Приказките оживяват в последната епична част на една от магичните

Приказките оживяват в последната епична част на една от магичните поредици на века –  „ Училището за Добро и Зло “ от Соман Чейнани, въодушевила шлагера на Netflix.

В двете приятелки Софи и Агата се изправят пред истината за своето предназначение, с цел да вдъхнат живот на една история, изтъкана от обич, болежка и амнистия, само че най-много – вяра.
Три тествания.Три отговора, които да бъдат открити.Екскалибур ще короняса победителяи ще отсече главата на победения.Първото тестване идва…
Имало едно време две девойки, които попаднали в Училището за Добро и Зло. Там трябвало да станат врагове. Приятелството им обаче било толкоз мощно, че съумяло да пренапише края на тяхната приказка. Едната станала принцеса, а другата схванала, че кръвта ѝ има мощ, която може да промени бъдещето.

Но с изключение на историята на Софи и Агата от завършък има потребност още една.

Маските на злодеите са паднали, а войната за Камелот е почнала – доста по-жестока, в сравнение с някой си е представял. Време е Тедрос – златокосият наследник на крал Артур – да се завърне в кралството си, с цел да отбрани правото си да седне на трона. И единствените, които могат да му оказват помощ, са Софи и Агата.

Битката е в разгара си, a нейната развръзка заплашва вечно да промени Безкрайната гора. Истинският крал може да бъде единствено един.

Светът на приказките крие тъмни кътчета и ужасяващи секрети. А единственият метод да се оправиш със страховете, е…  да ги изживееш. Със своя несравним обсег Соман Чейнани основава магична и вдъхновяваща история за свят, където любовта и магията царуват над всичко останало. История, която ни учи какъв брой е значимо да се надигнем пред грешките си, да приемем слабостите си и да продължим напред, където и да ни води пътят, не поради Доброто и Злото, не за популярност, а с цел да открием истината за това какви ни е отредено да бъдем.

Завладяваща и майсторски изпипана, „ Училището за Добро и Зло 6: Единственият същински крал “ вдъхва нов живот на приказки, остарели колкото човечеството, и припомня, че всеки би трябвало да даде късмет на своята приказка.

* * *
Снимка " Сиела "

Из „ Училището за Добро и Зло 6: Единственият същински крал “ от Соман Чейнани
1Вещиците
Развалени бонбони

Някои истории са развалени през цялото време. Някои истории са изцяло изгнили.

Като онази, която бе умъртвила майка ми – намерения си Хестер, до момента в който вървеше през тъмната гора. Майка ѝ си бе живяла спокойно в джинджифиловата си къщурка, когато двама дребни вандали почнали да ядат покрива ѝ. Сама в люлката си, Хестер се бе събудила и се бе втренчила в лицата на две страховити деца с изцапани с бонбони и трохи дебели бузи. Те бяха погледнали бебето, което преди малко бяха създали сираче, и бяха избягали като страхливци, оставили разрушени едно семейство и един дом. И бяха възнаградени за това, приветствани като герои и бяха станали легенда, до момента в който майка ѝ бе изгоряла във фурната. От оня ден постоянно, когато усетеше някоя неправда, история, която завършваше неправилно, Хестер долавяше неприятната кисела миризма на развалени бонбони.

Точно както я усещаше в този момент.

Въпросната история беше къса и заявяваше елементарен факт, само че цялото тяло на Хестер настръхна като котка измежду змии. Не знаеше какъв брой дълго известието е било там, горе, високо над Безкрайната гора. Но откакто бе пътувала дни подземен от Гномландия, новината на Лъвската грива я очакваше, когато се бе появила на повърхността:
Сватбата на крал Риан и принцеса Софище се състои, както е планувано, тази съботапо залез-слънце в замъка Камелот. Поканениса да участват всички поданици на Гората.
Както и останалите известия на крал Риан, това също беше написано със златни букви на фона на облаците. Риан беше потвърден измамник и всяко от писанията му беше капан. Но в настоящето известие липсваше помпозността на останалите. То беше малко и простичко... и все пак хлъзгаво по метод, по който не можеше да дефинира...

До нея се появи сянка.

– Това е неуместно, Хестер. Трябва незабавно да се върнем – сподели Анадил с черна качулка на главата, която скриваше бялата ѝ коса и алените ѝ очи. – Софи ни съобщи. Ще се омъжи за Риан по залез-слънце. Тази вечер. Това споделя известието. А слънцето залязва бързо. Или се връщаме в Камелот и стопираме тази женитба, или всички ще умрем.

Хестер не ѝ обърна внимание, загледана в светлините на Борна Корик пред тях. Когато тя и приятелките ѝ влезеха в това ново кралство, трябваше да са деликатни. Като всички поданици на Гората, хората в Борна Корик щяха да търсят възпитаници от Училището за Добро и Зло.

До нея застана втора сянка...

– Ани е права – сподели Дот, също с черна качулка. – Освен това няма по какъв начин да влезем в тези пещери: невероятно е. Но в случай че се върнем в този момент, ще се промъкнем на някой трен на Цветната транспортна система от Рейвънбоу. Той може да ни води в Камелот в точния момент, с цел да спрем сватбата...

– И да оставим Мерлин ли? – попита Хестер. – Това беше задачата, която ни даде Рийпър. Да спасим магьосника от пещерите Контемпо. Да спасим най-силното ни оръжие. Сватбата не е наша задача. Софи не е наша задача. Мерлин е нашата задача. А в случай че има едно нещо, което ние, вещиците, съблюдаваме, това са обещанията ни.

Тя потегли напред, само че Анадил препречи пътя ѝ.

– Обещанието ни е безсмислено, в случай че Риан стане Единственият Истински Крал! – сподели бледата магьосница. – Той има потребност от две неща. Да накара всички 100 кралства да изгорят пръстените си. И да се ожени за Софи, която да стане негова кралица. Когато направи двете, ще получи силата на Разказвача. Щом сватбата е по залез-слънце, това значи, че всички пръстени към този момент са изгорени! Женитбата му със Софи е последната стъпка. Това ни сподели Софи в Гномландия. Когато тя стане кралицата на Риан, Лъвската грива ще стане новият Разказвач. Риан ще може да написа каквото изиска и да го накара да стане истина! Може да заличи кралства, да убие приятелите ни, да ни унищожи с едно драсване на писалката! Приказката ни ще завърши...

– Не може всички пръстени да са изгорени, тъй като Нотингам към момента има пръстен. Бащата на Дот има пръстен – означи студено Хестер. – А шерифът няма да изгори пръстена си поради крал Риан. Той го ненавижда повече, в сравнение с го ненавиждаме ние. Дори и в случай че шерифът почине, пръстенът ще отиде при Дот. А ние ще създадем всичко по силите си, с цел да защитим Дот и оня пръстен. Точно както ще го създадем и за Мерлин. – Хестер мина около тях и дръпна качулката си по-надолу.

– Не разбирате ли? Софи се омъжва за него! – сподели Анадил. – Или с цел да избави себе си, или с цел да е кралицата на Камелот...

– Наистина ли мислиш, че Софи би се омъжила за Риан? – възрази Хестер. – След като ни оказа помощ да избягаме от него?

– Това е написал Риан! – сподели Дот. – Това споделя неговата история!

– Неговата история – извика Хестер и погледна яростно към небето. – Нещо не е наред с това известие. И до момента в който не схвана какво е, ще се придържаме към проекта си. Освен това, в случай че има едно нещо, което съм научила за Софи, то е, че е по-добра магьосница от всички нас. Сигурна съм, че държи нещата под надзор.

– Хестер, слънцето ще залезе след час – не се отхвърляше Анадил.

– Още една причина бързо да намерим Мерлин. Той е най-хубавият ни късмет да победим Риан. Затова Риан го затвори в пещерите.

– Тогава за какво просто не го е умъртвил? Доколкото знаем, Мерлин може към този момент да е мъртъв или е употребявал Магьосническото си предпочитание и това е на вятъра пътешестване, което ще погуби и нас.

– Магьосническо предпочитание ли? – попита Дот. – Това желанието, което изричаш в пещерата на Аладин, ли е?

– Това е предпочитание на Духа в лампата, глупачке. Не е чудно, че се провали в часовете на Лесо – сподели Анадил. – Всички магьосници имат по едно предпочитание. Използват го, с цел да изберат по кое време и по какъв начин да умрат.

– Няма никакъв метод Мерлин да е употребявал желанието си, до момента в който ние към момента сме в заплаха – подсети ѝ Хестер, до момента в който се приближаваха до портите на Борна Корик. – Мерлин е някъде там. И има потребност от помощ.

– Не мислиш трезво, Хестер. Да кажем, че е в тези пещери – съгласи се Анадил. – Пещерите Контемпо са времеви капан. Дори и единствено няколко секунди вътре, и излизаш с години по-възрастен. Мерлин е там от седмици.

– Тогава се върнете без мен – провокира ги Хестер и мина през портите...

Но незабавно спря.

Анадил и Дот – също.

Земята в гората бе изчезнала, сменена от небе. Вещиците към този момент не бяха на горска пътека: стояха върху залеза, върху платно от пурпурно и розово. Съобщението на Лъвската грива се беше преместило от високо над главите им долу в краката им и застилаше пътя пред тях. Всяка златна писмен знак беше с размерите на къща, издълбана върху хоризонта под обувките им, и известието за сватбата на крал Риан бе станало новата пътека. Докато вещиците пристъпваха безмълвни и комплицирани по нея, Хестер още веднъж усети миризмата на развалени бонбони и свела взор надолу, стартира да оглежда думите на Риан за гнилото в тях...

– Хестер? – сподели Дот, втренчена нагоре.

Хестер примигна.

Не единствено небето се беше обърнало с главата надолу.

Цялото кралство Борна Корик беше с главата надолу.

Беше чувала за тази страна, където светът се люлее с главата надолу, само че беше напълно друго да я види в същинския живот. Тук земята беше високо в небето, таван от пръст, а небето беше там, където трябваше да е земята. От покрива от пръст надолу се спускаха пурпурни бобени стебла, които се протягаха към равния под от облаци.

Обърнати къщи се гушеха измежду бобените стебла, жителите вътре също бяха обърнати дружно с мебелите и движимостите си, освободени от законите на гравитацията. Пурпурни стълби от пълзящи растения и скрипци свързваха бобените стебла като пътища, а висящ мост от цветя свързваше селото с основния площад. Вещиците се приближиха до тази натоварена сцена с обърнати надолу магазини, издигнати сред обърнати с главата надолу скулптури. Кралски скулптури, измежду които Хестер видя каменните глави на краля и кралицата на Борна Корик и децата им, опрени в небесния под, а краката на статуите се издигаха високо над кралството. Отблизо Хестер видя, че изваяните лица на краля и кралицата наподобяват необичайно млади. Почти толкоз млади, колкото и децата им.

– Ужасно – промърмори Анадил. Докато хората бързаха в близост, обърнати с главите надолу, двете вещици останаха скрити в сенките на статуите.

– Хората ще ни виждат, Хестер. Ние сме единствените с глави в вярната посока. Освен това пещерите били заобиколени от отровно море. А аз не виждам никаква вода, да не приказваме за море. А ти виждаш ли?

– Сигурно е зад всичко това – сподели Хестер и се повдигна на пръсти, само че не видя нищо друго с изключение на още магазини и скулптури. – Трябва да се промъкнем, без никой да ни познае.

– А след това да прекосим отровно море, което даже не виждаме – добави Анадил. – Да не приказваме за влизането в омагьосани пещери.

– Ако плъховете ти бяха тук, с цел да разузнаят, щеше да си потребна, вместо да пречиш – сподели Хестер.

– Единият е мъртъв. Вторият е липсващ. Третият откри Мерлин и сподели на Дови къде е. Моят плъх е повода да сме тук. Така че кой е потребният? – сопна се в отговор Анадил.

Но Хестер към този момент се промъкваше напред и се взираше в подовете на обърнатите надолу магазини. Вътре в „ Хляб от Борна “ обърнати клиенти пълнеха колички с багети, кифли и обърнати надолу торти, до момента в който вътре в „ Паднали шивачи “ ята пурпурни нощни пеперуди летяха и поправяха облекла от обърнати закачалки за чакащи клиенти. В „ Салонът на Силви “, прилежащия магазин, мъже и дами седяха в обърнати столове и четяха вестници, до момента в който носещи се към тях силфиди подстригваха косите им, а лицата на клиентите въобще не бяха подути, като че ли телата им бяха основани, с цел да живеят в противоположната посока.

– Светът не е ли извърнат задоволително наобратно, без в действителност в действителност да е наобратно? – чудеше се Анадил.

– Може би по този начин виждат нещата ясно – сподели Хестер.

– Хм, бих споделила, че тази група е по този начин сляпа, както и останалите – отвърна Анадил.

Хестер наблюдава погледа на приятелката си към спектакъл с куполообразен покрив, висящ от върха на пурпурно бобено стебло като коледна топка – на огромната шатра пишеше „ Борна Боул “, – с купола, извърнат наобратно, и цялостен с аудитория, седнала с главите надолу, наблюдаваща вълшебен подкаст на коронацията на крал Риан измежду призрачна сива светлина. Докато магическият подкаст повтаряше познатата сцена – Риан притиснал Софи, облечена в скромна бяла рокля с къдрички, – феновете попиваха всяка дума на краля, а продавачи с главите надолу предлагаха свързани с лъва сувенири: чаши, ризи, шапки, брошки...

– Така ли се забавляват? Гледат коронацията на този непрокопсаник още веднъж и още веднъж? – попита Хестер, която не можеше да чуе речта на Риан от толкоз надалеч.

– Вероятно я повтарят на всеки кръговиден час – сподели Анадил и наклони глава, с цел да вижда по-добре. – Странно е обаче. Не помня да е имало вълшебен подкаст на коронацията.

Тъмнокожо семейство в шарени облекла мина по небесния път, вдигнало глави като вещиците, оглеждащи театъра и останалата част от обърнатото наобратно кралство. Туристи от Друпати – намерения си Хестер, като двете с Анадил се усмихнаха насила, а туристите дадоха отговор на усмивките им, преди да огледат учудено Дот. Дот, която вървеше след тях и смучеше тъмно лозови листа, които бе трансформирала в шоколад със светналия си пръст.

– Хората ще виждат светлината ти! – изсъска Хестер и я дръпна в сенките. – И престани да се цупиш!

– Просто... това, което сподели доскоро... – изпъшка Дот. – Ако тате почине, пръстенът на Нотингам няма да получа аз. Той промени наследството си, откакто пуснах Робин Худ на независимост. Не мисля, че още веднъж го е променял. – Тя трансформира още листа в шоколад с трептящ светнал пръст. – Щом Риан се дами за Софи, значи евентуално към този момент е взел пръстена на тате. Заради мен. Защото тате не можеше да ми има доверие. Което значи, че поради мен тате може да е... може да е...

Строгата фасада на Хестер се смекчи за първи път.

– Ние не мислим по този начин – сподели тя, като покри с шепи светлината на Дот и я угаси. – Съсредоточи се върху всичко, което сме създали, с цел да стигнем дотук. Всяка една от нас изигра ролята си. Вълците нямаше да ни оказват помощ, в случай че не ги беше подкупила с шоколадов сняг. Онова вълшебно чердже нямаше да ни преведе през тунелите, в случай че Анадил не го беше заплашила с разплитаща магия. Все още сме живи, Дот. Почти стигнахме до Мерлин. Каквото и да е мислил за теб татко ти, когато е трансформирал наследството си, той към този момент не го мисли. Той те обича, Дот. Достатъчно, с цел да се съюзи с Робин Худ – своя максимален зложелател, – с цел да си в сигурност. Където и да е, той ще желае да приключим задачата си.

Дот се замисли над това, загледана в обувките си, преди да си поеме надълбоко въздух и да захвърли шоколада.

– Но да знаете: към момента мисля, че Софи се е върнала при Риан. Точно както споделя известието. Също както когато се върна при Рафал. Прекарва прекомерно доста време с Агата и Тедрос, стартира да ревнува, отчайва се и целува първото момче, което ѝ обърне внимание, даже и да е лъжец и палач.

– Можеше да е по-зле – обади се Хестер. – Можеше да целува Змията.

Дот изсумтя.

През площада мина леден вятър, който накара вещиците да се сгушат по-дълбоко в качулките си, а магическият подкаст на коронацията под купола потрепери. Хестер усети някаква миризма в бриза... нещо, което накара мускулите ѝ да се под напрежение, а демона ѝ да се раздвижи...

– Морето – сподели тя и се обърна към приятелките си. – Наблизо е.

Тя ги поведе напред и трите девойки се плъзнаха по потъмняващия небесен под като прилепи, като внимаваха да заобикалят светлината на обърнатите фенери, които грееха по бобените стебла. Хестер преведе вещиците около „ Борна Боул “, като този път чу гласа на Риан по-силно, а соленият аромат на морето ставаше все по-осезаем и по-осезаем...

– Почакайте! Погледнете роклята ѝ! – извика Дот.

– Шшшт! – прошепна Анадил.

– Но това не е роклята, която Софи носеше на коронацията на Риан – настоя Дот. – Сигурни ли сте, че е повтаряне?

Хестер се закова на място.

Анадил също.

Двете наклониха глави по едно и също време и се загледаха в обър-натата сцена на магическия подкаст, където Риан притискаше мощно Софи, а фигурите на краля и принцесата бяха транспарантни.

– Жители на Гората, не съм очаквал, че ще пристигна ден като днешния. Тази заран научих, че Джапет от Фоксуд, моят брат, моят васал, се е съюзил с Тедрос и Агата в скрит план против моя престол – сподели Риан. – Мислех, че моят брат е Орелът на моя Лъв. Но вместо това той е бил просто още една Змия. Но Лъвът постоянно побеждава. Когато гледате този вълшебен подкаст, Джапет ще е затворен в тъмницата и в никакъв случай към този момент няма да го видите. Гората ни е обсадена от бунтовници и не мога да вярвам даже и на личната си кръв. Само аз мога да ни защитя. Аз самичък ще санкционира враговете ни. Аз самичък ще се погрижа за сигурността на тази Гора.

– Дот е права. Това не е от коронацията – сподели Анадил. – Това е... в този момент.

– Динг-донг, Змията я няма – припя Дот. – Риан е направил най-малко едно положително нещо.

Но Хестер продължаваше да учи краля: хладния му глас, празнотата в очите му, потрепването на влакна по палтото му като плъзгащи се люспи... До него Софи гледаше с празна усмивка като кукла на конци. Кралят я притисна по-силно към себе си.

– Но един изменник не може да попречи на славата на нашето кралство – сподели той. – И макар че изгубих васал, скоро ще печеля кралица. Сватбата ми с моята същинска обич ще се състои, както бе обявено, и ще излъчваме вълшебен подкаст, тъй че цялата Гора да я види. Обещавам на всички ви. Когато двамата със Софи се свържем, всичко в нашия свят ще бъде допустимо.

Той погледна към Софи, която резервира съвършената си усмивка и проговори непосредствено в магическия подкаст:

– Да живее Лъвът! – съобщи тя. – Да живее Единственият Истински Крал!

Сцената замръзна на облика им, а след това върху него вълшебен се появиха думи.
Сватбата на крал Риан и принцеса Софи
Излъчването онлайн стартира след 30 минути

– Видя ли, прави бяхме! – прошепна Дот на Анадил. – Софи се омъжва за Риан!

Но Хестер се беше втренчила в замръзналия облик на Риан, съсредоточена върху черните дупки на зениците му, змиевидната извивка на устните му... Погледът ѝ постепенно се реалокира върху Софи, притисната в прегръдките му, светлината в очите ѝ бе угаснала, вещицата бе мъртва и изчезнала.

Изведнъж Хестер още веднъж я усети.

Завладя я киселата, неприятна миризма на гнило.

Развалени бонбони.

– Змията е Лъвът... Лъвът е Змията... – прошепна безшумно тя.

– Хестер? – намръщи се Анадил.

– Какво има? – попита Дот.

Татуираната магьосница се обърна към тях с пребледняло лице.

– Светът в действителност е извърнат с главата надолу.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.