Пристанищни градове в Европа обмислят все повече налагането на забрани

Пристанищни градове в Европа обмислят от ден на ден налагането на забрани или ограничавания върху круизните кораби поради нездравословното им въздействие върху здравето и околната среда. 218-те круизни кораба, които са пътували из Европа през предходната година, са отделили над четири пъти повече серни оксиди от всички коли на континента взети дружно, съгласно неправителствената организация Transport & Environment (T&E), съобщи Darik Business Review. Серният диоксид предизвиква дихателни и сърдечносъдови проблеми, а замърсяването с него е основен съставен елемент от киселинния дъжд. На 30 юли шест круизни кораба са дебаркирали в Барселона, като, съгласно T&E, това е европейският град, който е най-засегнат от круизната промишленост. Това значи, че сред 10 000 и 30 000 пасажери са се изсипали по главните улици на града. Колко потребни са тези гости за туристическата промишленост на един град е доста противоречива тематика. Круизните компании споделят, че по време на седемдневно пътешествие пътниците харчат приблизително 760 евро в обособените дестинации. Дидак Наваро, деятел от организацията Ecologistas en Acció, обаче твърди, че множеството пасажери “правят бърза разходка, след което се връщат на кораба, с цел да се хранят и спят ”. По данни на Cruise Lines International Association (Clia), която обгръща 95% от международната круизна промишленост, 93% от океанските круизни лайнери са издигнати в Европа, съобщи още изданието. Основните корабостроителници се намират в Италия, Германия, Франция и Финландия. Средиземноморието е вторият максимален пазар за круизната промишленост след Карибския басейн. Същите кораби плават и в двата района, редувайки високите сезони на двете места. Колкото повече туристи има на борда на един круизен транспортен съд, толкоз повече сила е нужна и толкоз повече боклуци се генерират. С повишаването на известността на круизните пътувания се усилиха и проблемите, които те водят със себе си. В отчет от 2017 година се заключава, че при започване на 90-те години круизният туризъм е бил най-вече привилегия на елита. Успоредно с триумфа на круизния туризъм, пораства и мащабът на неговото екологично, обществено и икономическо въздействие.  Протестиращи посрещат круизните кораби с демонстрации в средиземноморските пристанища, като Палма де Майорка. Магдалина Рамис от локалната организация Grup Balear d’Ornitologia i Defensa de la Naturalesa казва, че огромните обществени вложения през последното десетилетие за привличане на круизни кораби са комерсиализирали града. Рамис също по този начин се тормози от замърсяването. “Пристанището е тъкмо пред града. Когато круизните кораби дебаркират тук, те оставят моторите си да работят. Някои кораби даже разполагат с инсинератори или шредери, до момента в който други изсипват отпадъците си непосредствено в морето. ” Круизните компании нормално рециклират или горят отпадъците. От Royal Caribbean споделят, че изпращат питателните боклуци за пулверизиране, след което те се изхвърлят в морето, само че не по-близо от 12 морски благи (22 км) от сушата. Една четвърт от всички боклуци в океаните идва от круизните кораби, съгласно оповестено неотдавна изследване. Близо 90% от тези боклуци се изхвърлят законно във водата. Шумът от круизните кораби също е замърсител. Доклад от 2019 година открива, че шумът може да прогони и риби, и морски хищници. “Най-шумните подводни зони в Средиземно море се припокриват с  няколко предпазени района и със зони, които са значими за чувствителни към звук типове морски бозайници. Светлините от круизните кораби нощем пък могат да основават “локални проблеми с миграцията на зоопланктон, главоноги и риби ”. Миналата година 50 000 души подписаха петиция против круизните кораби в Марсилия. “Южна Франция е вложила към 35 млн. $ данъчни приходи за електрифициране на доковете на круизните компании. Самите компании обаче би трябвало да заплащат за това – те не заплащат налози нито тук, нито където и да било ”, споделя Реми Ив от организацията Stop Croisières, представен от изданието. Най-простият механизъм, посредством който фирмите от корабоплавателната промишленост заобикалят заплащането на налози, не е нов и е изцяло легален. Техните кораби нормално са регистрирани в друга страна и плават под нейния байрак, който е друг от този на компанията притежател. Тези механизми обаче стават все по-сложни с времето и множеството круизни компании нормално са оплетени в мрежа от офшорни компании, регистрирани главно в данъчни убежища. От MSC оповестиха, че подхващат ограничения за понижаване на нездравословните излъчвания. “Като марката с повече кораби в Европа от нашите съперници, от дълго време сме осъзнали значимостта на намаляването на излъчванията на европейските пристанища и където и да развиваме активност по света, ” декларира представител на компанията. Според компанията, потреблението на полутечен природен газ (LNG) “на процедура отстрани серните оксиди с 99% и понижава излъчванията на парникови газове с до 20%, спрямо обичайните горива, употребявани в корабоплавателната промишленост ”. Констанс Дайсктра от T&E обаче споделя, че “това самобитно преимущество се обезврежда от течовете на метан на борда в следствие от непълното изгаряне в моторите на кораба. ” Според нея, един круизен транспортен съд, употребяващ LNG, отделя за година същото количество метан, колкото 10 500 говеда. Метанът е доста по-вреден за климата от въглеродния диоксид. Круизните кораби, които не употребяват LNG, постоянно употребява обичайно корабно гориво, а някои са оборудвани със системи за филтриране на отработените газове, известни като скрубери, които обаче замърсяват морската вода, споделя Дайкстра.  Саша Гил, вицепрезидент на Clia, показва, че отчетът на T&E употребява “стойности по дифолт ” и че промишлеността употребява LNG, тъй като е необятно наличен, “въпреки че не е най-евтината алтернатива ”. Гил твърди, че круизните компании към този момент влагат “в мотори и технологии, които могат да употребяват разнообразни типове горива, тъй че да са готови в дълготраен проект за прекосяването към различни горива ”. На някои места са въведени и частични решения. Емисиите могат да са с до 24% по-ниски, в случай че корабите понижат скоростта си. Електрическите връзки на пристанищата доведоха до по-малко замърсяване на въздуха и понижаване на излъчванията на парникови газове в Хамбург, Рощок и Кил. Венеция беше третото най-замърсено круизно пристанище в Европа през 2019 година, само че с помощта на наложената през 2021 година възбрана за огромни круизни кораби, градът е понижи серните излъчвания с 80%.