Проф. Владимир Чуков за novini. bg: Коя е линията на въздействие от Москва върху Анкара за Сирия?
Призивите за „ похода на светлината “ активизира голям брой сирийци от северната част на страната. Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков, прочут арабист, академични учител и академик в региона на политиката на Близкия Изток и исляма.
.jpg )
Медийни източници на сирийската съпротива разказват активизирането на искащите от северната част на арабската страна да се причислят към отправените от няколко бежански организации в Турция да се насочат към Европа. Голямото тестване за тях е опцията за стъпване на турска територия, за разлика от тези 3,7 милиона техни сънародници, които от 2011 година към този момент са в прилежащата страна. Причините за миграция са повече от ясни, а точно към 85% от сирийците живеят под прага на бедността, към 80% са безработни, липса на сигурност, на естествени обществени услуги и наложителното вербуване. Преди две седмици американският канал CNBS направи следващата ранглиста за най-хубавото място за живеене в света. На върха се оказа Виена, а на опашката – сирийската столица Дамаск.
Пред уеб страницата Orient.net 18-годишният сириец Мунзер Алуш разказва своята авантюра от град Дейрезор до град в Германия, който той не загатва.
С елементи младият сириец споделя за схемите за миграция, които следват неговите сънародници.
Ако са от териториите, които управлява режимът, те нормално взимат лодки, с цел да прекосят Ефрат и да отидат в зоната, в която ръководят прокюрдските Сирийски демократични сили. Там към този момент има построени мрежи, в които контрабандистите взаимодействат с кюрдските локалните силови структури. Алуш разказва и точните места, където те ги транспортират, нормално с коли или мотоциклети, преди да попаднат в ръцете на други контрабандисти, настоящи на територията на така наречен Сирийска национална войска /СНА/. Своеобразна „ разпределителна точка “ е град Рас ал айн, в провинция Хасаке, която от 2019 година е под контрола на Турция. За маршрута до Рас ал айн нормално претендентите за добър живот в Европа заплащат към 600 $.
В този град са намират „ офисите “ на голям брой контрабандисти, които оферират разнообразни разновидности за прекосяване на турска територия.
Всички те работят с представители на СНА или турски граничари. По-евтиният метод е прескачане на граничната ограда /там има построена такава/ със стълби. Цената е 700-800 $. Вторият метод е по-лесен, само че по-скъп. Той подсигурява транспорта в коли или автобуси на членове на СНА. Заплаща се към 1 200 $. Още по-скъп е наемът на военни коли, които идват от провинция Алепо. Очевидно с тях сигурността за прекосяване на границата е по-голяма. Цената скача на 2 500 $. Според Алуш самобитна „ разпределителна точка “ на сирийците, идващи от Сирия, е град Шанлъурфа. От този осми по величина град в Турция, който е на 80 км източно от река Ефрат потеглят пътищата до Истанбул-Одрин.
Интересното в тази ситуация е, че те заобикалят Идлиб, който в по-голямата си част е под контрола Хаят тахрир аш шам /бивша ал Нусра/. Нейният водач Абу Мохамед ал Джолани обществено се опълчи на аспирациите на стотиците поданици на тази част от сирийската провинция да се причислят към „ похода на светлината “.
Според локални медии той играе ролята на „ граничар “ на Турция, желаейки да й даде доказателства, че е належащо той да бъде непокътнат и да остане стопанин на това парченце от сирийската земя. Местни източници означават, че предходната седмица е направил сходни изявления по време на „ дипломирането “ на първия випуск от 400 „ офицери от военната академия “, която благодарение на Турция сътвори през октомври 2021 година Випускът е наименуван Абу Омар Саракиб, прочут сирийски джихадист, погубен през 2016 година, прочут с присъединяване си в борбите в Идлиб и Алеппо. Вероятно сходно държание е израз на неговото, а евентуално и на Анкара предпочитание провинция Идлиб да остане в това положение, даже в случай че настъпят промени в връзките сред публична Анкара и Дамаск. Миналата седмица Дамаск откри в град Хан Шейхун в следената от режима южна част на Идлиб „ спогодителен център “, очаквайки сходна стъпка от Турция. Това освен не се случи, само че и не бяха отворени КПП-та сред двете елементи на Идлиб за свободно прекосяване на хора. Официален Дамаск чака надали не, в случай че това се случи, сирийците да отидат в териториите, следени от режима. Практиката обаче демонстрира, че към този момент придвижване от Идлиб има, само че тя е към Алеппо, а оттова към регионите, ръководени от СНА и познатите към този момент схеми на миграция към Турция и Европа. Местни наблюдаващи означават, че всички начинания на ал Джолани да даде повече „ цивилен свободи “ на жителите на Идлиб, както и издигнатите повече от 14 000 жилища от Турция в Идлиб не са задоволително безапелационни, с цел да останат хората в тази сирийска провинция.
Не е ясно по какъв начин ще се развият връзките сред Турция и Сирия, само че съветският напън върху Анкара за помиряване е повече от явен.
Не е ясно дали информацията на организация „ Спутник “, един от рупорите на съветската агитация с наложени европейски наказания, че Анкара е помолила водачите на сирийската съпротива да изоставен турска територия е вярна. Сирийският опозиционер военачалник Ахмед Рахал смята, че данните са по-скоро погрешни. В същото време те обрисуват линията на влияние на Москва върху Анкара за нормализирането на двустранните връзки, само че на изискванията на Дамаск. Днес сирийски народен представител означи кои са те, а точно цялостно отдръпване на Турция от Северна Сирия и прекъсване на поддръжката за СНА. В сходно изявление мощно прозират силовите детайли на водене на договаряния на Русия, клонирайки събитията на украинския проблем с тези в Сирия. Ако Ердоган извърши тези претенции, това значи да погребе стотиците милиарди долари, вложени от него в Северна Сирия. Най-важното за Европа е, че този политически развой мощно въздейства върху готовността на милиони сирийци да избягат от политическите и стопански действителности в тяхната татковина.
Медийни източници на сирийската съпротива разказват активизирането на искащите от северната част на арабската страна да се причислят към отправените от няколко бежански организации в Турция да се насочат към Европа. Голямото тестване за тях е опцията за стъпване на турска територия, за разлика от тези 3,7 милиона техни сънародници, които от 2011 година към този момент са в прилежащата страна. Причините за миграция са повече от ясни, а точно към 85% от сирийците живеят под прага на бедността, към 80% са безработни, липса на сигурност, на естествени обществени услуги и наложителното вербуване. Преди две седмици американският канал CNBS направи следващата ранглиста за най-хубавото място за живеене в света. На върха се оказа Виена, а на опашката – сирийската столица Дамаск.
Пред уеб страницата Orient.net 18-годишният сириец Мунзер Алуш разказва своята авантюра от град Дейрезор до град в Германия, който той не загатва.
С елементи младият сириец споделя за схемите за миграция, които следват неговите сънародници.
Ако са от териториите, които управлява режимът, те нормално взимат лодки, с цел да прекосят Ефрат и да отидат в зоната, в която ръководят прокюрдските Сирийски демократични сили. Там към този момент има построени мрежи, в които контрабандистите взаимодействат с кюрдските локалните силови структури. Алуш разказва и точните места, където те ги транспортират, нормално с коли или мотоциклети, преди да попаднат в ръцете на други контрабандисти, настоящи на територията на така наречен Сирийска национална войска /СНА/. Своеобразна „ разпределителна точка “ е град Рас ал айн, в провинция Хасаке, която от 2019 година е под контрола на Турция. За маршрута до Рас ал айн нормално претендентите за добър живот в Европа заплащат към 600 $.
В този град са намират „ офисите “ на голям брой контрабандисти, които оферират разнообразни разновидности за прекосяване на турска територия.
Всички те работят с представители на СНА или турски граничари. По-евтиният метод е прескачане на граничната ограда /там има построена такава/ със стълби. Цената е 700-800 $. Вторият метод е по-лесен, само че по-скъп. Той подсигурява транспорта в коли или автобуси на членове на СНА. Заплаща се към 1 200 $. Още по-скъп е наемът на военни коли, които идват от провинция Алепо. Очевидно с тях сигурността за прекосяване на границата е по-голяма. Цената скача на 2 500 $. Според Алуш самобитна „ разпределителна точка “ на сирийците, идващи от Сирия, е град Шанлъурфа. От този осми по величина град в Турция, който е на 80 км източно от река Ефрат потеглят пътищата до Истанбул-Одрин.
Интересното в тази ситуация е, че те заобикалят Идлиб, който в по-голямата си част е под контрола Хаят тахрир аш шам /бивша ал Нусра/. Нейният водач Абу Мохамед ал Джолани обществено се опълчи на аспирациите на стотиците поданици на тази част от сирийската провинция да се причислят към „ похода на светлината “.
Според локални медии той играе ролята на „ граничар “ на Турция, желаейки да й даде доказателства, че е належащо той да бъде непокътнат и да остане стопанин на това парченце от сирийската земя. Местни източници означават, че предходната седмица е направил сходни изявления по време на „ дипломирането “ на първия випуск от 400 „ офицери от военната академия “, която благодарение на Турция сътвори през октомври 2021 година Випускът е наименуван Абу Омар Саракиб, прочут сирийски джихадист, погубен през 2016 година, прочут с присъединяване си в борбите в Идлиб и Алеппо. Вероятно сходно държание е израз на неговото, а евентуално и на Анкара предпочитание провинция Идлиб да остане в това положение, даже в случай че настъпят промени в връзките сред публична Анкара и Дамаск. Миналата седмица Дамаск откри в град Хан Шейхун в следената от режима южна част на Идлиб „ спогодителен център “, очаквайки сходна стъпка от Турция. Това освен не се случи, само че и не бяха отворени КПП-та сред двете елементи на Идлиб за свободно прекосяване на хора. Официален Дамаск чака надали не, в случай че това се случи, сирийците да отидат в териториите, следени от режима. Практиката обаче демонстрира, че към този момент придвижване от Идлиб има, само че тя е към Алеппо, а оттова към регионите, ръководени от СНА и познатите към този момент схеми на миграция към Турция и Европа. Местни наблюдаващи означават, че всички начинания на ал Джолани да даде повече „ цивилен свободи “ на жителите на Идлиб, както и издигнатите повече от 14 000 жилища от Турция в Идлиб не са задоволително безапелационни, с цел да останат хората в тази сирийска провинция.
Не е ясно по какъв начин ще се развият връзките сред Турция и Сирия, само че съветският напън върху Анкара за помиряване е повече от явен.
Не е ясно дали информацията на организация „ Спутник “, един от рупорите на съветската агитация с наложени европейски наказания, че Анкара е помолила водачите на сирийската съпротива да изоставен турска територия е вярна. Сирийският опозиционер военачалник Ахмед Рахал смята, че данните са по-скоро погрешни. В същото време те обрисуват линията на влияние на Москва върху Анкара за нормализирането на двустранните връзки, само че на изискванията на Дамаск. Днес сирийски народен представител означи кои са те, а точно цялостно отдръпване на Турция от Северна Сирия и прекъсване на поддръжката за СНА. В сходно изявление мощно прозират силовите детайли на водене на договаряния на Русия, клонирайки събитията на украинския проблем с тези в Сирия. Ако Ердоган извърши тези претенции, това значи да погребе стотиците милиарди долари, вложени от него в Северна Сирия. Най-важното за Европа е, че този политически развой мощно въздейства върху готовността на милиони сирийци да избягат от политическите и стопански действителности в тяхната татковина.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ