Ваканция в Заркадия
Потегляме от Банско към Гоце Делчев, с цел да минем границата с Гърция през Илинден-Есохи.
На КПП-то няма сляп служител на реда и митничар нито от българска, нито от гръцка страна. Няма и коли, шпориш все едно си на автомагистрала Тракия с тази разлика, че там шансът да бъдеш спрян за инспекция е извънредно по-голям.
Напълнили сме резорвоара, тъй като дизелът в Гърция е опрял 2 евро. Цигарите също с по-скъпи.
Трафикът до Драма е мижав, същото е ситуацията и до Кавала, оттова през Egnatia Odos до отбивката за митичната Аркадия, която не съществува, несъмнено, само че човек с млко повече фикция може да си я показа като Заркадия, селце от 500 души, сгушено в южните скатове на Родопите, по-точно под планината Кестени.
И това е първата екстра на Заркадия – свежия студен планински въздух. Вятърът тук е от Родопите, а не от морето, по тази причина нито е мокър, нито парещ, въпреки да е Гърция.
Другата екстра е цялостното успокоение, тишина, насичана единствено от цикадите и лай на отзивчиви домашни любимци, нормално заран.
Морето е на 20 км, 15-ина минути път с кола до плажната линия на Керамоти.
Третата екстра се оказва Артемис, хазяйката ни, учителка по немски, двойката стая на втория етаж е с голяма тераса вид игрище за минифутбол. Гледа към морето и към планината. Впрочем последната е на 5 минути пеш от вилата.
Избрали сме мястото по индикатори:
СпокойствиеХлад, доколкото е вероятен в Гърция в края на юлиДобър интернетЦена
Сигурно най-трудно изпълнимото изискване е т. 3 в Гърция. Но не и в къщата на Артемис.
Съпругът й – Щефан, немец, е работел известно време онлайн за немски компании и интернетът е отличен.
Цената на двойната стая… поемете въздух, е единствено 47 евро, с климатик, ледник, прелестна баня, за интернета към този момент загатнах.
Слизаме на плажа за петнайсетина минути през градчето Хрисуполис, да не не помни, навръх пътя ни има прелестен рибен магазин с прясна стока от Бяло море. За подготвяне на място – почистване, печене или пържене, се доплаща 5 евро. Цените са… отново поемете въздух, от 7 евро/кг гаврос до 20 евро/кг фагри. Няма морски подарък от Беломорието, който да липсва и да не е уловен същата заран.
Плажът, несъмнено, е голям и все пак цялостен с българи. Току писне майка, току дете се разплаче.
Тая няма да я бъде, крещя си и с Ели събираме багажа и се насочваме на изток. След петнайсетина минути срещаме алена табелка Military Zone – на гръцки, британски и български. Други езици няма даже в менютата на заведенията.
Въпросната зона е с бар, чадъри, шезлонги и двама спасители с джип на първа линия. На последна линия е строена кола за спешна помощ.
Чудим се дали след края на зоната може да се настаним. Ели, като по-оправна, пита спасителите. Можело на всички места, само че не и на плажа на военните. Чудесно!
Вземаме по едно фрапе – без шезлонг и чадър, тъй като те са единствено за гръцки военни, само че барманът не ни го е обяснил. Обяснява го, едвам когато сме платили фрапетата, че можем да си ги пием отвън зоната.
Беше ми на устата да му кажа, че и аз съм редови войник от българската войска, само че се сетих, че по време на службта бяхме врагове с гърците – те в НАТО, ние – във Варшавския контракт.
Поемаме на изток от втората алена табела Military Zone и се оказваме на километричен запустял плаж, а в далечината – с изключение на обичайния Тасос и по-малкия пред него о. – изплува самият Албион. Албион, тъй като в действителност е нереален и даже в ясно време може да се види единствено прибулен.
Тук няма кой да смути фантазията за обединение с природата – с изключение на самите гларуси, несъмнено.
По противоположния път към Заркадия си вземаме рибеното меню. Да прибавя – дребните риби като гаврос и сафрид се пържат за десетина минути, калмарите – да пет, а едрите – от ципура нагоре – за трийсет и пет.
Терасата ни чака (след 11 часа под козирката й слънце не може да проникне), от климатик просто нямаме потребност (с две следобедни изключения), в случай че нещо сме не запомнили, селският хоремаг работи всеки ден до 22 ч. (немските кенчета по 0.5 л. са по-евтини от тези в Лидл в Хрисопули), не ни се потегля, само че по какъв начин, в случай че не си тръгнеш, ще можеш отново да се върнеш в (з)Аркадия…
На КПП-то няма сляп служител на реда и митничар нито от българска, нито от гръцка страна. Няма и коли, шпориш все едно си на автомагистрала Тракия с тази разлика, че там шансът да бъдеш спрян за инспекция е извънредно по-голям.
Напълнили сме резорвоара, тъй като дизелът в Гърция е опрял 2 евро. Цигарите също с по-скъпи.
Трафикът до Драма е мижав, същото е ситуацията и до Кавала, оттова през Egnatia Odos до отбивката за митичната Аркадия, която не съществува, несъмнено, само че човек с млко повече фикция може да си я показа като Заркадия, селце от 500 души, сгушено в южните скатове на Родопите, по-точно под планината Кестени.
И това е първата екстра на Заркадия – свежия студен планински въздух. Вятърът тук е от Родопите, а не от морето, по тази причина нито е мокър, нито парещ, въпреки да е Гърция.
Другата екстра е цялостното успокоение, тишина, насичана единствено от цикадите и лай на отзивчиви домашни любимци, нормално заран.
Морето е на 20 км, 15-ина минути път с кола до плажната линия на Керамоти.
Третата екстра се оказва Артемис, хазяйката ни, учителка по немски, двойката стая на втория етаж е с голяма тераса вид игрище за минифутбол. Гледа към морето и към планината. Впрочем последната е на 5 минути пеш от вилата.
Избрали сме мястото по индикатори:
СпокойствиеХлад, доколкото е вероятен в Гърция в края на юлиДобър интернетЦена
Сигурно най-трудно изпълнимото изискване е т. 3 в Гърция. Но не и в къщата на Артемис.
Съпругът й – Щефан, немец, е работел известно време онлайн за немски компании и интернетът е отличен.
Цената на двойната стая… поемете въздух, е единствено 47 евро, с климатик, ледник, прелестна баня, за интернета към този момент загатнах.
Слизаме на плажа за петнайсетина минути през градчето Хрисуполис, да не не помни, навръх пътя ни има прелестен рибен магазин с прясна стока от Бяло море. За подготвяне на място – почистване, печене или пържене, се доплаща 5 евро. Цените са… отново поемете въздух, от 7 евро/кг гаврос до 20 евро/кг фагри. Няма морски подарък от Беломорието, който да липсва и да не е уловен същата заран.
Плажът, несъмнено, е голям и все пак цялостен с българи. Току писне майка, току дете се разплаче.
Тая няма да я бъде, крещя си и с Ели събираме багажа и се насочваме на изток. След петнайсетина минути срещаме алена табелка Military Zone – на гръцки, британски и български. Други езици няма даже в менютата на заведенията.
Въпросната зона е с бар, чадъри, шезлонги и двама спасители с джип на първа линия. На последна линия е строена кола за спешна помощ.
Чудим се дали след края на зоната може да се настаним. Ели, като по-оправна, пита спасителите. Можело на всички места, само че не и на плажа на военните. Чудесно!
Вземаме по едно фрапе – без шезлонг и чадър, тъй като те са единствено за гръцки военни, само че барманът не ни го е обяснил. Обяснява го, едвам когато сме платили фрапетата, че можем да си ги пием отвън зоната.
Беше ми на устата да му кажа, че и аз съм редови войник от българската войска, само че се сетих, че по време на службта бяхме врагове с гърците – те в НАТО, ние – във Варшавския контракт.
Поемаме на изток от втората алена табела Military Zone и се оказваме на километричен запустял плаж, а в далечината – с изключение на обичайния Тасос и по-малкия пред него о. – изплува самият Албион. Албион, тъй като в действителност е нереален и даже в ясно време може да се види единствено прибулен.
Тук няма кой да смути фантазията за обединение с природата – с изключение на самите гларуси, несъмнено.
По противоположния път към Заркадия си вземаме рибеното меню. Да прибавя – дребните риби като гаврос и сафрид се пържат за десетина минути, калмарите – да пет, а едрите – от ципура нагоре – за трийсет и пет.
Терасата ни чака (след 11 часа под козирката й слънце не може да проникне), от климатик просто нямаме потребност (с две следобедни изключения), в случай че нещо сме не запомнили, селският хоремаг работи всеки ден до 22 ч. (немските кенчета по 0.5 л. са по-евтини от тези в Лидл в Хрисопули), не ни се потегля, само че по какъв начин, в случай че не си тръгнеш, ще можеш отново да се върнеш в (з)Аркадия…
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ