Верка Сидерова: Животът те учи на всичко
Привилегия е да познаваш Верка Сидерова, чест е да те одобри в дома си, благополучие е да се радваш на песните ѝ, които топлят сърцата на генерации българи. Нейното име е в учебниците по музика, записано е в летописа на Националния фолклорен отбор „ Филип Кутев “, на Българското национално радио и Българската национална телевизия, със златни букви е вградено в историята на родната ѝ Добруджа. Днес, в деня на 95-ия ѝ рожден ден, ви предлагаме изявлението, което тя даде особено за Радио България .
Спомените на фамозната ни национална певица стартират с забавен миг – с изключение на солистка на Ансамбъла, години наред тя е била и конферансие на концертите зад граница, защото знае британски, съветски, турски и други езици. За първи път се изявява като водеща по време на турне в Италия.
„ Като отидохме там, имахме преводач, несъмнено, само че Кутев сподели, че желае аз да разгласявам програмата. Знаеше, че съм приключила класическия гимназиален отдел и приказвам италиански. Всъщност, като ученичка първо овладях латински и оттова всички романски езици ми бяха лесни, също така имах афинитет към тях. След Италия превеждах в Англия и други страни. Сега от време на време чета книги на непознати езици – основно художествена литература. Така подкрепям мозъка си. Някога се готвех да последвам медицина и учех съществено, само че татко ми сподели, че няма да се оправим финансово. Почти незабавно след гимназията се омъжих, след това започнах работа като чиновничка в Балчик. Там завоювах първа премия на едно съревнование, на което ме чу Филип Кутев и от този миг животът ми мина на напълно различен коловоз. Постъпих в Ансамбъла, заредиха се подготовки, турнета – и по този начин 30 години. Имахме напълно дребни ваканции, само че от време на време се постановяваше да ги прекъснем. Случваше се най-редовно – тъкмо съм пристигнала във Варна за отмора и идва депеша: „ Тръгвай незабавно, идва импресарио от Съединени американски щати (или друга страна)! “ И аз тръгвах… “
Верка Сидерова си спомня и за прелестната атмосфера в Ансамбъла:
„ Това се дължеше напълно на Филип Кутев. Той беше доста добър човек, само че и доста непоколебим. Понякога ми се караше като на свое дете, само че имаше ли компликации (а в живота ми се случиха доста неща), той ми помагаше и като татко ме утешаваше, че всичко ще бъде наред.
Друго не знам, само че за благозвучност не се давах на никого. Беше задоволително да чуя една ария единствено един път и я запомнях незабавно. Затова Кутев ми разпореждаше да преговарям и да усвоявам новите песни с част от хора. Бяхме като едно семейство. Е, както във всяка общественост, от време на време имаше „ хър-мър “, само че всичко минаваше, бяхме доста сплотени. В чужбина сме пели все в влиятелни концертни зали. Помня първото ни турне в Северна Америка, което продължи три месеца. Първо бяхме в Съединени американски щати. Здрави гласове сме имали щом издържахме такова натоварване. Почти всеки ден изнасяхме концерти в разнообразни градове и непрекъснато пътувахме на дълги дистанции, само че нямаше отмалялост. След Щатите се отправихме към Канада. Точно пресичахме границата, когато водачът чу по радиото, че са умъртвили Кенеди. Беше 1963 година “
Как живее през днешния ден именитата изпълнителка:
„ Сега съм изцяло свободна, само че си заставам вкъщи. Представете си – Верка Сидерова на едно място. Аз, която все се надбягвах с времето и все бързах… Но животът те учи на всичко. Намирам си работа, то в едно домакинство постоянно има. Преди все не ми стигаше времето. Но в този момент на драго сърце сготвям, напомням си старовремските манджи. Радвам се на хората, които идват. Щастлива съм, че това, което съм направила, е възнаградено. Получих най-големите отличия – медал „ Стара планина “, „ Нестинарка “, „ Кирил и Методий “, награди от моя роден град Добрич. Докато се огледам, животът ми мина като една ария. Но аз не преставам да пея и през днешния ден. Вероятно последният ми мирис в тоя живот ще бъде с нотка от моя ария. “
Снимки: архив
Спомените на фамозната ни национална певица стартират с забавен миг – с изключение на солистка на Ансамбъла, години наред тя е била и конферансие на концертите зад граница, защото знае британски, съветски, турски и други езици. За първи път се изявява като водеща по време на турне в Италия.
„ Като отидохме там, имахме преводач, несъмнено, само че Кутев сподели, че желае аз да разгласявам програмата. Знаеше, че съм приключила класическия гимназиален отдел и приказвам италиански. Всъщност, като ученичка първо овладях латински и оттова всички романски езици ми бяха лесни, също така имах афинитет към тях. След Италия превеждах в Англия и други страни. Сега от време на време чета книги на непознати езици – основно художествена литература. Така подкрепям мозъка си. Някога се готвех да последвам медицина и учех съществено, само че татко ми сподели, че няма да се оправим финансово. Почти незабавно след гимназията се омъжих, след това започнах работа като чиновничка в Балчик. Там завоювах първа премия на едно съревнование, на което ме чу Филип Кутев и от този миг животът ми мина на напълно различен коловоз. Постъпих в Ансамбъла, заредиха се подготовки, турнета – и по този начин 30 години. Имахме напълно дребни ваканции, само че от време на време се постановяваше да ги прекъснем. Случваше се най-редовно – тъкмо съм пристигнала във Варна за отмора и идва депеша: „ Тръгвай незабавно, идва импресарио от Съединени американски щати (или друга страна)! “ И аз тръгвах… “
Верка Сидерова си спомня и за прелестната атмосфера в Ансамбъла:
„ Това се дължеше напълно на Филип Кутев. Той беше доста добър човек, само че и доста непоколебим. Понякога ми се караше като на свое дете, само че имаше ли компликации (а в живота ми се случиха доста неща), той ми помагаше и като татко ме утешаваше, че всичко ще бъде наред.
Друго не знам, само че за благозвучност не се давах на никого. Беше задоволително да чуя една ария единствено един път и я запомнях незабавно. Затова Кутев ми разпореждаше да преговарям и да усвоявам новите песни с част от хора. Бяхме като едно семейство. Е, както във всяка общественост, от време на време имаше „ хър-мър “, само че всичко минаваше, бяхме доста сплотени. В чужбина сме пели все в влиятелни концертни зали. Помня първото ни турне в Северна Америка, което продължи три месеца. Първо бяхме в Съединени американски щати. Здрави гласове сме имали щом издържахме такова натоварване. Почти всеки ден изнасяхме концерти в разнообразни градове и непрекъснато пътувахме на дълги дистанции, само че нямаше отмалялост. След Щатите се отправихме към Канада. Точно пресичахме границата, когато водачът чу по радиото, че са умъртвили Кенеди. Беше 1963 година “
Как живее през днешния ден именитата изпълнителка:
„ Сега съм изцяло свободна, само че си заставам вкъщи. Представете си – Верка Сидерова на едно място. Аз, която все се надбягвах с времето и все бързах… Но животът те учи на всичко. Намирам си работа, то в едно домакинство постоянно има. Преди все не ми стигаше времето. Но в този момент на драго сърце сготвям, напомням си старовремските манджи. Радвам се на хората, които идват. Щастлива съм, че това, което съм направила, е възнаградено. Получих най-големите отличия – медал „ Стара планина “, „ Нестинарка “, „ Кирил и Методий “, награди от моя роден град Добрич. Докато се огледам, животът ми мина като една ария. Но аз не преставам да пея и през днешния ден. Вероятно последният ми мирис в тоя живот ще бъде с нотка от моя ария. “
Снимки: архив
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ