Икономисти: Хляб и вестници поскъпват най-много след приеман...
Приемането на еврото в България не би следвало да докара до фрапантно увеличение на нивото на цените у нас. Причината за това е, че превалутирането ще се извърши по сегашния курс от 1.95583 лв. за 1 евро. При тази техническа интервенция не се позволява преизчисляване при курс, друг от закрепения обменен курс, както не се позволява и налагане на спомагателни такси и комисиони върху потребителите. Това написа в монографията: „ Предизвикателства пред българската стопанска система по пътя към участие в еврозоната “. Тя е дело на учени от катедра „ Икономика “ на Стопанския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ във връзка 120-годишнината от нейното основаване. Разработката бе показана преди дни в аулата на ректората на вуза.
Други фактори, които предотвратяват покачването на ценовото ниво, са действието на пазарните механизми, т.е. конкуренцията, както и въвеждането на условието за наложително обозначаване на цените по едно и също време в лв. и евро за избран интервал преди и след приемането на еврото. За България е планувано този интервал да е 12 месеца от промяната на паричната единица.
Като регистрират практиката в страните от еврозоната учените от катедра „ Икономика “ акцентират, че е вероятен кратковременен проинфлационен резултат от присъединението, провокиран от закръгляването на цените във възходяща посока, прехвърлянето на фирмените разноски по превалутирането върху потребителите, рационалното нехайство на потребителите при преизчислението и едновременното реализиране на преоценките. Въпреки че точното премерване на този резултат е затруднено от паралелното деяние на голям брой други фактори за повишение на цените, съгласно изчисленията на Евростат
неговият размер е еднократен и нищожен, и е в границите на към 0.3%.
Стойността му зависи от макроикономическите условия в обособената страна и е по-ниска при потиснато търсене, по-силна конкуренция на продуктовите пазари, двойно показване на цените в комерсиалните обекти директно преди и след смяната, както и от провеждането на разяснителни акции и използване на ефикасни контролни механизми.
В структурно отношение след включването в еврозоната най-високо повишаване на цените бележат стеснен брой услуги като: публично хранене, спорт и забавление, фризьорски услуги, ремонтни действия и други Тъй като тези услуги имат невисок дял в потребителската кошница, резултатът от повишението на техните цени върху общата инфлация е относително дребен, акцентират учените.
Превалутирането на цените води до повишаване и на услугите на заведенията за хранене, кафенетата и други сходни заведения, като това е годно както за старите, по този начин и за новите членки на еврозоната. В групата на старите страни най-значително увеличение на цените на тези услуги на месечна база е регистрирано в Нидерландия - 3.5%, Германия - 2.2%, и Финландия - 2.0%. Подобни развития съгласно учените могат да се обяснят с разноските за смяна на ценовите листи -
повишаването обаче е еднократно и съсредоточено през първите 2 месеца
след приемането на еврото.
По отношение на питателните артикули и промишлените артикули в множеството от изследваните страни като цяло не се открива доста покачване на техните цени в следствие от промяната на паричната единица. Въпреки това, по подгрупи храни и промишлени артикули по-силно изразено повишаване на цените се следи при тези, които се купуват по-често и са релативно евтини - хлебни произведения и вестници. От друга страна, има наклонност цените на продуктите с по-висока пазарна цена, да вземем за пример дълготрайните потребителски артикули, да бъдат закръглявани в посока надолу, което се изяснява със мощната конкуренция на тези пазари и развиването на технологиите.
Мерки против скока на цените
Учените показват и опита на страните от еврозоната с въвеждане на съответни ограничения, които могат да лимитират краткосрочните резултати от промяната на валутата върху цените и усещанията на семействата за инфлацията. Такива ограничения са: задължението на бизнеса за избран интервал (преди и след приемането на еврото) да демонстрира цените в комерсиалната мрежа както в евро, по този начин и в лв., осъществяване на осведомителни и разяснителни акции, съществуване на ефикасни принадлежности за наблюдаване и надзор за попречване на злоупотреби и фалшификации в процеса на превалутиране и други
Пречки пред приемане на единната валута
България страда от основни управнически дефицити, което е проблем за влизането ни в еврозоната, излиза наяве от разбора на учените. Тя не се показва добре в планирането, развиването и координацията на политиките, а честите промени в законодателството и слабият надзор върху използването му не престават да бъдат спънка пред вложенията. Друг проблем, който е спънка по пътя ни за интеграция в европейските структури и валутния съюз, е корупцията. Освен че сме надалеч от междинното равнище за еврозоната, България е и единствената страна, за която този индикатор е с негативна стойност. Учените от катедра „ Икономика “ акцентират, че тясно обвързван с корупцията в дадена страна е и размерът на сивата стопанска система - най-често точно тя е източникът на средства, посредством които се осъществят корупционните практики. През последните години размерът на сивата стопанска система у нас, съотнесен към формалния Брутният вътрешен продукт, е към 21-22%, което ни слага на челно място по отношение на останалите страни членки.
Според отчетите на Европейска комисия, в случай че страната ни желае да стане по-атрактивна за капиталова активност, с по-висок стопански напредък и конкурентоспособност, би трябвало да усъвършенства и средата за бизнес в посока: положително ръководство, правна непоклатимост, съответна правосъдна система, релативно дребна по мярка сива стопанска система и ниска степен на корупция.
Интегриране в еврозоната през 2024 година - задача невъзможна
Процесът на консолидиране в еврозоната може да се окаже много по-продължителен от публично декларираната дата - 1 януари 2024 година Това предвиждат учените от катедра „ Икономика “ на СУ „ Св. Климент Охридски “. Според тях положението на обществения бранш, корупцията и бизнес средата слагат в риск участието ни във валутния съюз.
Другите аргументи са както в осъществяването на Маастрихтските критерии за номинална конвергенция, по този начин и в поетите от страната ни задължения за действителна конвергенция, макроикономическа непоклатимост, резистентност на институциите и адаптиране към законодателната рамка на Европейски Съюз.
Сред неофициалните критерии, които страната ни наложително би трябвало да покрие, са: възстановяване на бизнес средата, опазване на финансовата непоклатимост, повишение успеваемостта на обществения бранш и качеството на институциите, както и понижаване на корупцията. Оценките за това в каква степен страната ни е подготвена да вкара еврото по тези спомагателни фактори се съдържат и в конвергентните отчети на Европейска комисия и ЕЦБ.
Други фактори, които предотвратяват покачването на ценовото ниво, са действието на пазарните механизми, т.е. конкуренцията, както и въвеждането на условието за наложително обозначаване на цените по едно и също време в лв. и евро за избран интервал преди и след приемането на еврото. За България е планувано този интервал да е 12 месеца от промяната на паричната единица.
Като регистрират практиката в страните от еврозоната учените от катедра „ Икономика “ акцентират, че е вероятен кратковременен проинфлационен резултат от присъединението, провокиран от закръгляването на цените във възходяща посока, прехвърлянето на фирмените разноски по превалутирането върху потребителите, рационалното нехайство на потребителите при преизчислението и едновременното реализиране на преоценките. Въпреки че точното премерване на този резултат е затруднено от паралелното деяние на голям брой други фактори за повишение на цените, съгласно изчисленията на Евростат
неговият размер е еднократен и нищожен, и е в границите на към 0.3%.
Стойността му зависи от макроикономическите условия в обособената страна и е по-ниска при потиснато търсене, по-силна конкуренция на продуктовите пазари, двойно показване на цените в комерсиалните обекти директно преди и след смяната, както и от провеждането на разяснителни акции и използване на ефикасни контролни механизми.
В структурно отношение след включването в еврозоната най-високо повишаване на цените бележат стеснен брой услуги като: публично хранене, спорт и забавление, фризьорски услуги, ремонтни действия и други Тъй като тези услуги имат невисок дял в потребителската кошница, резултатът от повишението на техните цени върху общата инфлация е относително дребен, акцентират учените.
Превалутирането на цените води до повишаване и на услугите на заведенията за хранене, кафенетата и други сходни заведения, като това е годно както за старите, по този начин и за новите членки на еврозоната. В групата на старите страни най-значително увеличение на цените на тези услуги на месечна база е регистрирано в Нидерландия - 3.5%, Германия - 2.2%, и Финландия - 2.0%. Подобни развития съгласно учените могат да се обяснят с разноските за смяна на ценовите листи -
повишаването обаче е еднократно и съсредоточено през първите 2 месеца
след приемането на еврото.
По отношение на питателните артикули и промишлените артикули в множеството от изследваните страни като цяло не се открива доста покачване на техните цени в следствие от промяната на паричната единица. Въпреки това, по подгрупи храни и промишлени артикули по-силно изразено повишаване на цените се следи при тези, които се купуват по-често и са релативно евтини - хлебни произведения и вестници. От друга страна, има наклонност цените на продуктите с по-висока пазарна цена, да вземем за пример дълготрайните потребителски артикули, да бъдат закръглявани в посока надолу, което се изяснява със мощната конкуренция на тези пазари и развиването на технологиите.
Мерки против скока на цените
Учените показват и опита на страните от еврозоната с въвеждане на съответни ограничения, които могат да лимитират краткосрочните резултати от промяната на валутата върху цените и усещанията на семействата за инфлацията. Такива ограничения са: задължението на бизнеса за избран интервал (преди и след приемането на еврото) да демонстрира цените в комерсиалната мрежа както в евро, по този начин и в лв., осъществяване на осведомителни и разяснителни акции, съществуване на ефикасни принадлежности за наблюдаване и надзор за попречване на злоупотреби и фалшификации в процеса на превалутиране и други
Пречки пред приемане на единната валута
България страда от основни управнически дефицити, което е проблем за влизането ни в еврозоната, излиза наяве от разбора на учените. Тя не се показва добре в планирането, развиването и координацията на политиките, а честите промени в законодателството и слабият надзор върху използването му не престават да бъдат спънка пред вложенията. Друг проблем, който е спънка по пътя ни за интеграция в европейските структури и валутния съюз, е корупцията. Освен че сме надалеч от междинното равнище за еврозоната, България е и единствената страна, за която този индикатор е с негативна стойност. Учените от катедра „ Икономика “ акцентират, че тясно обвързван с корупцията в дадена страна е и размерът на сивата стопанска система - най-често точно тя е източникът на средства, посредством които се осъществят корупционните практики. През последните години размерът на сивата стопанска система у нас, съотнесен към формалния Брутният вътрешен продукт, е към 21-22%, което ни слага на челно място по отношение на останалите страни членки.
Според отчетите на Европейска комисия, в случай че страната ни желае да стане по-атрактивна за капиталова активност, с по-висок стопански напредък и конкурентоспособност, би трябвало да усъвършенства и средата за бизнес в посока: положително ръководство, правна непоклатимост, съответна правосъдна система, релативно дребна по мярка сива стопанска система и ниска степен на корупция.
Интегриране в еврозоната през 2024 година - задача невъзможна
Процесът на консолидиране в еврозоната може да се окаже много по-продължителен от публично декларираната дата - 1 януари 2024 година Това предвиждат учените от катедра „ Икономика “ на СУ „ Св. Климент Охридски “. Според тях положението на обществения бранш, корупцията и бизнес средата слагат в риск участието ни във валутния съюз.
Другите аргументи са както в осъществяването на Маастрихтските критерии за номинална конвергенция, по този начин и в поетите от страната ни задължения за действителна конвергенция, макроикономическа непоклатимост, резистентност на институциите и адаптиране към законодателната рамка на Европейски Съюз.
Сред неофициалните критерии, които страната ни наложително би трябвало да покрие, са: възстановяване на бизнес средата, опазване на финансовата непоклатимост, повишение успеваемостта на обществения бранш и качеството на институциите, както и понижаване на корупцията. Оценките за това в каква степен страната ни е подготвена да вкара еврото по тези спомагателни фактори се съдържат и в конвергентните отчети на Европейска комисия и ЕЦБ.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ