Пристрастяването към секса е актуално понятие, което обаче много хора

Пристрастяването към секса е настоящо разбиране, което обаче доста хора отхвърлят да одобряват за правдоподобна диагноза . Във времето на взрив на най-разнообразни зависимости със съществени последици, пристрастяването към секса е вероятно единствената, която всеки би си предизвикал непринудено. Не по този начин обаче биха стояли нещата, в случай че се изчистят митовете, витаещи към половото пристрастяване, и остане действителният взор върху това положение.

В описите с публично приетите ментални разстройства попадат положения като хипоактивно разстройство на половото предпочитание , само че противоположната форма, в тази ситуация - пристрастяването към секса, не попада. Щом по-ниското от нормата увлечение към секса се преглежда като рисково отклоняване, за какво хиперактивността в този аспект се подценява?

В отговор на това противоречие експертите по въпросите на секса дават 2 основателни аргументи, показващи за какво половото пристрастяване би трябвало да се преглежда като диагноза, и за какво – не.

ЗА пристрастяването към секса като диагноза

Тук могат да се бележит няколко фактора:
Проучванията демонстрират, че удовлетворяването на половото увлечение при хора, пристрастени към секса, отключва същите механизми в мозъка , които се засилват и при хора с публично приети за заболяване форми на зависимост; Пристрастените към секса доста постоянно имат и други форми на взаимозависимост и при опит да управляват тази към секса неумишлено се поддават на поривите за задоволяването на останалите; Доказано е неврологично, че хората със взаимозависимост от секса нямат съвсем никакъв умишлен надзор върху изразяването на половото си влечение;
Много експерти смятат посочените фактори за ясни признаци за психическо разстройство , задоволителни за определянето на пристрастеността към секса като заболяване.

Свързани публикации.. 4 изгоди от секса за тялото 0 4 аргументи за проблеми в секса 0

ПРОТИВ

пристрастяването към секса като диагноза

Най-големите критици на опцията пристрастеността към секса да се преглежда като заболяване също акцентират съществени причини:
Има доста огромен риск това да сътвори неправилни намеци и сексът да за почне излишно да се асоциира с рискови и аморални дейности; Създава се риск прояви, зависещи напълно от моралната настройка на индивида да бъдат квалифицирани като клинични и болестни отклонения. Според експертите няма по какъв начин при съществуване на полово увлечение у двама души, за единия от тях угаждане от на това увлечение да се смята за болестно положение, а за другия не, при изискване, че няма отрицателни последици върху никой от тях; Признаването на пристрастеността към секса за диагноза ще разреши на доста хора да разполагат с неоспоримо опрощение за случите, в които изневеряват;

Дали ще се преглежда като публично прието заболяване, форма на взаимозависимост или просто като изложение на естествено увлечение към междуполово другарство, пристрастеността към секса е характерно положение, което може да се пояснява друго съгласно особеностите на всеки обособен случай. До момента, когато не накърни личностни, брачни или морални правила, половата свръхактивност няма по какъв начин независимо да се преглежда като ненормално положение.