Доц. Н. Димитров: Тъжно е, че през 2022 г. сред топтърсенията ни в гугъл е курсът на турската лира
Притеснително за грамотността на българите е, че най-издирваните книги са за самоусъвършенстване, сподели пред " 24 часа " общественият психолог
Хора чакат Шенген да вдигне пенсиите - не приказва добре за политическата ни просветеност
Опровергаха се прогнозите по какъв начин поради локдауна ще станем надали не киборги - добавки на компютрите
Името на Симона Радева е провокирало интерес, само че Георги Семерджиев не е в листата на най-търсените в гугъл
Воайорска е природата на търсенията за известни персони
Важно е какъв брой хора са питали за цената на златото, с цел да продават, и какъв брой – да купуват
- Ако хвърлим бърз взор върху най-търсените думи в търсачката гугъл, по какъв начин бихме могли да опишем 2022 година като желания на българина?
- Със сигурност водещата дума на 2022 година е война. И то тази в Украйна. Но всевъзможни заключения на база тези търсения биха били еднопосочно непълни по редица аргументи.
От една страна, когато търсиш информация в гугъл, значи нещо те интересува. Но от друга, значи, че общоприетите институти на информация не са предоставяли задоволително качествена такава. Така че обобщенията, без да знаем мотивацията на съответния търсещ от какво се предопределя, би било много спекулативно.
Не можем да бъдем и сигурни в какъв подтекст са търсенията, а това е доста значимо – т.е. какво е предизвикало съответното търсене. От една страна, виждаме, че постоянно българинът е търсил какъв брой коства грам злато. Но дали го е търсил, с цел да си купи злато, или да си продаде неговото, няма по какъв начин да знаем. И двете са разнообразни като мотивация. Едно е да търсиш какъв брой коства златото, с цел да си го купиш - това може да значи, че искаш да вложиш парите си някъде, с цел да се оправиш с инфлацията. Нещо сходно като мотивация, само че въпреки това, доста по-неприятно, би било, в случай че са го търсили, с цел да си продадат бижутата, тъй като не могат да покрият разноските си и да се оправят с икономическата обстановка.
Освен подтекста, в който е ставало самото търсене, времето, в което е станало, може да ни даде още по-голяма информация. Ако значително е ясно за какво Владимир Путин и Симона Радева са били търсени, то за Лена Бориславова може да се гадае. И не може да се даде задоволително несъмнено изказване.
За Симона Радева би било неправилно да се твърди, че тя е най-търсеният човек за тази година. Защото надали е била най-търсената от самото начало, а по-скоро за избран интервал и мотив. И е доста евентуално да важи същото за Вежди Рашидов и Ален Делон, за който по едно време интензивно се говореше, че е изискал евтаназия. И което сигурно е повишило интереса към него, който през останалото време на годината не е бил кой знае какъв брой.
- Правят усещане няколко други неща – в рубрика “Общи търсения ” виждаме преди всичко Украйна, само че не и Зеленски. А на пето място виждаме Владимир Путин, само че не и Русия. Путин пък оглавява класацията за личностите, където украинският президент тотално отсъства. Как си го обяснявате?
- Естествено, че ползата към Владимир Путин е по отношение на войната в Украйна. Но когато се търсят вести за ситуацията и военните дейстия в Украйна, търсачките са услужливи поради това, че могат да намират информация с стеснен брой думи. Като напишеш “Украйна ” и ти излиза всичко, обвързвано с нея. Не е нужно да пишеш дълги фрази от вида на “Какво се случва с войната в... ”. В този смисъл си мисля, че една немалка част от търсенията във връзка с Владимир Путин не са непосредствено свързани със събитията в Украйна. Имаше доста от време на време появяващи се вести, свързани със здравословно му положение и че му готвят прелом, и така нататък Интересът към него е провокиран от войната в Украйна, само че тя не е единственият мотив да се търси информация за Путин. Но тя е в основата на вторичните мотиви, които след това са се появили и са провокирали интерес към съветския президент.
- Изобщо употребяват ли се търсачките практично и по предопределение?
- Вероятно да. В последна сметка те имат своята функционалност и метод да задоволят този интерес, който може да бъде доста разнопосочен. Например Симона Радева внезапно се изкачи в класацията с имената, които провокират интерес. Но пък името на Георги Семерджиев, по отношение на който нейното име стана въобще известно - липсва. Дали е бил осведомителният интерес да се научат повече вести за случая с злополуката на бул. “Черни връх ”, или е било поради чисто воайорското любознание?
Тук би трябвало да кажем, че класацията надали обгръща ноември и декември. В противоположен случай мисля, че много напред биха излезли търсенията за Сашко от Перник, или набиращият скорост скандал с партньорско принуждение при артистите. Трябва да имаме поради, че в гугъл се търси добавъчна - наваксваща - информация. И в случай че нещо не е било търсено там, може да значи, че не е било забавно за публиката или че медиите са си свършили работата и са покрили задоволително добре тематиката. От друга страна, това дава известни потвърждения за воайорската природа в търсенията в гугъл, най-малко във връзка с данни за известните хора. Като обществен психолог би ми било забавно дали би могло да се направи разбивка какво се е търсило в разнообразни елементи на страната, даже в обособени обитаеми места.
Много е евентуално търсенето “Как да схвана дали съм под карантина? ” да е било най-вече в градовете, а в селата да са надалеч по-малко запитванията за рестриктивните мерки с напредванията.
Колкото и шеговито да звучи, нещо сходно е с рецептата за кьопоолу - хората на село знаят по какъв начин се прави и надали ще разчитат на гугъл, в случай че не го знаят. Някои неща на пръв взор могат да наподобяват безобидни, само че в действителност да са доста тъжни - като да вземем за пример “Колко коства грам злато? ”. Или “Колко коства турската лира? ” поради обстоятелството, че извънредно съвременно да се върви на пазар в Турция. А в действителност не се върви толкоз поради качеството на стоките, а поради цената. Тук модерното не идва от качеството, от метода на живот или от търсенето на жанр, а от недостиг и от принудата да пазарят в Турция, с цел да ръководят по-добре персоналните си финанси.
- Тук следва и по-голям въпрос – лесният достъп до информация възпитава ли в интелектуална ленивост? Все отново към този момент има няколко генерации, които безусловно не си спомнят какво е преди търсачките.
- Не бих се изразил чак толкоз извънредно. Всяко едно облекчение е добре пристигнало за хората. Съвсем доброжелателно казано, ние сме си мързеливи по природа. И във всяка обстановка, в която може да си улесним живота, не се и поколебаваме нито за момент. И в това няма нищо неприятно. Това значи, че ние съумяваме да спестим време и сила за други значими неща. Естественото любознание на човек е нещо, което той се пробва по всякакъв начин да удовлетвори. И в случай че всякога това значи да вървим до библиотеката и да отваряме физическите книги и енциклопедии, това би ни изгубило доста време. Затова сигурно актуалният човек е много по-добре осведомен от индивида преди гугъл.
Ако засягаме тематиката за пристрастеността и многото време и внимание, които отделяме на мрежата като цяло, сигурно си има своите проблеми. Защото то заема доста от вниманието на хората, което те биха могли да отделят на надалеч по-интересни, значими и обществени контакти онлайн. Но не бих бил толкоз скептичен в прогнозите, най-малко не на този стадий. Видяхме по какъв начин преди пандемията се говореше доста по какъв начин човечеството върви към изолираност и виртуализиране, по какъв начин сме щели да се превърнем в някакви киборги или добавки на машината и интернет. Бяха задоволителни единствено две години в изолираност, с цел да се види, че това е прекомерно далечна прогноза, в случай че въобще е била осъществима. Ние си имаме потребност от физическия контакт и да се срещаме с другари. На този стадий интернет по-скоро улеснява тези естествени човешки стремежи и потребности, в сравнение с да ни затруднява.
- Склонни ли сме да се предоверяваме на Чичко Google? И има ли нещо общо медийната просветеност - страната ни заема 33-о място от общо 41 европейски страни, включени в Индекса на медийната просветеност за 2022 година, направен от Институт “Отворено общество ”?
- Ние сме склонни да се предоверяваме по принцип. И освен посредством търсачките. Например гледах неотдавна един репортаж, в който репортерката отиде в едно врачанско село и попита локалните поданици какво чакат, в случай че влезем в Шенген. Масовият отговор беше, че би трябвало да влезем в Шенген, с цел да се вдигнат пенсиите “най-накрая ”. Интересът към политиката и заобикалящата ни среда за всеобщия българин надалеч не е на някакво високо равнище или мотив за горделивост. Но това не е поради търсачките.
Другото, което мога да изведа от тези данни, е доста притеснително - грамотността въобще. Оказва се, че част от данните на гугъл, свързани с търсенето на заглавия на книги, извеждат на доста предни позиции книги за самоусъвършенстване и самопсихология. Което е доста любопитно. То може да значи, че българинът се интересува от способи да реализира по-добрата версия на себе си, което е сантименталната позиция. По-вероятната и реалистичната, само че и по-неприятната е, че чалга културата се масовизира от ден на ден. А художествената литература уверено отстъпва пред книги със съмнителна практическа стойност и употреба. Нашата медийна просветеност е част от нашата обществена зрялост. И това, че сме на задни места, не е поради компютрите и интернет.
CV
Роден в Пловдив през 1977 година
Завършил е логика на психиката в Софийския университет
Преподава в СУ “Св. Климент Охридски ” и Нов български университет, води курсове по обществена логика на психиката, организационна, джендърна и медийна логика на психиката
Интересите му включват етническите и половите неравенства, настройките и трудовата мотивация, електоралното държание
Автор на редица научни писания и публикации
Хора чакат Шенген да вдигне пенсиите - не приказва добре за политическата ни просветеност
Опровергаха се прогнозите по какъв начин поради локдауна ще станем надали не киборги - добавки на компютрите
Името на Симона Радева е провокирало интерес, само че Георги Семерджиев не е в листата на най-търсените в гугъл
Воайорска е природата на търсенията за известни персони
Важно е какъв брой хора са питали за цената на златото, с цел да продават, и какъв брой – да купуват
- Ако хвърлим бърз взор върху най-търсените думи в търсачката гугъл, по какъв начин бихме могли да опишем 2022 година като желания на българина?
- Със сигурност водещата дума на 2022 година е война. И то тази в Украйна. Но всевъзможни заключения на база тези търсения биха били еднопосочно непълни по редица аргументи.
От една страна, когато търсиш информация в гугъл, значи нещо те интересува. Но от друга, значи, че общоприетите институти на информация не са предоставяли задоволително качествена такава. Така че обобщенията, без да знаем мотивацията на съответния търсещ от какво се предопределя, би било много спекулативно.
Не можем да бъдем и сигурни в какъв подтекст са търсенията, а това е доста значимо – т.е. какво е предизвикало съответното търсене. От една страна, виждаме, че постоянно българинът е търсил какъв брой коства грам злато. Но дали го е търсил, с цел да си купи злато, или да си продаде неговото, няма по какъв начин да знаем. И двете са разнообразни като мотивация. Едно е да търсиш какъв брой коства златото, с цел да си го купиш - това може да значи, че искаш да вложиш парите си някъде, с цел да се оправиш с инфлацията. Нещо сходно като мотивация, само че въпреки това, доста по-неприятно, би било, в случай че са го търсили, с цел да си продадат бижутата, тъй като не могат да покрият разноските си и да се оправят с икономическата обстановка.
Освен подтекста, в който е ставало самото търсене, времето, в което е станало, може да ни даде още по-голяма информация. Ако значително е ясно за какво Владимир Путин и Симона Радева са били търсени, то за Лена Бориславова може да се гадае. И не може да се даде задоволително несъмнено изказване.
За Симона Радева би било неправилно да се твърди, че тя е най-търсеният човек за тази година. Защото надали е била най-търсената от самото начало, а по-скоро за избран интервал и мотив. И е доста евентуално да важи същото за Вежди Рашидов и Ален Делон, за който по едно време интензивно се говореше, че е изискал евтаназия. И което сигурно е повишило интереса към него, който през останалото време на годината не е бил кой знае какъв брой.
- Правят усещане няколко други неща – в рубрика “Общи търсения ” виждаме преди всичко Украйна, само че не и Зеленски. А на пето място виждаме Владимир Путин, само че не и Русия. Путин пък оглавява класацията за личностите, където украинският президент тотално отсъства. Как си го обяснявате?
- Естествено, че ползата към Владимир Путин е по отношение на войната в Украйна. Но когато се търсят вести за ситуацията и военните дейстия в Украйна, търсачките са услужливи поради това, че могат да намират информация с стеснен брой думи. Като напишеш “Украйна ” и ти излиза всичко, обвързвано с нея. Не е нужно да пишеш дълги фрази от вида на “Какво се случва с войната в... ”. В този смисъл си мисля, че една немалка част от търсенията във връзка с Владимир Путин не са непосредствено свързани със събитията в Украйна. Имаше доста от време на време появяващи се вести, свързани със здравословно му положение и че му готвят прелом, и така нататък Интересът към него е провокиран от войната в Украйна, само че тя не е единственият мотив да се търси информация за Путин. Но тя е в основата на вторичните мотиви, които след това са се появили и са провокирали интерес към съветския президент.
- Изобщо употребяват ли се търсачките практично и по предопределение?
- Вероятно да. В последна сметка те имат своята функционалност и метод да задоволят този интерес, който може да бъде доста разнопосочен. Например Симона Радева внезапно се изкачи в класацията с имената, които провокират интерес. Но пък името на Георги Семерджиев, по отношение на който нейното име стана въобще известно - липсва. Дали е бил осведомителният интерес да се научат повече вести за случая с злополуката на бул. “Черни връх ”, или е било поради чисто воайорското любознание?
Тук би трябвало да кажем, че класацията надали обгръща ноември и декември. В противоположен случай мисля, че много напред биха излезли търсенията за Сашко от Перник, или набиращият скорост скандал с партньорско принуждение при артистите. Трябва да имаме поради, че в гугъл се търси добавъчна - наваксваща - информация. И в случай че нещо не е било търсено там, може да значи, че не е било забавно за публиката или че медиите са си свършили работата и са покрили задоволително добре тематиката. От друга страна, това дава известни потвърждения за воайорската природа в търсенията в гугъл, най-малко във връзка с данни за известните хора. Като обществен психолог би ми било забавно дали би могло да се направи разбивка какво се е търсило в разнообразни елементи на страната, даже в обособени обитаеми места.
Много е евентуално търсенето “Как да схвана дали съм под карантина? ” да е било най-вече в градовете, а в селата да са надалеч по-малко запитванията за рестриктивните мерки с напредванията.
Колкото и шеговито да звучи, нещо сходно е с рецептата за кьопоолу - хората на село знаят по какъв начин се прави и надали ще разчитат на гугъл, в случай че не го знаят. Някои неща на пръв взор могат да наподобяват безобидни, само че в действителност да са доста тъжни - като да вземем за пример “Колко коства грам злато? ”. Или “Колко коства турската лира? ” поради обстоятелството, че извънредно съвременно да се върви на пазар в Турция. А в действителност не се върви толкоз поради качеството на стоките, а поради цената. Тук модерното не идва от качеството, от метода на живот или от търсенето на жанр, а от недостиг и от принудата да пазарят в Турция, с цел да ръководят по-добре персоналните си финанси.
- Тук следва и по-голям въпрос – лесният достъп до информация възпитава ли в интелектуална ленивост? Все отново към този момент има няколко генерации, които безусловно не си спомнят какво е преди търсачките.
- Не бих се изразил чак толкоз извънредно. Всяко едно облекчение е добре пристигнало за хората. Съвсем доброжелателно казано, ние сме си мързеливи по природа. И във всяка обстановка, в която може да си улесним живота, не се и поколебаваме нито за момент. И в това няма нищо неприятно. Това значи, че ние съумяваме да спестим време и сила за други значими неща. Естественото любознание на човек е нещо, което той се пробва по всякакъв начин да удовлетвори. И в случай че всякога това значи да вървим до библиотеката и да отваряме физическите книги и енциклопедии, това би ни изгубило доста време. Затова сигурно актуалният човек е много по-добре осведомен от индивида преди гугъл.
Ако засягаме тематиката за пристрастеността и многото време и внимание, които отделяме на мрежата като цяло, сигурно си има своите проблеми. Защото то заема доста от вниманието на хората, което те биха могли да отделят на надалеч по-интересни, значими и обществени контакти онлайн. Но не бих бил толкоз скептичен в прогнозите, най-малко не на този стадий. Видяхме по какъв начин преди пандемията се говореше доста по какъв начин човечеството върви към изолираност и виртуализиране, по какъв начин сме щели да се превърнем в някакви киборги или добавки на машината и интернет. Бяха задоволителни единствено две години в изолираност, с цел да се види, че това е прекомерно далечна прогноза, в случай че въобще е била осъществима. Ние си имаме потребност от физическия контакт и да се срещаме с другари. На този стадий интернет по-скоро улеснява тези естествени човешки стремежи и потребности, в сравнение с да ни затруднява.
- Склонни ли сме да се предоверяваме на Чичко Google? И има ли нещо общо медийната просветеност - страната ни заема 33-о място от общо 41 европейски страни, включени в Индекса на медийната просветеност за 2022 година, направен от Институт “Отворено общество ”?
- Ние сме склонни да се предоверяваме по принцип. И освен посредством търсачките. Например гледах неотдавна един репортаж, в който репортерката отиде в едно врачанско село и попита локалните поданици какво чакат, в случай че влезем в Шенген. Масовият отговор беше, че би трябвало да влезем в Шенген, с цел да се вдигнат пенсиите “най-накрая ”. Интересът към политиката и заобикалящата ни среда за всеобщия българин надалеч не е на някакво високо равнище или мотив за горделивост. Но това не е поради търсачките.
Другото, което мога да изведа от тези данни, е доста притеснително - грамотността въобще. Оказва се, че част от данните на гугъл, свързани с търсенето на заглавия на книги, извеждат на доста предни позиции книги за самоусъвършенстване и самопсихология. Което е доста любопитно. То може да значи, че българинът се интересува от способи да реализира по-добрата версия на себе си, което е сантименталната позиция. По-вероятната и реалистичната, само че и по-неприятната е, че чалга културата се масовизира от ден на ден. А художествената литература уверено отстъпва пред книги със съмнителна практическа стойност и употреба. Нашата медийна просветеност е част от нашата обществена зрялост. И това, че сме на задни места, не е поради компютрите и интернет.
CV
Роден в Пловдив през 1977 година
Завършил е логика на психиката в Софийския университет
Преподава в СУ “Св. Климент Охридски ” и Нов български университет, води курсове по обществена логика на психиката, организационна, джендърна и медийна логика на психиката
Интересите му включват етническите и половите неравенства, настройките и трудовата мотивация, електоралното държание
Автор на редица научни писания и публикации
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ