Проължаваме с нашата свежа лятна поредица с вкус на диня,

Проължаваме с нашата свежа лятна поредност с усет на любеница, в която инфлуенсърите, които следим, ни споделят своите персонални предписания за коктейли със. Нещо повече, те ни демонстрират и какво още можем да прибавим към тях, с цел да наситим дълго чаканите слънчеви мигове с прелестни и споделени страсти. Не е ли ужасно? В третия материал даваме думата на чаровната Поли от, която от една приказна лятна вила на о. Тасос ни придвижва в щурите си мемоари, до момента в който забърква бързи и лесни коктейли и то единствено с подръчни средства. Мисля, че ще ви харесат! Каква е нейната рецепта за това ни описа самата тя, от първо лице! Ето какво:



Часът е 6:50 сутринта. Чувам лястовичките, които строят гнездо под покрива. Къщата е обичаната ни лятна вила в Тасос. Лястовичките са две. Ние – двадесет. Тук сме от два дни, все същата компания. Защо съм станала толкоз рано? Нямам никаква концепция? Напоследък дремя много по-малко. А нощес сънувах нещо много необичайно. Беше напълно действителна преживелица, която към този момент съм преживяла. Сякаш нещо ме натисна да си напомня това време…

Годината е 2010. Току-що съм приключила първи курс, предходна съм през последния изпит преди броени дни. Една от най-близките ми приятелки написа следното известие: “Джулай морнинг в Бургас? Да? ” Вече бях почнала работа, само че не ходех в офис непрекъснато. Бърз взор в календара и открих, че тъкмо последният ден от юни е необичайно свободен. Можете да си визиите какъв брой бързо беше събрана една раница с багаж и надлежно взет билет за влака София - Бургас. Ще си призная, че много моменти от идващите три дни ми се губят, само че тези, които въпреки всичко си припомням, са толкоз занимателни, че ето – заставам си сама на терасата и се дръзвам.
Да вметна, че тогава към този момент съм имала блог. И то от две години. Видях какво съм писала – шантаво е по какъв начин съм се трансформирала толкоз доста и в това време по никакъв начин. Някои неща просто си остават същите.
Струва ми се нереално, до момента в който чета за прекарванията ни тогава – будуване по цели нощи, от бар в бар, нощно къпане, посрещане на изгрева на плажа… толкоз красиви, прелестни моменти. Невинни и наивни. Млади и безгрижни.
Вече не сме.
Или пък…?
Започва следващото лято. Следващата година по това време ще съм на 30. Планирам почивките в точния момент, нормално те са по цяла седмица и да потегли за обещано място единствено за една нощувка ми се коства прекомерно изморително. Боли ме гърбът и нуждая се от положително наспиване, с цел да съм съответна на идващия ден. Ако изпия повече от три чаши вино в една вечер, главоболието ми е в забрадка вързано. Гледам 20-годишните и се чудя какво им е, от кое място идва цялата тази сила? Сравнявам се с тях в същия този интервал. Разлики – малко.

Някъде прочетох, че личността се оформя най-вече през 20-те, спрямо който и да е различен интервал от живота ни. Съгласни ли сте? Как нощите с непрестанни танци и превръщане на шотове един след различен се трансфораха в маска за лице и чай преди лягане? Каква досада! Странното е, че в по-голямата част от времето ми харесва. И в действителност малко неща ми липсват, животът е прелестен и в сегашния миг.

А в случай че се върна на тази юнска нощ в Бургас, с помощта на блога ще прочета следното: “О, цитронадата от любеница! О, шотовете! Колко положителни бяха! ” Интересни усети съм имала тогава. Един не се е трансформирал. Обожавам любеница.



Има още...