Защо физическия допир е толкова важен?
Привързаността е страст у бебето, която провокира другарство с други хора (на тази възраст детето се привързва единствено към възрастни хора и в никакъв случай към други деца).
Привързаността поражда в началото към майката на детето. Допреди 50 години психолозите смятаха, че привързаността към майката поражда, тъй като тя удовлетворява физиологичните потребности (например гладът на бебето е наситен, когато майката го накърми)
Оказва се обаче, че привързаността на бебето е породена от страстта “познавателен интерес ” и е ориентирано към основаване на връзки с различен човек (т.е. идва от обществени подбуди даже у напълно вмалките деца). Поради това може да възникне при избрани условия освен към индивида, който храни бебето (майката), а към всеки възрастен човек.
Желанието и способността за обвързаност е генетично заложена у бебетата, а държанието, което предизвиква, е ориентирано към търсене на досег с нещо меко, топло и (по възможност) космато.
Това се илюстрира със следния широкоизвестен опит: през 50-те години психологът Хари Харлоу от университета в Уисконсин, Съединени американски щати, е изследвал невръстни маймуни макаци. Веднага след раждането той отделял дребните маймунки от техните майки и ги отглеждал сами в обособени кафези, в които имало и хавлиено одеяло. Когато одеялото било прибирано за пране, маймунките показвали мощно безпокойствие и отчаяние, и се държели по този начин, сякаш са ги отделили от тяхната майка.
Харлоу предположил, че маймунките свързват одеялото с храната (в сходство с публикуваната по това време визия, че детето се привързва към този субект, който удовлетворява неговите физиологични нужди). За да потвърди пробно това, той решил да съпостави разликата в държанието, породено от съществуването на храна, и от съществуването на хавлиено одеяло.
За тази цел той сложил в клетката на дребната маймунка два макета на нейната майка. Единият макет бил изработен от стоманени пръчки (неприятни за докосване), само че на него се намирала бутилката с храна (удовлетворяваща физиологичните потребности). Другият макет не удовлетворявал никакви физиологични потребности, само че по тази причина пък бил гумен (от неестествен каучук, т.е. мек),и затрупан с хавлиен плат.
След това Хари Харлоу записал какъв брой време маймунките прекарват при всеки модел на майка. Оказало се, че преобладаващата част от времето дребните маймунки прекарват прегръщайки хавлиения модел, а при модела с храната отивали единствено когато били гладни. Освен това, при появяването на някаква опасност извън (макет на застрашително насекомо с необикновено огромни размери), маймунките прегръщали (търсели защита) от хавлиения модел на майка, а не от теления модел (детето на индивида също се стреми към физически контакт с тялото на човек, който го люлее, прегръща, потупва, гали, милва).
Когато се отнемела изкуствената хавлиена “майка ” на маймунчето, то изпадало в смут. Емоцията на обвързаност на маймунчето е толкоз мощно, че когато то бъде отглеждано с изкуствена “ужасяваща ” майка (грубо на тип механично устройство, със стърчащи остри елементи под хавлиената повърхнина, задвижвано със сбит въздух по подобен метод, че да може да нанася удари по маймунчето и да го хвърля на земята), то единствено за малко време се отдръпва от нея, а когато “майката ” престане да се движи, то още веднъж се стреми да се долепи до нея сякаш нищо не се е случило.
Ако маймунчето се отглежда единствено в клетка без изкуствена майка и без да вижда и чува други маймуни до 6-месечна възраст (което подхожда на 2-годишна възраст при човека), то става некомпетентно да поддържа връзка с други маймуни от своя тип:
1. Събрано с тях то или се държи нападателно, или изпада в смут от тях, и в последна сметка става обект на експанзия от тяхна страна, в това число водеща до убийството му;
2. При постигане на полова зрялост е некомпетентно да си откри партньор;
3. Женските макаци, които след такова развъждане са били оплодени изкуствено, постоянно не одобряват първото си дете, или са садистично жестоки към него, в това число до убийството му
Т.е. привързаността на детето не се построява към индивида, който го храни, а към индивида, който поддържа връзка с него. Освен това лишаването от другарство с възрастен субект през първите месеци от живота явно приключва построяването на качества на душeвността и държанието, които разрешават оцеляването на детето при общуването му с възрастни човеци след края на детството, т.е. приключва се построяването на базови качества, осигуряващи уравновесяването на индивида със обществената му среда.
Ето за какво кърменето не привързва повече детето към родителя, в сравнение с храненето с бутилка, въпреки че кърменето може да е потребно за други неща.
Първоначално детето се привързва към околните околни хора. Нещо доста значимо: привързаността към познатите хора придобива формата на изрично отвращение за спиране на процеса на другарство (на контакта с тях). Детето не желае възрастният човек да приключи общуването си с него и демонстрира това по безапелационен метод: не разрешава възрастният да изчезне от полезрението му, да вземем за пример да излезе от помещението. Често се случва детето да събере всички членове на фамилията в една стая, като не разрешава на никой от тях да напусне стаята. Ако някой се опита да го направи, то реагира със мощен яд и викове. По-късно до края на първата година детето стартира да се привързва и към други познати възрастни хора, които вижда релативно рядко (баба, дядо, други хора).
Към другите хора детето стартира да се привързва с друга степен на активност: към някои от тях по-силно, към други не толкоз мощно. При това постоянно към хора, с които поддържа връзка по-продължително, детето се привързва не толкоз мощно, колкото към хора, с които поддържа връзка по-кратко време. Т.е. степента на обвързаност не зависи от продължителността на другарство с детето, от неговото количество, а от неговото качество – т.е. от интензивността. Децата се привързват по-силно към възрастни, които поддържат връзка с тях по-активно: разрешават детето да влияе върху тях и в отговор на това влияние правят някакво държание – да вземем за пример гукат му или подвигат хвърлената от бебето играчка.
В частност, децата, които посещават детски ясли и детска градина, не се привързват по-силно към възпитателките, в сравнение с към родителите си, макар че възпитателките поддържат връзка с тях през целия ден, а родителите – не повече от 1-2 часа. Човекът, към който детето е привързано, може по-добре да го успокои и в негово наличие детето по-рядко изпитва боязън.
Адаптирано от „ Индивидуално развиване на душeвността. Онтогенезис ”, Маджаров, Г., Велико Търново
Инфо: https://amaranthp.wordpress.com
