Узбекистан може да поеме по пътя на империята
Проблемът за връзките сред Узбекистан и Каракалпакия, където се организираха всеобщи вълнения в първите дни на юли, се основава на казуса за идентичността. Каракалпаците са обособен тюркски народ със лична еднаквост, просвета, езикови особености, разлики в метода на живот и обичай. Във формата на национална страна, за каквато се разгласи Узбекистан при отделянето си от Съветския съюз, няма различен метод каракалпаците да запазят своята еднаквост, с изключение на да слагат като купа името на народа си.
Но купа защо? Във формата на националните страни няма различен вид с изключение на да създадете или лична национална страна (република), или в краен случай автономност, като краткотрайно останете част от друга национална страна.
Тоест можете да запазите или даже да утвърдите своята еднаквост в границите на основаването на своя лична независима самостоятелна република или автономност като тип лек вид, предусещащ опцията за обособяване от друга национална страна. Това е една наклонност, прилагана от народ (а от време на време и от етнос) посредством изкуствена политизация. Обратната наклонност, в противен случай, е да се разтвори идентичността на един народ или етнос в главната политическа нация, да се попречи да се запази, камо ли да се политизира, обособявайки се като независим индивид.
Тук виждаме две противоположни направления на придвижване. Един етнос или народ, осъзнавайки, че желаят да го разтворят в съществена политическа нация, се пробва по всевъзможен метод да се изолира от него, да се открои, провъзгласявайки първо автономност, а по-късно, последователно политизирайки го, трансформирайки се първо в република-част от друга национална страна, а по-късно от ден на ден и повече придобивайки и изпомпвайки атрибутите на суверенитета – стремейки се да се открои. Ако има република със лично име, тогава идентичността се резервира. В отговор на това националната страна се стреми да придвижи идентичността на избран народ или етническа група в противоположна посока, отнемайки атрибутите на суверенитет, отлагайки или изцяло отменяйки момента, в който този индивид на еднаквост напусне нейния състав.
Ако автономията на каракалпаците бъде отстранена и надлежно името ѝ също, тогава каракалпаците няма да бъдат правно споменавани на никое място другаде. В рамките на Узбекистан това ще значи, че има единствено узбеки, които автоматизирано, в това време, са жители на Узбекистан. Ако сте жител на Узбекистан, значи сте узбек.
Но узбекът също е еднаквост, т.е. принадлежност към народ, към група от етнически групи. Тоест, това е самостоятелен различен народ, а не просто име за всички жители на Узбекистан. Например: жител на Русия е “россиянинът”, който може да бъде притежател на всякаква еднаквост и да принадлежи към всеки народ или етническа група. А има и руснаци- принадлежност към народа, независима органична общественост, към обособена еднаквост.
Лозунгът от 90-те години на предишния век „ Русия за руснаците “ беше рисков за целостта на велика Русия, тъй като в този случай се схваща, че Русия е единствено за руснаците. Ами другите идентичности? Татарите, да вземем за пример, или башкирите? И така, дадоха отговор западните доброжелатели, вие имате свои републики - Татарстан, Башкортостан и доста други, тъй че махнете се от Русия, защото тя е единствено за руснаците. Затова има два термина - россияни и руснаци, които отглеждат тези разнообразни статуси.
Но в националните републики на постсъветското пространство такова отглеждане не се среща на всички места. Има го да вземем за пример в Казахстан, където при всеки комфортен случай ще ти акцентират - не споделих, а казахстанец. Но не е по този начин да вземем за пример в Азербайджан или Узбекистан да вземем за пример. Азербайджанецът е по едно и също време еднаквост, принадлежност към народа и поданство на Азербайджан. Същото в Узбекистан: еднаквост, принадлежност към узбекския народ - узбек. А поданството на националната страна Узбекистан също е узбек. Ами каракалпаците? Имат своя лична автономност. Оказва се, че след премахването на автономията всички каракалпаци автоматизирано стават узбеки единствено на съображение, че са жители на Узбекистан и имат узбекски паспорти. Все отново етикетът е отстранен, което значи, че е отстранена и купата на обособен народ.
Ясно е, че в случай че наречеш каракалпаците узбеки и кажеш, че те към този момент не са каракалпаци, а узбеки, макар обстоятелството, че няма различен метод да утвърдят своята еднаквост, с изключение на да създадат това име на своята автономност, тогава каракалпаците ще естествено да бъдат възмутени от премахването на тяхната автономност, която фиксира тяхното наличие. И тогава очаквайте неприятности. Народът не се отхвърля от своята еднаквост без пердах.
Подобен образец виждаме в този момент в Новорусия, където руснаците се борят за своята еднаквост, с цел да не станат принудително украинци. Същото се случи и в Приднестровието, където руснаците се бореха за своята еднаквост с оръжие в ръце, с цел да не станат молдовци, камо ли румънци. По същия метод абхазците и осетинците се бориха за своята еднаквост, с цел да не станат грузинци в границите на грузинската национална страна.
Западът обаче работи уместно. Колкото повече безпорядък в постсъветското пространство, колкото повече кръв и кланета, толкоз по-добре за него, толкоз повече проблеми има главният им геополитически съперник – Русия. В края на краищата Русия се грижи да няма войни и спорове в нейните околности, а Западът, в противен случай, ги разпалва при първа опция. Ето за какво фактът, че няма различен формат с изключение на прокламиране на лична национална република в границите на национална страна, се употребява и от външни сили. Разбира се, те употребяват тази политизация на обичайните етнически групи и нации, с цел да окажат напън върху управляващите и да разцепят страната.
Ситуацията, която в този момент се разви в Каракалпакия, може да бъде употребена от западните стратези, с цел да окажат напън върху Узбекистан, президента Мирзиоев и да изискат политически отстъпки от него, заплашвайки, че те ще поддържат процеса на изкуствена политизация на каракалпаците и желанието им да основат своя лична национална република.
Как да действаме, по какъв начин да решим всички доста сходни проблеми в постсъветското пространство? Като се върнем обратно. Ако националната страна (etat-nation е артикул на Модерността, тогава би трябвало да преминем от нея към традицията, т.е. към обичайна страна, или държавата-империя. При което груповата еднаквост не е преодоляна, а в противен случай, нормативна е.
И тук не трябва да се опасяваме от думата „ империя “, тъй като в тази ситуация това е единствено механически термин, който не значи нищо повече от обичайната (а не модернистична) страна. Където народът и етносът са нещо обикновено, даже положително и естествено.
Проблемът с Узбекистан, както и с другите конфликтни точки на постсъветското пространство, може да бъде решен посредством признание на субективността на каракалпакския народ. Тоест посредством въвеждане в конституцията на обстоятелството, че каракалпаците са народ, който е съосновател на страната Узбекистан и има право да резервира своите обичаи, еднаквост, просвета, езикови особености и други неща. Така народът получават правна фиксация. Тогава няма да има потребност да се упорства за автономност или още повече за лична република Каракалпакия (няма подозрение, че каракалпаците са на крачка, съгласно сегашната конституция на Узбекистан без промени, и Западът ще им помогне в това това).
Но в този случай Узбекистан ще престане да бъде национална страна, а ще стане имперска страна. Може да не се употребява термина " империя ", само че това няма да бъде република, не национална страна, а обичайната страна, в която освен каракалпаците, само че и други нации и етнически групи ще получат собствен личен самостоятелен статут. Украйна може да поеме по този път, Русия, която също не е национална страна, а имперска страна или обичайната страна, би трябвало да следва този път, само че това е напълно друга история.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Но купа защо? Във формата на националните страни няма различен вид с изключение на да създадете или лична национална страна (република), или в краен случай автономност, като краткотрайно останете част от друга национална страна.
Тоест можете да запазите или даже да утвърдите своята еднаквост в границите на основаването на своя лична независима самостоятелна република или автономност като тип лек вид, предусещащ опцията за обособяване от друга национална страна. Това е една наклонност, прилагана от народ (а от време на време и от етнос) посредством изкуствена политизация. Обратната наклонност, в противен случай, е да се разтвори идентичността на един народ или етнос в главната политическа нация, да се попречи да се запази, камо ли да се политизира, обособявайки се като независим индивид.
Тук виждаме две противоположни направления на придвижване. Един етнос или народ, осъзнавайки, че желаят да го разтворят в съществена политическа нация, се пробва по всевъзможен метод да се изолира от него, да се открои, провъзгласявайки първо автономност, а по-късно, последователно политизирайки го, трансформирайки се първо в република-част от друга национална страна, а по-късно от ден на ден и повече придобивайки и изпомпвайки атрибутите на суверенитета – стремейки се да се открои. Ако има република със лично име, тогава идентичността се резервира. В отговор на това националната страна се стреми да придвижи идентичността на избран народ или етническа група в противоположна посока, отнемайки атрибутите на суверенитет, отлагайки или изцяло отменяйки момента, в който този индивид на еднаквост напусне нейния състав.
Ако автономията на каракалпаците бъде отстранена и надлежно името ѝ също, тогава каракалпаците няма да бъдат правно споменавани на никое място другаде. В рамките на Узбекистан това ще значи, че има единствено узбеки, които автоматизирано, в това време, са жители на Узбекистан. Ако сте жител на Узбекистан, значи сте узбек.
Но узбекът също е еднаквост, т.е. принадлежност към народ, към група от етнически групи. Тоест, това е самостоятелен различен народ, а не просто име за всички жители на Узбекистан. Например: жител на Русия е “россиянинът”, който може да бъде притежател на всякаква еднаквост и да принадлежи към всеки народ или етническа група. А има и руснаци- принадлежност към народа, независима органична общественост, към обособена еднаквост.
Лозунгът от 90-те години на предишния век „ Русия за руснаците “ беше рисков за целостта на велика Русия, тъй като в този случай се схваща, че Русия е единствено за руснаците. Ами другите идентичности? Татарите, да вземем за пример, или башкирите? И така, дадоха отговор западните доброжелатели, вие имате свои републики - Татарстан, Башкортостан и доста други, тъй че махнете се от Русия, защото тя е единствено за руснаците. Затова има два термина - россияни и руснаци, които отглеждат тези разнообразни статуси.
Но в националните републики на постсъветското пространство такова отглеждане не се среща на всички места. Има го да вземем за пример в Казахстан, където при всеки комфортен случай ще ти акцентират - не споделих, а казахстанец. Но не е по този начин да вземем за пример в Азербайджан или Узбекистан да вземем за пример. Азербайджанецът е по едно и също време еднаквост, принадлежност към народа и поданство на Азербайджан. Същото в Узбекистан: еднаквост, принадлежност към узбекския народ - узбек. А поданството на националната страна Узбекистан също е узбек. Ами каракалпаците? Имат своя лична автономност. Оказва се, че след премахването на автономията всички каракалпаци автоматизирано стават узбеки единствено на съображение, че са жители на Узбекистан и имат узбекски паспорти. Все отново етикетът е отстранен, което значи, че е отстранена и купата на обособен народ.
Ясно е, че в случай че наречеш каракалпаците узбеки и кажеш, че те към този момент не са каракалпаци, а узбеки, макар обстоятелството, че няма различен метод да утвърдят своята еднаквост, с изключение на да създадат това име на своята автономност, тогава каракалпаците ще естествено да бъдат възмутени от премахването на тяхната автономност, която фиксира тяхното наличие. И тогава очаквайте неприятности. Народът не се отхвърля от своята еднаквост без пердах.
Подобен образец виждаме в този момент в Новорусия, където руснаците се борят за своята еднаквост, с цел да не станат принудително украинци. Същото се случи и в Приднестровието, където руснаците се бореха за своята еднаквост с оръжие в ръце, с цел да не станат молдовци, камо ли румънци. По същия метод абхазците и осетинците се бориха за своята еднаквост, с цел да не станат грузинци в границите на грузинската национална страна.
Западът обаче работи уместно. Колкото повече безпорядък в постсъветското пространство, колкото повече кръв и кланета, толкоз по-добре за него, толкоз повече проблеми има главният им геополитически съперник – Русия. В края на краищата Русия се грижи да няма войни и спорове в нейните околности, а Западът, в противен случай, ги разпалва при първа опция. Ето за какво фактът, че няма различен формат с изключение на прокламиране на лична национална република в границите на национална страна, се употребява и от външни сили. Разбира се, те употребяват тази политизация на обичайните етнически групи и нации, с цел да окажат напън върху управляващите и да разцепят страната.
Ситуацията, която в този момент се разви в Каракалпакия, може да бъде употребена от западните стратези, с цел да окажат напън върху Узбекистан, президента Мирзиоев и да изискат политически отстъпки от него, заплашвайки, че те ще поддържат процеса на изкуствена политизация на каракалпаците и желанието им да основат своя лична национална република.
Как да действаме, по какъв начин да решим всички доста сходни проблеми в постсъветското пространство? Като се върнем обратно. Ако националната страна (etat-nation е артикул на Модерността, тогава би трябвало да преминем от нея към традицията, т.е. към обичайна страна, или държавата-империя. При което груповата еднаквост не е преодоляна, а в противен случай, нормативна е.
И тук не трябва да се опасяваме от думата „ империя “, тъй като в тази ситуация това е единствено механически термин, който не значи нищо повече от обичайната (а не модернистична) страна. Където народът и етносът са нещо обикновено, даже положително и естествено.
Проблемът с Узбекистан, както и с другите конфликтни точки на постсъветското пространство, може да бъде решен посредством признание на субективността на каракалпакския народ. Тоест посредством въвеждане в конституцията на обстоятелството, че каракалпаците са народ, който е съосновател на страната Узбекистан и има право да резервира своите обичаи, еднаквост, просвета, езикови особености и други неща. Така народът получават правна фиксация. Тогава няма да има потребност да се упорства за автономност или още повече за лична република Каракалпакия (няма подозрение, че каракалпаците са на крачка, съгласно сегашната конституция на Узбекистан без промени, и Западът ще им помогне в това това).
Но в този случай Узбекистан ще престане да бъде национална страна, а ще стане имперска страна. Може да не се употребява термина " империя ", само че това няма да бъде република, не национална страна, а обичайната страна, в която освен каракалпаците, само че и други нации и етнически групи ще получат собствен личен самостоятелен статут. Украйна може да поеме по този път, Русия, която също не е национална страна, а имперска страна или обичайната страна, би трябвало да следва този път, само че това е напълно друга история.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ