И ето, някой си, на име Йосиф (от Ариматея), съветник,

" И ето, някой си, на име Йосиф (от Ариматея), консултант, човек добър и обективен... пристигна при Пилата и измоли тялото Иисусово. И като Го сне (от кръста), обви Го в плащаница и Го постави в гроб, изсечен в канара, дето никой не бе още полаган... Настъпваше към този момент събота. Вървяха подире и дамите, които бяха пристигнали с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и по какъв начин бе положено тялото Му. И като се върнаха, подготвиха благовония и миро и си починаха съгласно заповедта ". Така евангелистът Лука разказва телесното заравяне на Исус в събота – последния ден от Страстната седмица, в която вярващите оплакват тъгите Христови.

Според библейската алегория на Велика събота тялото на Месията лежи в гроба, само че той още не е възкръснал. В този ден няма Бог, това е интервал на тежки размишления и неустановеност, вярващите се усещат изоставени...

Но макар телесната гибел на Голгота душата на Спасителя не бездейства. Тя слиза в пъкъла, унищожава портите и освобождава затворените там неверни души на Адам и Ева и на старозаветните пророци, с цел да ги води в небесата. Така открива пътя към парадайса на цялото човечество, което съгласно богословите е същината на християнското обръщение.

В царството на тъмнината Христос

влиза като

победител над

злото и гибелта,

а пътешествието му става знак на всеопрощение, обич и вяра.

Велика събота бележи края на 40-дневния пост. Това е ден на молебствия и безмълвна равносметка в подготовка за Възкресението в неделя. Векове наред на него в западните църкви не са се отслужвали литургии. Сега при католиците службата стартира след залез-слънце с пасхални свещи, символизиращи тялото Господне, и четене от евангелията в очакване на 12-ия час. Светлините в храма, угасени на Велики четвъртък, още веднъж светват. Свещениците пеят " Алилуя " за първи път от началото на постите.

Празникът е прочут по света с разнообразни имена – във Филипините го назовават Черна събота, в Чехия - Бяла събота. Казват му още Великденско бдение, Пасхално бодърстване, Смъртна събота, Мъртва събота, Погребена събота. В Мексико го означават като Деня на Юда и хората горят чучела на предателя на Исус. Камбанен звън отбелязва края на постите.

В православието Велика събота е " най-благословеният седми ден " от Страстната седмица, когато Христос лежи в гроба като мъртъв човек, само че в това време избавя света и отваря гробовете. Вярващите са притихнали в очакване на Възкресението.

На Велика събота у нас нормално се служи утреня (като всяка утреня и тя стартира вечерта на предния ден - Велики петък). Храмът се осветява и се прогласява вестта за дамите мироносици, измежду които Дева Мария и Мария Магдалена, пристигнали на гроба Господен. Свещеник, носещ Евангелието и плащаницaта, дружно с богомолци със запалени свещи обикаля към храма. Процесията свидетелства, че цялата Вселена е очистена, избавена и възобновена от влизането на " живота на света " в гибелта.

Вечернята на Велика събота се служи сутринта дружно с Литургията на св. Василий Велики. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални.

Четат се 15 паремии - пророчествата за Христа, някои от които самият Исус е съобщавал на учениците си.

В събота стартира празничната декорация на храма - траурните цветове на илитоните (покривките на Св. престол) и централната завеса се заменят с бели с празнична бродерия. Тези промени демонстрират триумфа на Христос над грехопадението, дявола и гибелта.

Привечер преди Възкресение храмът символизира гроба на Спасителя, вратите са затворени, а подготовката за възкресната работа стартира извън, където йереите извършват последните молебствия.

Денят преди Възкресение е последният за подготовка на честванията за неделния празник, защото Разпети петък е ден на тъга и не се захваща никаква работа. В Страстната събота преди изгрев-слънце се замесват великденски козунаци - израз на почитта към Спасителя. Боядисват се яйца, в случай че не сте съумели да го извършите в четвъртък. Първите две са червени - едното се слага до иконата на Богородица и престоява там до идващия Великден. Вечерта преди идващото Възкресение някои го заравят в земята за изобилие и благополучие в дома. Вярва се, че то има чудодейна лечебна мощ. С второто алено яйце мажат бузките и челата на децата, с цел да са здрави през цялата година.

В някои региони у нас пазят черупките от първото яйце и ги прибавят към тестото на ритуалните хлябове за други празници през годината. В предишното бабите са ги стривали на прахуляк и ги употребявали при баенето против уроки.

На Велика събота бездетни дами си лягат с алено яйце в пазвата, с цел да родят до идната година. През този ден някои имат вяра, че не трябва да се подвига звук, с цел да не се привлекат в дома злите сили. В обред, непосредствен до езическите, някои фамилии на Велики четвъртък чупят остарялото яйце и по вътрешността гадаят бъдещето. Ако е кухо и мирише неприятно – задава се сложна година. В събота може да се опече жертвеното пасхално агне.

Душна събота е ден за посещаване на гробищата и отдаване на респект към умрелите. Жените преливат и прекадяват могилите. Раздава се самун и боядисани яйца за душите на мъртвите. На гробовете се поставят цветя, които са престояли в църквата от Велика сряда до Разпети петък. Това е последната опция да се върви на гробовете на умрелите близки, защото Великден е време на наслада и помени и панихиди не се отслужват до Томина неделя, написа " 24 часа ".

Св. прпмчца Пелагия

Св. прпмчца Пелагия потърпевша през III в. в град Тарс по време на гонението на християните от император Диоклетиан. Необикновено красивата госпожица приела светото кръщение скрито от родителите си. Тъй като не поискала да се омъжи за езически княз, тя понесла жестоки мъчения, само че не се отрекла от християнската религия и била закриляна от Бога.