Националната художествена галерия – трима незабравени български художника
Прочетох непознатите за мен имена на Ели Неделчева, Атанас Яранов и Маргарит Цанев на фасадата на Националната художествена изложба и първото, което си помислих, беше, че и тримата са си отишли без време – никой не е доживял 50-тия си рожден ден. Това беше и едната причина за любознанието ми да видя изложбите на тези релативно млади, само че явно незабравени български художници.
На относително дребното пространство на първия етаж на галерията са събрани творбите и на тримата, а концентрацията на хубост и страсти е доста мощна. Всъщност, оказа се, че тримата са творили в напълно разнообразни области на изкуството – Ели Неделчева е грънчарка, Маргарит Цанев е ваятел, а Атанас Яранов е художник – тъй че творбите им в по-голяма степен се допълват, в сравнение с да си пречат.
Моят любимец стана Ели Неделчева. Научила занаята при майстора на бусинска керамика Петър Гигов, тя си построява личен жанр на работа, който е безусловно неповторим. В него има доста от обичайното майсторство и остарялата българска керамика, само че също по този начин и съвършена симетричност, забележими религиозни претекстове и цветове, които са напълно разнообразни от нормалните. Изложбата е отлично подредена, въпреки и много препълнена на дребната повърхност, а огромна част от експонатите се въртят, което прави резултата съвсем хипнотичен. Всеки предмет от тази експозиция си коства да се види и огледа деликатно.
Изложбата на Маргарит Цанев – Марго е най-интересна като художествено решение – рисунките му са пресъздадени върху огромни транспарантни пана, които се наслагват едно върху друго, натрупвайки облици и страсти в активност, в която ги е претърпял и създателят – Марго умира на 24 години. В дребната зала в съседство се прожектира филм за живота му, а фрагменти от неговия дневник са изписани по стените. Краткият живот на този художник е типична история за своето време – от една страна властта го освобождава от казармата, тъй като е трето дете в фамилията, от друга го изхвърлят от академията, тъй като не желае да си обръсне брадата. Непримирим, той протяга ръка на живота си.
Картините на Атанас Яранов – Шаро са подаяние на галерията от Боян Радев. Общото усещане е по-скоро минорно, тъй като изображенията са моно, със напълно ясни очертания и в тъмни цветове. Много и разнообразни истории има в тези картини и всички те са някак страшни и значими. Определено в никакъв случай не бих объркала картина на този художник щом я видя оттук-нататък.
И трите изложения са отворени до 11-ти май, по-късно Националната художествена изложба евентуално е подготвила нещо особено за Европейската нощ на музеите на 17-ти май. Надяваме се още веднъж да ни изненадат прелестно.
На относително дребното пространство на първия етаж на галерията са събрани творбите и на тримата, а концентрацията на хубост и страсти е доста мощна. Всъщност, оказа се, че тримата са творили в напълно разнообразни области на изкуството – Ели Неделчева е грънчарка, Маргарит Цанев е ваятел, а Атанас Яранов е художник – тъй че творбите им в по-голяма степен се допълват, в сравнение с да си пречат.
Моят любимец стана Ели Неделчева. Научила занаята при майстора на бусинска керамика Петър Гигов, тя си построява личен жанр на работа, който е безусловно неповторим. В него има доста от обичайното майсторство и остарялата българска керамика, само че също по този начин и съвършена симетричност, забележими религиозни претекстове и цветове, които са напълно разнообразни от нормалните. Изложбата е отлично подредена, въпреки и много препълнена на дребната повърхност, а огромна част от експонатите се въртят, което прави резултата съвсем хипнотичен. Всеки предмет от тази експозиция си коства да се види и огледа деликатно.
Изложбата на Маргарит Цанев – Марго е най-интересна като художествено решение – рисунките му са пресъздадени върху огромни транспарантни пана, които се наслагват едно върху друго, натрупвайки облици и страсти в активност, в която ги е претърпял и създателят – Марго умира на 24 години. В дребната зала в съседство се прожектира филм за живота му, а фрагменти от неговия дневник са изписани по стените. Краткият живот на този художник е типична история за своето време – от една страна властта го освобождава от казармата, тъй като е трето дете в фамилията, от друга го изхвърлят от академията, тъй като не желае да си обръсне брадата. Непримирим, той протяга ръка на живота си.
Картините на Атанас Яранов – Шаро са подаяние на галерията от Боян Радев. Общото усещане е по-скоро минорно, тъй като изображенията са моно, със напълно ясни очертания и в тъмни цветове. Много и разнообразни истории има в тези картини и всички те са някак страшни и значими. Определено в никакъв случай не бих объркала картина на този художник щом я видя оттук-нататък.
И трите изложения са отворени до 11-ти май, по-късно Националната художествена изложба евентуално е подготвила нещо особено за Европейската нощ на музеите на 17-ти май. Надяваме се още веднъж да ни изненадат прелестно.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ