На 19 януари 1879г., в големия български град Ресен, днес

На 19 януари 1879г., в огромния български град Ресен, през днешния ден в Република Северна Македония е роден Симеон Трайчев Радев. Един от най-значимите български писатели, посланик, историк, бунтовник и журналист . На 16-годишна възраст през 1895г., на път за Цариград, в Бошнакхан в Солун дружно с Владимир Робев е върл за член на ВМОРО персонално от именития Гоце Делчев.

Това напомня във " Facebook " " ИнфоСправка ".

Записва се като доброволец в Балканската война, като първо е причислен в основната квартира в Стара Загора като преводач, а след това се реалокира в Македоно-одринското опълчение, където в редовете на Трета солунска тайфа взима присъединяване в боевете в Източна Тракия и в първите боеве против сърбите при Осоговската планина в Междусъюзническата война през 1913г. Награден е с медал „ За смелост “ ІV степен. Автор е на „ Строителите на модерна България “ – едно от най-важните историографски проучвания в българската литература.

Дядо му Раде е родом от село Съпотско, изселник в Ресен, забогатял от търговия с плодове и зеленчуци по време на Кримската война, а татко му е изтъкнат ресенски господар. Другият му дядо Коте Низам е служил в Цариград при княз Стефан Богориди. Брат му Владимир Радев е преподавател в Охрид.

Симеон Радев учи в началото в българските учебни заведения в Ресен, Охрид и Битоля. След това е изпратен със стипендия на Българската екзархия във Френския султански колеж „ Галатасарай “ в Цариград. На 16-годишна възраст през 1895г., на път за Цариград, в Бошнакхан в Солун дружно с Владимир Робев е върл за член на ВМОРО персонално от Гоце Делчев. В Цариград става член на локалния комитет, отпред с Димитър Ляпов, като в него, с изключение на Радев, членуват Никола Милев, Владимир Робев и други. Като член на революционната организация той взе участие и в акциите на Цариградския комитет по връчването на Проекта за промени в Македония и Одринско по време на визитата в Цариград на княз Фердинанд, доктор Константин Стоилов и ген. Рачо Петров през 1896г.

След като приключва лицея в Цариград, Радев дружно с Владимир Робев отпътува да учи право в Женевския университет, където техен състудент е Венелин Ганев. В Женева в 1900 - 1901г. двамата редактират революционния вестник „ Ефор “. Радев учи право и в Париж. По-късно Робев оказва помощ на Радев в издаването и на „ Мувман Маседониан “ в Париж, на който Робев е секретар на редакцията под името Владимир Долин (Doline).

По времето, когато е в Швейцария Радев поддържа връзка с българските анархисти, които по това време са дейни участници в битките за освобождението на Македония и Одринско. В Женева той живее дружно с Михаил Герджиков и поддържа тесни връзки с Георги Стаматов. Контактува и с анархиста Петър Манджуков, с който обменят информация за активността на анархистката „ Женевска група ” и солунските атентатори. Подробностите по атентатите Симеон Радев прецизира на срещи в Женева с ръководителя на атентаторите Йордан Попйорданов - Орцето. Получените средства от Централен комитет на ВМОРО и от ВМОК, Орце се постарава да върне, декларирайки по този метод независимостта на българските анархисти и от двете организации. За тази цел преди атентатите Орце ще подписа застраховка „ живот ” пред Американска застрахователна компания, която след неговата крах е изплатена на Симеон Радев, който извършва обещаното да върне задълженията.

В това време той взе участие интензивно и в активността на Върховния македоно-одрински комитет в София и сътрудничи на неговия орган - в. „ Реформи ”, изпращайки публикации от чужбина още до момента в който е студент. Отдаден към този момент буйно на публицистика в най-широк обсег, от 1901г. става постоянен помощник на вестник „ Вечерна поща “ на Стоян Шангов, като сътрудник в чужбина, а в 1903г. постъпва на работа в редакцията.

Радев е последовател на Борис Сарафов и в 1901г. съумява да го убеди да не се отдръпва от поста ръководител на Върховния комитет в интерес на Иван Цончев, защото по този начин организацията ще се овладее от двореца.

През 1904 година във Виена той открива контакт с ръководителите на Втория интернационал Георгий Плеханов и Виктор Адлер. Плеханов се ангажира на по-късна среща със Симеон Радев и Борис Сарафов да сложи македонския въпрос на обсъждане пред конгресите на Интернационала. През 1905г. (по покана на Павел Генадиев) Симеон Радев дружно с Александър Балабанов става редактор в списанието „ Художник “, което излиза от 1905 до 1909г. След Хуриета от 1908г. Радев взе участие в основаването на Съюза на българските конституционни клубове. От неговите писма от Солун до доктор Никола Генадиев черпи информация самичък княз Фердинанд и те изиграват избрана роля и за неговото нахлуване в дипломатическата кариера. От турска страна даже му е препоръчан министерски пост и място в Отоманския парламент. По време на пребиваването си в Солун през 1908г. С. Радев се изявява като един от най-яростните идейни съперници на Яне Сандански и съратниците му, което насмалко да му коства живота. Саморазправата на Тодор Паница с него е предотвратена единствено след намесата на всесилния младотурски лидер Енвер паша. Нападките на С. Радев против Сандански могат да се обяснят и с принадлежността му към последователите на убития Борис Сарафов в придвижването.

Русофобите, съдружници във вестник „ Вечерна поща “ Петър Михайлов и Ставре Наумов, подкрепени от Симеон Радев, по това време кореспондент на вестника и от Никола Генадиев, влизат в спор с яркия русофил Шангов. На 19 октомври 1908г. Шангов не е позволен до редакцията на вестника от няколко въоръжени лица и е сменен като основен редактор от Радев. Радев е основен редактор до 1909г., когато е сменен от Петър Н. Даскалов.

През март 1911г. Радев основава всекидневника „ Воля “ и взема ефективно присъединяване в неговото списване. По това време обнародва и своята книга „ Строителите на модерна България “, която е едно от огромните и истински историографски проучвания у нас.

Дипломатическа кариера

След началото на Междусъюзническата война Радев е извикан в София и трансфериран в Букурещ, където взима присъединяване в изработването на краткотрайното помирение и Конференцията за сключване на мира в Букурещ. След подписването на мирния контракт той остава като пълномощен министър в Букурещ до 1916г. по персоналното гледище на румънския крал Карол I.

След влизането на Румъния в Първата международна война е изместен в Берн, Швейцария. Подава си оставката в 1917г., напуща швейцарската столица и отива на фронта. В края на войната Симеон Радев, дружно с Андрей Ляпчев взима присъединяване от българска страна в сключване на Солунското помирение. В 1918г. Симеон Радев обнародва на френски език книгата си „ Македония и Българското възобновление “. Същата книга е преведена в 1927г. на български език и е оповестена като издание на Македонския теоретичен институт в София. Под сериозния взор на Радев след Първата международна война Старозагорският митрополит Методий Кусев написа останалите без следствие изложби до американския президент Т. У. Уилсън. Радев е член-учредител на Македонския теоретичен институт. По гледище на Тодор Александров, Симеон Радев се съгласява да стане и масон.

Симеон Радев продължава дипломатическата си работа след войната като пълномощен министър в Хага (1920-1921) и Анкара (1923-1925). От 27 до 30 септември 1923г. дружно с Анри Цолингер и Александър Самарджиев е пратеник на Международния масонски конгрес в Женева и е създател на връченото на Великия командор Исак Ревершон ревю за обстановката в България и ролята на българското масонство в Деветоюнския прелом и последвалото ръководство.

В 1923г. се дами за известната българска художничка Бистра Винарова. На 18 октомври 1925г. Симеон Радев подписва Ангорския контракт в Анкара. По късно е дипломат във Вашингтон (1925-1933), Лондон (1935-1938) и Брюксел (1938-1940). След освобождението на Македония напролет на 1941г. Симеон Радев посещава родния си край. От 1940 до 1944г. е пълномощен министър разполагаем в София.

Последни години

След 9 септември 1944г. е уволнен и пенсиониран. Забранява му се да се занимава с политическа и социална активност. По-късно по предложение на Тодор Павлов за архива на Българска академия на науките, той диктува мемоарната си сага от 10 тома. Писателят и публицист Траян Радев (1929-2010) е негов наследник. След 1950г. татко му съумява да го направи собствен секретар за отпуснатата щатна численост от академията на науките. Понеже бащата има проблеми със зрението, синът стартира собственоръчно да обработва бащините си писания. От тях до момента са оповестени единствено няколко творби - „ Ранни мемоари “ том 1, 2 и 3, „ Това, което видях от Балканската война “ (1993), „ Конференцията в Букурещ и Букурещкия мир от 1913г. “ (1993) и „ Българската студентска колония в Женева “ (1898 - 1899г.) (1994), том 3 на „ Строителите на модерна България “ (2009), „ Д-р Стоиловата външна политика и помиряването с Русия “ (2012).

Освен журналист, историограф и посланик Симеон Радев е и движимост познавач на изкуството и на художественото слово. Той се демонстрира като критик в най-ранна възраст и взе участие ефективно в литературния и артистичен живот на България. Плод на тези занимания са редица блестящи публикации в българския периодически щемпел. Част от тях, писани в друго време, са поместени в книгата му „ Погледи върху литературата и изкуството и персонални мемоари “, която излиза в 1965г. и е посрещната с извънреден интерес от българския четец.

Само няколко дни откакто книгата „ Ранни мемоари “ е подписана за щемпел, Симеон Радев почива в София на 15 февруари 1967г. Последните му думи са:

„ Дадох ли нещо на България? "

Улица в столичния квартал „ Павлово “ е кръстена на Симеон Радев, както и две междинни учебни заведения в София и Перник. В 2010г. стартира самодейност за разкриване на дом-музей на огромния български историк, журналист и посланик. Името на Симеон Радев носи морският нос „ Радев “ на остров Ръгед, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.

През април 2012г. оказва се, че скулптура на Симеон Радев е сложена в комплекса на Министерството на външните работи в Скопие, което провокира скандал. Първоначало от македонска страна е обяснено, че статуята е на Теодор Рузвелт. Впоследствие от Министерство на външните работи на Република Македония признават, че статуята е на Радев, само че оповестяват, че са трансформирали концепцията си и статуята на българския посланик ще бъде преместена в Музея на Македония в Скопие.