Отливът започна
„ Приливът подвига всички кораби “ е обичана мъдрост на борсовите „ бикове “, играчите на покачване. Приятно е да се носиш по вълната на възходящия тренд. Смело купуваш скъпи акции, тъй като знаеш, че на следващия ден или след месец-два ще ги продадеш още по-скъпо. Ум и специфични знания не се изискват, нужни са единствено „ фондове “ (funds, средства, пари за инвестиране). Повече печели оня, който по-бързо, по-силно и повече вложители успее да очарова. „ Чар “ е остаряла българска дума, която времето е преиначило. Изначално е означавала „ магия “, най-много такова чудо, което прелъстява, довежда индивида до греховното, неразумно положение на хубост. Непрестанно възходящият тренд,
приливът е времето на чародейците
В такова време са насъбрани всички най-значителни положения в човешката история. Тогава обаче са допускани най-ужасните неточности и най-мащабните измами. Приливът изпълва с възторг, всичко наподобява елементарно, по тази причина стават вероятни и най-смелите авангардни планове, които поставят началото на същински софтуерни революции, и най-дръзки шашми. Но стартира ли отливът, когато акциите на самите флагмани на международното стопанство стартират непреклонно да падат, а пазарната капитализация на фирмите любимци стартира да се топи, оптимизмът секва и го заменят боязън и песимизъм. Започва тъмно, безрадостно
време за преоценка на стойностите
„ Когато приливът отмине, откриваш кой е плувал гол “, учи Уорън Бъфет, оракулът от Омаха. Но и други открития и заключения можем да създадем, когато трендът се обърне и курсовете тръгнат надолу. За тях водачите и анализаторите на фондовия пазар не обичат да приказват. Можем да забележим, че компании колоси толкоз са натежали от насъбраните през годините активи и всевъзможни разхвърляни слепешката вложения, че са станали мъчно преносими, подозрително управляеми и мъчно плуват, а засядат в плитчините. Точно това се вижда сега и от известно време това е най-горещата тематика в международните финанси: самите Биг Тех,
софтуерните колоси колабират,
от десетилетия знак на финансов триумф и първенци на чудодейния напредък, мегакорпорациите, галено наричани от вложителите АААММ (сиреч " Амазон ", " Алфабет ", " Епъл ", " Мета ", " Майкрософт " ), общо са изгубили от началото на годината 40% от пазарната си капитализация (общата цена на акциите им по настоящ курс). От портфейлите на вложителите им са се изпарили 3.7 трл. $. Най-тежко са ударени акционерите на " Мета ", акциите им паднаха 74% през 2022-ра. АААММ към този момент не са рекордьори по доходност. До преди 3-4 години те даваха 60% рентабилност на инвестиции капитал. Миналата година приключиха с 26%, от този момент разноските порастват – освен поради инфлацията, а растежът на продажбите е едвам 9%, даже не покриват инфлацията. И въпреки основно за тях да приказват (поради потресаващата сума на загубите), софтуерните компании надалеч не са единствените, които се срутват. Със напълно дребни изключения, наранени са на практика всички браншове, колапсът на пазара е цялостен.
А компликациите в този момент стартират,
колкото и да се пробват да ни убеждават политици като проф. Джанет Йелън, секретар на Трезора на Съединени американски щати, че компликациите са краткотрайни и само резултат на пазарна обстановка, тъй като самите корпорации са в добра кондиция и чудесно финансово здраве. Финансовите пазари занапред ще бележат върхове на амортизация, тъй като лихвите се връщат от отвъдното – ерата на негативните проценти наподобява свърши. Макар и неуверени, антиинфлационните ограничения на централните банки счупиха помпата за курсови облаги, която през последните 5-6 години осигуряваше на борсовите играчи порядъчен растеж на портфейлите – на инат на негативните лихви, които ерозираха банковата система.
Как работеше счупената играчка
на финансовите магьосници сме обяснявали в предходни мнения. Години наред централните банки щедро заливаха пазара с пари, а лихвите бяха негативни. Това даваше опция на корпорациите да спрат да заплащат дивиденти, да вземат лесни заеми и да изкупуват назад личните си акции на пазара. Това, естествено, вдигаше курсовете на акциите, вместо дял вложителите получаваха курсов приход - при преоценката по настоящ курс вложенията им поскъпваха. И тъй като се кредитираха при негативни лихви, корпорациите от горната страна на всичко получаваха и спомагателна скрита дотация. Същият механизъм употребиха капиталовите фондове, които драговолно привличаха кредитен запас, с цел да купуват акции. Така мултиплицират облагата от вложенията си. Познатите
покупки с отчасти покритие
разрешават вложител, който разполага със 100 $ и е договорил с кредиторите си 10% „ марж “, да може да купи акции за общо 1000 $. Ако купените акции носят 4% приход, за своите 100 $ вложителят ще получи 40% рентабилност. И да заплати 1-2% рента върху заемните 900 $, той въпреки всичко може да регистрира 38-39% брутна рентабилност. Но тръгнат ли курсовете надолу, заемът секва (никой заемодател не гори от предпочитание да дава пари за непрекъснато обезценяващи се акции), търсенето на акции понижава, а изтъняващите размери на борсовата търговия форсират срутва на курсовете. Низходящият тренд паралелно включва
най-кошмарния за всеки вложител развой,
така наречен margin call, искане на покритие. Стана дума, че при покупката на акции с кредитни средства се договаря обезпечителен марж, от който се покриват загубите на кредитора. В нашия образец с вложителя, договорил 10% марж, в случай че купените акции за 1000 $ се обезценят с 5%, това ще заличи половината от предоставеното поръчителство. Понеже портфейлът на вложителя към този момент коства 950 $, кредиторът ще желае вложителят да добави 45 $ към покритието, с цел да съблюдава контрактуваните 10% марж, 95 $. И в случай че вложителят не може да обезпечи покритието, кредиторът пристъпва към разпродажба, продава купените акции. Това е жестока мелница, разбиваща портфейли и причина за банкрута на хиляди капиталови фондове и милиони дребни вложители. Тя към този момент работи.
приливът е времето на чародейците
В такова време са насъбрани всички най-значителни положения в човешката история. Тогава обаче са допускани най-ужасните неточности и най-мащабните измами. Приливът изпълва с възторг, всичко наподобява елементарно, по тази причина стават вероятни и най-смелите авангардни планове, които поставят началото на същински софтуерни революции, и най-дръзки шашми. Но стартира ли отливът, когато акциите на самите флагмани на международното стопанство стартират непреклонно да падат, а пазарната капитализация на фирмите любимци стартира да се топи, оптимизмът секва и го заменят боязън и песимизъм. Започва тъмно, безрадостно
време за преоценка на стойностите
„ Когато приливът отмине, откриваш кой е плувал гол “, учи Уорън Бъфет, оракулът от Омаха. Но и други открития и заключения можем да създадем, когато трендът се обърне и курсовете тръгнат надолу. За тях водачите и анализаторите на фондовия пазар не обичат да приказват. Можем да забележим, че компании колоси толкоз са натежали от насъбраните през годините активи и всевъзможни разхвърляни слепешката вложения, че са станали мъчно преносими, подозрително управляеми и мъчно плуват, а засядат в плитчините. Точно това се вижда сега и от известно време това е най-горещата тематика в международните финанси: самите Биг Тех,
софтуерните колоси колабират,
от десетилетия знак на финансов триумф и първенци на чудодейния напредък, мегакорпорациите, галено наричани от вложителите АААММ (сиреч " Амазон ", " Алфабет ", " Епъл ", " Мета ", " Майкрософт " ), общо са изгубили от началото на годината 40% от пазарната си капитализация (общата цена на акциите им по настоящ курс). От портфейлите на вложителите им са се изпарили 3.7 трл. $. Най-тежко са ударени акционерите на " Мета ", акциите им паднаха 74% през 2022-ра. АААММ към този момент не са рекордьори по доходност. До преди 3-4 години те даваха 60% рентабилност на инвестиции капитал. Миналата година приключиха с 26%, от този момент разноските порастват – освен поради инфлацията, а растежът на продажбите е едвам 9%, даже не покриват инфлацията. И въпреки основно за тях да приказват (поради потресаващата сума на загубите), софтуерните компании надалеч не са единствените, които се срутват. Със напълно дребни изключения, наранени са на практика всички браншове, колапсът на пазара е цялостен.
А компликациите в този момент стартират,
колкото и да се пробват да ни убеждават политици като проф. Джанет Йелън, секретар на Трезора на Съединени американски щати, че компликациите са краткотрайни и само резултат на пазарна обстановка, тъй като самите корпорации са в добра кондиция и чудесно финансово здраве. Финансовите пазари занапред ще бележат върхове на амортизация, тъй като лихвите се връщат от отвъдното – ерата на негативните проценти наподобява свърши. Макар и неуверени, антиинфлационните ограничения на централните банки счупиха помпата за курсови облаги, която през последните 5-6 години осигуряваше на борсовите играчи порядъчен растеж на портфейлите – на инат на негативните лихви, които ерозираха банковата система.
Как работеше счупената играчка
на финансовите магьосници сме обяснявали в предходни мнения. Години наред централните банки щедро заливаха пазара с пари, а лихвите бяха негативни. Това даваше опция на корпорациите да спрат да заплащат дивиденти, да вземат лесни заеми и да изкупуват назад личните си акции на пазара. Това, естествено, вдигаше курсовете на акциите, вместо дял вложителите получаваха курсов приход - при преоценката по настоящ курс вложенията им поскъпваха. И тъй като се кредитираха при негативни лихви, корпорациите от горната страна на всичко получаваха и спомагателна скрита дотация. Същият механизъм употребиха капиталовите фондове, които драговолно привличаха кредитен запас, с цел да купуват акции. Така мултиплицират облагата от вложенията си. Познатите
покупки с отчасти покритие
разрешават вложител, който разполага със 100 $ и е договорил с кредиторите си 10% „ марж “, да може да купи акции за общо 1000 $. Ако купените акции носят 4% приход, за своите 100 $ вложителят ще получи 40% рентабилност. И да заплати 1-2% рента върху заемните 900 $, той въпреки всичко може да регистрира 38-39% брутна рентабилност. Но тръгнат ли курсовете надолу, заемът секва (никой заемодател не гори от предпочитание да дава пари за непрекъснато обезценяващи се акции), търсенето на акции понижава, а изтъняващите размери на борсовата търговия форсират срутва на курсовете. Низходящият тренд паралелно включва
най-кошмарния за всеки вложител развой,
така наречен margin call, искане на покритие. Стана дума, че при покупката на акции с кредитни средства се договаря обезпечителен марж, от който се покриват загубите на кредитора. В нашия образец с вложителя, договорил 10% марж, в случай че купените акции за 1000 $ се обезценят с 5%, това ще заличи половината от предоставеното поръчителство. Понеже портфейлът на вложителя към този момент коства 950 $, кредиторът ще желае вложителят да добави 45 $ към покритието, с цел да съблюдава контрактуваните 10% марж, 95 $. И в случай че вложителят не може да обезпечи покритието, кредиторът пристъпва към разпродажба, продава купените акции. Това е жестока мелница, разбиваща портфейли и причина за банкрута на хиляди капиталови фондове и милиони дребни вложители. Тя към този момент работи.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ