Приобщаващата образователна среда е една от най-актуалните и сериозни теми

Приобщаващата просветителна среда е една от най-актуалните и съществени тематики на актуалното обучение. Напът ли сме да достигнем главната концепция на приобщаващото обучение?

Темите разяснява в “Нашият ден “ доцент доктор Неда Балканска , експерт в региона на специфичната педагогика и логопедията.

„ Методът Монтесори и приобщаващата просветителна среда ” е последната книга на Неда Балканска.

Ключова ли е ролята на играта?

“Идеята за книгата се породи точно от измененията, които настъпиха в просветителната ни среда в последните години. И най-много с приемането на Закона за приобщаващо обучение. Това слага учителите в една нова позиция да работят с доста разнородни деца, тъй като съставът на класната стая се промени фрапантно през последните десетилетия .

Наред с децата със Специални просветителни потребности има и доста деца в така наречен “норма “, които също се разграничават и имат по-специални потребности от останалите. Задачата на всеобщите учители в действителност не е лека . С обичайния жанр на преподаване, с който те успяваха през последните десетилетия, към този момент е невероятно да се оправят в новите условия. Това породи концепцията за съчетание на Монтесори методите и техники на работа, които биха могли да бъдат потребни в новите приобщаващи условия.

Все още не мога да кажа, че сме достигнали главната концепция на приобщаващото обучение. Това в действителност изисква доста запас, освен финансов. Изисква смяна на мисленето на експертите и предпочитание за осъществяване на тази смяна в практиката, което е един комплициран и сложен развой. Знаете, че зоната на комфорта постоянно е за предпочитане, даже и да не дава най-хубавия резултат. Излизането от тази зона постоянно е обвързвано с една вътрешна опозиция, която в този момент се опитваме да преодолеем. “

Деца със слухови усложнения

“Децата със слухови нарушавания са част от приобщаващата просветителна среда. Иска ми се да не разделяме децата, които се образоват в специфичните учебни заведения, тъй като тези учебни заведения също би трябвало да са част от приобщаващата просветителна среда. Доскоро се говореше за общообразователни и специфични учебни заведения, а в действителност в този момент всичко влиза в тази система на приобщаващи условия. “

Легализиране на българския жестов език

“Това беше венецът на една дългогодишна битка. Първо, да се посочи в нашата страна какво е това жестов език. Това лиши години. В последните години стартира формалното научно проучване на езиковата система на българския жестов език. Всъщност ние до момента не я познаваме. Смятам, че когато приключи това огромно проучване, което лишава и доста време, да се опознае езикът от всичките му страни, считам, че може да бъде потребно за доста от групите на децата със специфични просветителни потребности както в тяхната терапия, по този начин и в образованието им. Това, което се прави в света в последните десетилетие, е използването на езика на жестовете в всеобщата класна стая при деца в норма. “

Специалисти по специфична педагогика

“Смятам, че когато има едно почтено заплащане, с почтено отношение към тези експерти, се прояви в нашето общество, доста повече младежи ще бъдат стимулирани и с готовност да се насочват към тази специалност. Която фактически е доста хуманна и не се научава, има неща, които човек би трябвало да носи в себе си . Педагогът се построява като експерт, с цел да ползва разнообразни способи на работа, само че отношението към децата, тактът и това да усещаш във всеки един миг детето и да знаеш по какъв начин да постъпиш, това мъчно се научава, в случай че човек не го носи. “

Отражение на отдалеченото образование

“Изключително обезпокоена съм от това състояние, което в началото беше краткотрайно. Ще стартира с една мисъл на Мария Монтесори, която дефинира статичното дете за проблематично. Като в тази ситуация тя има поради децата в обичайните класни стаи. А тук в действителност виждаме отвън техния лимит и усилваме статичното състояние на децата в още по-голяма степен . Това ще се отрази и душевен, и физически на децата, и обществено, и прочувствено.

Какви ще бъдат последствията, ми е мъчно да предвиждам, тъй като не мога да предвиждам какъв брой още ще продължи това състояние. Колкото по-дълго във времето продължи тази отдалеченост сред децата, толкоз по-дълготрайни ще бъдат и последствията. “

Електронна среда и приобщаващо обучение

“По отношението на приобщаването от обществена позиция постанова извънредно огромна отдалеченост. Не си представям приобщаването в онлайн вид. Може би и ние към момента не сме настроени на тази вълна да приемем, че това е наклонността и надлежно да търсим някакви разновидности да приобщаваме децата в отдалечена форма. “

Разговора можете да чуете от звуковия файл.

Доц. доктор Неда Златинова Балканска е учител в СУ „ Св. Климент Охридски “, Факултет по науки за образованието и изкуствата, Катедра по специфична педагогика и логопедия. Автор е на над 90 научни изявления в региона на слухово-речевата рехабилитация и образованието на децата със специфични просветителни потребности. Сред тях са монографиите „ Кохлеарната имплантация в детска възраст – приложение, рехабилитация, образование ” и „ Приобщаване на детето с повреден слух в просветителната среда “ (в съавторство). Автор е на учебници по Развитие на речта ( за І, ІІ и ІІІ клас) и Произношение (за І клас) за специфичните учебни заведения за възпитаници със слухови нарушавания, както и в съавторство създава „ Методика за оценка на самостоятелните потребности на деца и възпитаници с голям брой увреждания “. Участва в създаването на специфичните стратегии за образование на деца и възпитаници с повреден слух, член е на екипа за основаване на Закон за българския жестов език. Има участия в редица национални и интернационалните планове, конгреси, конференции. Член е на Съюза на учените в България. Професионалните ѝ ползи са свързани с кохлеарната имплантация, ранното влияние, фамилната терапия, приобщаващото обучение, ресурсната помощ, слуховата работа, езиковата и речева терапия при повреден слух, жестовия език. Практическата ѝ работа обгръща деца със специфични просветителни потребности, заекване, артикулационни и езикови нарушавания.