2013 година бил осъществен ДНК разбор на мощите. Данните посочили хронологично съвпадане, както и това, че частиците принадлежат на човек с грузински генезис.

Монахините от Уде се грижат и за параклис от седми век на чиято стена са изсечени кръстовете, които през днешния ден се веят на знамето на Грузия.
Той носи името на Света Нино, въвела християнството по тези земи. Легендата споделя, че тя е родена в Кападокия към 280 година Сл. Хр. Баща ѝ бил родственик на Свети Георги Победоносец, а майка ѝ – сестра на йерусалимския патриарх. Родителите ѝ, набожни християни раздали благосъстоянието си на бедните и се отдали на Бога. 12-годишната Нино била поверена на стара монахиня, която я вкарва в мъдростта на православието.

Впечатлителното момиче научава, че Хитонът Господен е занесен в земите, където през днешния ден се намира Грузия и получава благословията на патриарха да замине за страната, наричана Иверия. Богородица ѝ се явява със заръката да покръсти езичниците там.

Девойката била обзета от подозрения дали ще успее да се оправи с такава сложна задача, само че Майката Божия ѝ дала кръст от сплетени лозови пръчки и споделила „ Вземи го, отиди в Иверия и проповядвай там богатствата новина от евангелията на Исус Христос и ще получиш снизхождение пред Господа. Аз ще ти бъда щит против всички забележими и невидими врагове. Със силата на този кръст ти ще издигнеш избавителното знаме на вярата в Моя любим Син и Господ “.

Събуждайки се, Нина фактически държала кръст от сплетени лозови пръчки в ръцете си. Освен това, Нино била талантлива и със способността да лекува с молитва и със силата на своята религия.


Подслонена от царския градинар, тя измолва рожба за бездетната му жена. Слухът за целебната ѝ мощ доближава до царицата на Грузия Нана, страдаща от неизлечима болест. С усърдни молебствия Св. Нина съумява да ѝ върне здравето, което кара царицата Нана да отхвърли езичеството и да се покръсти. До кончината си светицата прави безчет чудеса, покръства и излекува хиляди. Мощите ѝ се намират в женския манастир Св. Георги (в Бодбе), построен през IX век в Кахетия, най-източната област на Грузия.

Легендите са красиви обаче, с цел да съществува манастирът, би трябвало доста старание. Две сестри и две послушници са трансформирали обителта в доходоносна компания с разнообразна активност.

В голям басейн на двора подскачат цветни шарани. В парника горещината е съвсем тропическа, а в пространствата за сушене на месо – хигиената е лабораторна. Човек може да си купи нещо като пастърма от свинско, телешко, пилешко и гъше, която се топи в устата. В голямата пещ благоухаят пити и хлябове вид лаваш, а виното им е получило златен орден на не едно ревю.


Сирената и пухкавото масло също си ги бива. Най-поразително обаче е заниманието да отглеждат охлюви и да ги затварят в буркани с растително масло. Освен, че ги сервират на трапезата, те изнасят подбрани количества за Франция. Че къде ги събират тези охлюви, попитах се аз. Отговорът ме изуми – гледаме ги във плантация. Под безкрайни найлонови покриви широколисти плевели разперват чадъри над дървени скари. Компютър поддържа почвата влажна, а по дървото се разхождат стотици охлюви, подготвени за френските гастрономи.

Въпреки усилния труд монахините не не помнят, че са Божи невести. Специално за гостите игуменка и послушница запяха с благ гласове.

Снимки и видео: Магдалена Гигова