Приели сме, че никой не може да има претенции към

Приели сме, че никой не може да има искания към територии в космоса. Но важи ли това и за ресурсите, които могат да се добиват примерно от Луната, планетите и метеоритите? Чии са те?

Астероид лети към Земята - визуализация на НАСА

Може и да звучи като научна фантастика, само че човечеството се готви за нещо немислимо до неотдавна: за колонизирането на далечни небесни тела като Луната и Марс. на и Eвропейската галактическа организация (ЕКА) преследва сходна цел - построяването на базов лагер на Луната до края на десетилетието, а през идващото - и на проучвателен центрове. Китайската национална галактическа администрация и Руската федерална галактическа организация Роскосмос също имат проекти за лични бази на Луната през идващото десетилетие.

Никой не може да има Луната
Редакцията предлага
Перспективата за слага пред света някои доста съществени въпроси. Един от тях е могат ли страни или компании да имат Луната или други небесни тела. Според ръководителя на отдела за интернационално обществено право в ЕКА Александър Сучек отговорът на този въпрос е негативен:

" Една нация може да забие знамето си на Луната, само че това не води до никакво правно значение или последствия. Това е залегнало в Договора за космоса от 1967 година, чието цялостно название е „ Договор за правилата на активността на страните по проучване и потребление на галактическото пространство, в това число Луната и други небесни тела ”. В него пише, че никоя страна не може да претендира за суверенитет върху Луната или да я трансформира в своя лична територия ", разяснява тематиката Сучек. Той акцентира изключителната значимост на това, че договореностите се разгръщат и върху активността на частни компании като. " Тук става дума за интернационално право. Държавите са длъжни да транспонират контракта и върху личните си граждани и частни компании ", каза още той.

Ще има ли Луната притежател?

Дотук нещата са ясни. Но какво става, в случай че хората стартират да извличат материали от Луната? Ще могат ли те да ги имат и продават? Според Сучек тези въпроси са главната причина за възникването на напрежение и разногласия за космоса. " Страната X или Y може да каже, че няма интерес да претендира за Луната като своя национална територия, само че че се интересува от ресурсите, които тя или примерно Марс крият, с цел да ги продава на Земята ", проучва обстановката Сучек.

Споровете пораждат поради разнообразни юридически тълкувания на член 2 от Договора за космоса, в който се споделя следното: " Космосът, в това число Луната и другите небесни тела, не предстои на национална апроприация посредством искания за суверенитет, посредством приложимост и употреба, окупация, или по какъвто и да било различен метод ".

Всичко това се отнася за притежанието на Луната като цяло, като небесно тяло. Сучек обаче показва, че другите адвокати поясняват друго дали член 2 от контракта разрешава на страните и фирмите да имат елементи от Луната за комерсиална приложимост. И в случай че е допустимо да притежаваме елементи от Луната с комерсиална цел, не следва ли, че облагите би трябвало да се споделят? И важи ли неписаното предписание, че оня, който дойде (или експлоатира) пръв, е първи и по право? Нито един настоящ контракт не преглежда тези въпроси.

Чисто алегорично значение: да забиеш байрак на Луната не значи, че я притежаваш

Според Кай-Уве Шрогл, президент на Международния институт по галактическо право, в Договора за космоса ясно се споделя, че никой не може да има материали, добити от Луната. " Не съществуват никакви малки врати в договореностите. Съществуват само умишлено неправилни тълкувания на Договора за космоса. Държавите, виновни и за частните субекти, просто би трябвало да кажат: Не, вие не можете да притежавате тези запаси. Ако считат, че могат и го вършат, те нарушават интернационалното право ", споделя той за ДВ.

Консенсус: собствеността в космоса не е добра концепция

Човечеството е минало дълъг път от момента, в който европейските нации са разчленили Африка на Берлинската конференция през 1884 - 1885 година. Бъдещата не наподобява толкоз кръвожадна, защото по всеобщото мнение притежаването на територии в космоса е неприятна концепция.

Договорът за космоса бе сполучливо признат във времената на доста огромни интернационалните рецесии по време на Студената война. И в този момент съветски космонавти работят един до друг със западните си сътрудници астронавти на, без значение от напрежението поради.

Въпреки че главните интернационалните галактически сили са си взели поука от колониализма, Шрогл не е толкоз оптимистично надъхан за продължителността на съдействието сред тях. И предизвестява, че всички ще изгубят, в случай че в космоса и на планетите, отвън Земята, настъпи безредица.