Преди 170 години започва Кримската война, а поводът е… в Палестина
Причини за войната
Лондон и Париж не се озовават в Крим нито тъй като няма какво да вършат, нито пък от патологична русофобия, написа Би Би Си в текст отдаден на войната преди десетина години. В началото на войната британците знаят за Крим единствено, че съществува, мислят, че е в тропиците, и не се приготвят с топли облекла. В записките на участниците в акцията постоянно безусловно се загатва какъв брой извънредно са мръзнали позициите.
Някогашната могъща Османска империя по това време е изостанала в развиването си. На тогавашните политици не им идва на разум мисълта просто да я оставят на мира. " Източният въпрос " се трансформира в съвсем главен проблем за десетилетия. Разделянето на Турция е възпрепятствано от едно събитие: всеки от участниците търси не част, а цяло.
Руският откривател Андрей Кротков оповестява, че през януари 1853 година Николай I предлага на английския кабинет да си поделят Турция, както баба му Екатерина II е разделила Полша с Австрия и Прусия, и се чуди за какво тази концепция, съгласно него много рационална и взаимноизгодна, не среща позитивен отговор.
Времената са се трансформирали. Автокрацията и крепостничеството, които през XVIII век не шокират никого, в този момент се възприемат като безчовечие, а Русия - като " стражар на Европа ", като освен геополитическа, само че и цивилизационна опасност. Другите сили нямат желание да ѝ разрешат да доближи до Средиземно море и да затвори Черно море за персонално прилагане.
Всичко стартира с един частен спор сред православни и католици за реда на прилагане на църквата " Рождество Христово " във Витлеем, който влиза в историята на дипломацията като " спор за ключовете ". Турските управляващи го вземат решение в интерес на католиците.
Проблемът самичък по себе си не си коства да се пролива кръв, само че Николай I единствено си търси мотив. През юни 1853 година, без да афишира война, той окупира с войските си княжествата Молдова и Влахия (днешна Румъния).
Снимка: iStock by Getty Images
Съгласно замисловатите условия на Одринското съглашение от 1829 година те остават част от Османската империя и в същото време са " под покровителството " на Руската империя. Какво се е случило с православните в Румъния, с цел да се осъществя правото на застъпничество, не е обяснено.
В хода на първичните военни дейности руснаците стартират да отблъскват турците на Балканите и в Кавказ. На 1 декември адмирал Нахимов разгромява турската ескадра в Синопския залив (това е последното огромно стълкновение на ветроходни флоти).
Отговор на тази " агресия на юг " е влизането на европейските сили във войната.
Няма исторически доказателства за желанията на Лондон и Париж да вземат Крим, още по-малко да настъпват надълбоко в Русия. Ударът е нанесен на първо място по Черноморския флот. Това е, както се споделя в днешно време, политика на въздържане.
Николай I не схваща Запада и подценява решимостта му, само че надценява личните си сили. На предизвестието на Наполеон III той пренебрежително отвръща: " Русия през 54-та година е същата, каквато е била и през 12-та! ".
В политиката съветският цар отдава прекомерно огромно значение на възприятията. Той счита за неосъществим съюза сред Лондон и Париж, защото Наполеон III в никакъв случай не би дал прошка на британците Ватерло и пленяването на чичо му, а и се надява на поддръжката на Австрия, чиято дума по балканските въпроси не е на последно място, тъй като четири години по-рано е оказал помощ на Виена да потуши унгарското въстание.
Блясъкът и слабостта на империята
Според доста историци в средата на XIX в. Русия е трябвало да мисли за вътрешно развиване, а не за външна агресия.
Николай I в доста връзки е бил привлекателна персона. Когато френският крал Луи-Филип желае от него да му продаде специфичен червен гранит, добиван единствено в Русия, за саркофага на Наполеон, проявявайки благотворителност към някогашния си зложелател, съветският цар подарява камъка.
След като научава, че в Санкт Петербург е умрял подобаващ унтерофицер и няма кой да погребе ветерана по достолепие, той самичък, свалил фуражката, тръгнал след ковчега.
Известен е казусът, когато някакъв боец бил наказан на телесно наказване и изгнание в Сибир за това, че, бидейки пийнал, се изплюл в една механа върху портрета на императора. Николай взел решение: " Еди-кой си да бъде простен, да му бъде предадено, че и аз храча на него, повече да не се окачват портретите ми по кръчмите ".
Въпреки това концепциите на царя за богатството на Русия и отговорностите му ката водач са били особени. Николай прелестно схваща, че крепостничеството е анахронизъм, привиква шест секрети комисии по селския въпрос, само че най-после споделя на граф Кисельов, че казусът е прекомерно комплициран и избира да го остави на потомците.
" Русия е на първо място военна страна! " - споделя той.
След като унищожава кълновете на гражданското общество и построява " вертикала на властта ", Николай работи " като плебей на галерите ", по 12 часа дневно, спи в кабинета си на войнишка койка, познава поименно всички офицери от армията и петербургските полицейски началници, намесва се в персоналния живот на придворните и преглежда рапортите за осъдени пияни кочияши.
Русия разполага с съвсем двумилионна войска, само че създава 20 пъти по-малко чугун на глава от популацията, в сравнение с Англия, и влиза в Кримската война с една-единствена железопътна линия, гладкоцевни пушки и 24 военни парахода против 150 английски и 108 френски.
Кримската война влиза в съветската история освен с храбростта на бойците и моряците и именитата фраза на умиращия от рана адмирал Корнилов: " Отстоявайте Севастопол! ", само че и с ширещата се корупция. Според многочислени свидетелства е имало твърда такса: 8% от цената на контракта са отивали в джоба на интенданта.
Хайнрих Шлиман, който по-късно разкопава Троя, е в Русия по това време и печели пари за археологическите си експедиции, като доставя армията и към края на войната става милионер.
Николай е прочут с думите: " Русия към този момент не се нуждае от гении, а от усърдни служители ". Ръководителите на защитата на Севастопол, адмирал Нахимов и военният инженер Тотлебен, си знаят работата, само че стоящият над тях главнокомандващ княз Меншиков, който, апропо, е главен съперник на параходите, има единственото достолепие да бъде правнук и адаш на фамозния Алексашка, а Николай счита Петър I за идол и безусловно желае да са има " собствен Меншиков ".
Без да осъзнава изостаналостта на Русия, императорът се опитвал да поучава и другите. Когато през февруари 1848 година във Франция избухва гражданска война, той намира за належащо да издаде специфичен манифест, завършващ с думите: " Треперете и се покорявайте, тъй като с нас е Бог! ".
Ходът на войната
През лятото на 1854 година англо-френският флот обстрелва Кронщат, Соловецкия манастир, Аландските острови и Петропавловск-Камчатски. Това не оказва въздействие върху хода на войната. Голям морски десант в сухопътна Русия се счита за нереалистичен.
На 14 септември повече от 60 хиляди съюзнически бойци, без да срещнат опозиция, се слизат на суша край Евпатория. Седмица по-късно съветската войска е разгромена на река Алма - британците и французите просто я разстрелват от далекобойните си оръдия.
Ден преди борбата военачалник Киряков дава обещание на Меншиков, че войските му ще затрупат врага с шапките си - отсам идва и известният израз.
Меншиков не се съмнява в лесната победа, дотолкоз, че кани жителите на Севастопол да се полюбуват на хода на борбата. Противниците били доста сюрпризирани, щом видели цивилните жители да се настаняват по близките хълмове.
Според военните специалисти след успеха при Алма съдружниците са можели да завладяват Севастопол още през цялото време, само че са пропуснали момента. Гарнизонът, наброяващ 35 000 души, се приготвя за защита. С помощта на популацията са построени осем мощни бастиона към града. Тъй като съветските кораби не били в положение да се опълчват на англо-френските параходи, някои от тях били потопени, блокирайки входа на Севастополския залив, а моряците и оръдията били изпратени на позиции на сушата.
Снимка: iStock by Getty Images
Британците си имат собствен ослепителен неуспех - офанзивата на леката конница при Балаклава на 25 октомври 1854 година
Проблемът с живата мощ е не по-малко изострен, в сравнение с от съветска страна. Англия не е водила огромна сухопътна война от Ватерло и опитните генерали са извънредно незадоволителни. Главнокомандващият, лорд Раглан, е свикан на работа след 17-годишно отдръпване.
На 18 юни 1855 година, на 40-годишнината от борбата при Ватерло, 30 000 французи и 15 000 британци стартират общ взлом на Севастопол. Облечени в парадни униформи, някогашните врагове нападат девет пъти, само че са отблъснати.
Място в историята
И от двете страни елементарни хора се трансформират в живи митове на войната: измежду британците - репортерът на " Таймс " Уилям Ръсел и здравната сестра Флорънс Найтингейл, измежду руснаците - колежката ѝ Даша Севастополска и разузнавачът Пьотр Кошка (в съвременността Русия и Украйна спорят чий народен воин е той).
Кримската акция донася нововъведения, които са запазили смисъла си и до през днешния ден. Руският хирург Николай Пирогов за първи път употребява гипсови превръзки и хлороформ (преди него като упойка се ползват конски дози алкохол). Британците стартират да употребяват консервирана храна и изобретяват покриващата лицето плетена шапка с отвори за очите и устата, употребена от актуалните специфични елементи.
Снимка: iStock by Getty Images
Това е първата война, която е необятно отразена от медиите. В щаба на съдружниците са ситуирани репортери и фотографи. От Балаклава до Варна е прокаран подводен телеграфен кабел.
Британската преса разгласява жестоки карикатури и истории за мизерията в окопите и некадърността на генералите. " Тези срамни нападки против армията опозориха нашите вестници ", недоволства кралица Виктория, само че не прави опит да ограничи свободата на словото.
От другата страна на фронтовата линия един млад офицер, Лев Толстой, предлага на списание " Современник " да изпраща постоянни кореспонденции, както биха споделили през днешния ден, да води блог, само че редакторът Николай Некрасов не поддържа самодейността на незнайния артилерист.
Англия учредява кръста " Виктория ", който и до през днешния ден е най-високото английско военно отличие.
Загубите в локалния спор са колосални: 219 266 от руснаците, 166 668 от съдружниците, съвсем половината от участниците в бойните дейности. Броят на умрелите от заболявания и от двете страни е съвсем три пъти по-голям от броя на убитите и умрелите от рани. 17 225 британци стават жертва на дизентерия, малария и холера.
Финал
На Кавказкия фронт, където борбата се води не с британците и французите, а с турците, Русия извоюва победи, в частност отвоюва значимата цитадела Карс.
В Крим съдружниците вземат превес с помощта на голямото предимство в техниката и изключително в логистиката. В Балаклава идва непрекъснат поток от доставки, до Севастопол е построена железопътна линия. Интензивността на артилерийския огън се усилва. На 28 юни 1855 година адмирал Нахимов, който е душата на защитата, е погубен от подведен шрапнел.
На 8 септември французите завладяват основната височина - Малахов Курган. На идващия ден руснаците напущат Севастопол, като преди този момент взривяват укрепленията и потопяват останалите кораби.
Снимка: iStock by Getty Images
Николай I не доживява да види това. Той умира през февруари 1855 година, простуден по време на церемониал, на 58-годишна възраст. " Царю, това е самоубийство! " - извикал лейб-медикът Мандт, когато видял царя да се качва на коня си в студа единствено по униформа.
На 30 март 1856 година е подписан Парижкият кротичък контракт. Началникът на жандармерията Алексей Орлов, по-малкият брат на военачалник Михаил Орлов, който през 1814 година приема капитулацията на френската столица, отива да го подпише.
За Русия договорът не е от тези, които подписват спечелилите. Тя е принудена да изтегли войските си от Румъния, да се откаже от териториалните придобивки, направени по време на войната в Кавказ, и най-важното - от правото да поддържа флот в Черно море.
В продължение на 15 години Санкт Петербург понижава външнополитическата си интензивност. Външният министър княз Горчаков характеризира това с известната фраза: " Русия се концентрира! ".
Военният крах в Крим е тласък за премахването на крепостното право и промените на Александър. " Най-здравите вериги за народа се коват от победоносни мечове ", отбелязва по този мотив Александър Херцен.
Севастопол още веднъж става военноморска база през 1871 година с помощта на умелата дипломация на Горчаков, който се възползва от провалянето на Франция във войната с Прусия. Фьодор Тютчев посвещава ода на това събитие.
Кримската война е единствената в историята, която и двете страни са считали и към момента считат за изгубена.
В Русия, където мнозина към момента помнят парада от 1814 година на Шан-з-Елизе, са шокирани да видят, че Русия не може да се опълчи сполучливо на европейските армии.
Англия и Франция се убеждават, че не са в положение освен да победят, само че и съществено да обезпокоят континенталната империя. " Никога до момента дейностите на толкоз голяма армада с толкоз мощни сили и средства не са завършвали с подобен безразсъден резултат ", написа " Таймс ".
Мнозина считат, че за толкоз години светът не се е отдалечил от епохата на раздялите и сферите на въздействие.
Действията на съветския президент Владимир Путин по отношение на Украйна припомнят политиката на Николай I по отношение на Турция: " покровителстване " на частта от популацията, която гравитира към Русия, оказване на боен напън и лишаване на части от територията. Западът реагира със въздържане и наказания, напомня Би Би Си.
Лондон и Париж не се озовават в Крим нито тъй като няма какво да вършат, нито пък от патологична русофобия, написа Би Би Си в текст отдаден на войната преди десетина години. В началото на войната британците знаят за Крим единствено, че съществува, мислят, че е в тропиците, и не се приготвят с топли облекла. В записките на участниците в акцията постоянно безусловно се загатва какъв брой извънредно са мръзнали позициите.
Някогашната могъща Османска империя по това време е изостанала в развиването си. На тогавашните политици не им идва на разум мисълта просто да я оставят на мира. " Източният въпрос " се трансформира в съвсем главен проблем за десетилетия. Разделянето на Турция е възпрепятствано от едно събитие: всеки от участниците търси не част, а цяло.
Руският откривател Андрей Кротков оповестява, че през януари 1853 година Николай I предлага на английския кабинет да си поделят Турция, както баба му Екатерина II е разделила Полша с Австрия и Прусия, и се чуди за какво тази концепция, съгласно него много рационална и взаимноизгодна, не среща позитивен отговор.
Времената са се трансформирали. Автокрацията и крепостничеството, които през XVIII век не шокират никого, в този момент се възприемат като безчовечие, а Русия - като " стражар на Европа ", като освен геополитическа, само че и цивилизационна опасност. Другите сили нямат желание да ѝ разрешат да доближи до Средиземно море и да затвори Черно море за персонално прилагане.
Всичко стартира с един частен спор сред православни и католици за реда на прилагане на църквата " Рождество Христово " във Витлеем, който влиза в историята на дипломацията като " спор за ключовете ". Турските управляващи го вземат решение в интерес на католиците.
Проблемът самичък по себе си не си коства да се пролива кръв, само че Николай I единствено си търси мотив. През юни 1853 година, без да афишира война, той окупира с войските си княжествата Молдова и Влахия (днешна Румъния).
Снимка: iStock by Getty Images
Съгласно замисловатите условия на Одринското съглашение от 1829 година те остават част от Османската империя и в същото време са " под покровителството " на Руската империя. Какво се е случило с православните в Румъния, с цел да се осъществя правото на застъпничество, не е обяснено.
В хода на първичните военни дейности руснаците стартират да отблъскват турците на Балканите и в Кавказ. На 1 декември адмирал Нахимов разгромява турската ескадра в Синопския залив (това е последното огромно стълкновение на ветроходни флоти).
Отговор на тази " агресия на юг " е влизането на европейските сили във войната.
Няма исторически доказателства за желанията на Лондон и Париж да вземат Крим, още по-малко да настъпват надълбоко в Русия. Ударът е нанесен на първо място по Черноморския флот. Това е, както се споделя в днешно време, политика на въздържане.
Николай I не схваща Запада и подценява решимостта му, само че надценява личните си сили. На предизвестието на Наполеон III той пренебрежително отвръща: " Русия през 54-та година е същата, каквато е била и през 12-та! ".
В политиката съветският цар отдава прекомерно огромно значение на възприятията. Той счита за неосъществим съюза сред Лондон и Париж, защото Наполеон III в никакъв случай не би дал прошка на британците Ватерло и пленяването на чичо му, а и се надява на поддръжката на Австрия, чиято дума по балканските въпроси не е на последно място, тъй като четири години по-рано е оказал помощ на Виена да потуши унгарското въстание.
Блясъкът и слабостта на империята
Според доста историци в средата на XIX в. Русия е трябвало да мисли за вътрешно развиване, а не за външна агресия.
Николай I в доста връзки е бил привлекателна персона. Когато френският крал Луи-Филип желае от него да му продаде специфичен червен гранит, добиван единствено в Русия, за саркофага на Наполеон, проявявайки благотворителност към някогашния си зложелател, съветският цар подарява камъка.
След като научава, че в Санкт Петербург е умрял подобаващ унтерофицер и няма кой да погребе ветерана по достолепие, той самичък, свалил фуражката, тръгнал след ковчега.
Известен е казусът, когато някакъв боец бил наказан на телесно наказване и изгнание в Сибир за това, че, бидейки пийнал, се изплюл в една механа върху портрета на императора. Николай взел решение: " Еди-кой си да бъде простен, да му бъде предадено, че и аз храча на него, повече да не се окачват портретите ми по кръчмите ".
Въпреки това концепциите на царя за богатството на Русия и отговорностите му ката водач са били особени. Николай прелестно схваща, че крепостничеството е анахронизъм, привиква шест секрети комисии по селския въпрос, само че най-после споделя на граф Кисельов, че казусът е прекомерно комплициран и избира да го остави на потомците.
" Русия е на първо място военна страна! " - споделя той.
След като унищожава кълновете на гражданското общество и построява " вертикала на властта ", Николай работи " като плебей на галерите ", по 12 часа дневно, спи в кабинета си на войнишка койка, познава поименно всички офицери от армията и петербургските полицейски началници, намесва се в персоналния живот на придворните и преглежда рапортите за осъдени пияни кочияши.
Русия разполага с съвсем двумилионна войска, само че създава 20 пъти по-малко чугун на глава от популацията, в сравнение с Англия, и влиза в Кримската война с една-единствена железопътна линия, гладкоцевни пушки и 24 военни парахода против 150 английски и 108 френски.
Кримската война влиза в съветската история освен с храбростта на бойците и моряците и именитата фраза на умиращия от рана адмирал Корнилов: " Отстоявайте Севастопол! ", само че и с ширещата се корупция. Според многочислени свидетелства е имало твърда такса: 8% от цената на контракта са отивали в джоба на интенданта.
Хайнрих Шлиман, който по-късно разкопава Троя, е в Русия по това време и печели пари за археологическите си експедиции, като доставя армията и към края на войната става милионер.
Николай е прочут с думите: " Русия към този момент не се нуждае от гении, а от усърдни служители ". Ръководителите на защитата на Севастопол, адмирал Нахимов и военният инженер Тотлебен, си знаят работата, само че стоящият над тях главнокомандващ княз Меншиков, който, апропо, е главен съперник на параходите, има единственото достолепие да бъде правнук и адаш на фамозния Алексашка, а Николай счита Петър I за идол и безусловно желае да са има " собствен Меншиков ".
Без да осъзнава изостаналостта на Русия, императорът се опитвал да поучава и другите. Когато през февруари 1848 година във Франция избухва гражданска война, той намира за належащо да издаде специфичен манифест, завършващ с думите: " Треперете и се покорявайте, тъй като с нас е Бог! ".
Ходът на войната
През лятото на 1854 година англо-френският флот обстрелва Кронщат, Соловецкия манастир, Аландските острови и Петропавловск-Камчатски. Това не оказва въздействие върху хода на войната. Голям морски десант в сухопътна Русия се счита за нереалистичен.
На 14 септември повече от 60 хиляди съюзнически бойци, без да срещнат опозиция, се слизат на суша край Евпатория. Седмица по-късно съветската войска е разгромена на река Алма - британците и французите просто я разстрелват от далекобойните си оръдия.
Ден преди борбата военачалник Киряков дава обещание на Меншиков, че войските му ще затрупат врага с шапките си - отсам идва и известният израз.
Меншиков не се съмнява в лесната победа, дотолкоз, че кани жителите на Севастопол да се полюбуват на хода на борбата. Противниците били доста сюрпризирани, щом видели цивилните жители да се настаняват по близките хълмове.
Според военните специалисти след успеха при Алма съдружниците са можели да завладяват Севастопол още през цялото време, само че са пропуснали момента. Гарнизонът, наброяващ 35 000 души, се приготвя за защита. С помощта на популацията са построени осем мощни бастиона към града. Тъй като съветските кораби не били в положение да се опълчват на англо-френските параходи, някои от тях били потопени, блокирайки входа на Севастополския залив, а моряците и оръдията били изпратени на позиции на сушата.
Снимка: iStock by Getty Images
Британците си имат собствен ослепителен неуспех - офанзивата на леката конница при Балаклава на 25 октомври 1854 година
Проблемът с живата мощ е не по-малко изострен, в сравнение с от съветска страна. Англия не е водила огромна сухопътна война от Ватерло и опитните генерали са извънредно незадоволителни. Главнокомандващият, лорд Раглан, е свикан на работа след 17-годишно отдръпване.
На 18 юни 1855 година, на 40-годишнината от борбата при Ватерло, 30 000 французи и 15 000 британци стартират общ взлом на Севастопол. Облечени в парадни униформи, някогашните врагове нападат девет пъти, само че са отблъснати.
Място в историята
И от двете страни елементарни хора се трансформират в живи митове на войната: измежду британците - репортерът на " Таймс " Уилям Ръсел и здравната сестра Флорънс Найтингейл, измежду руснаците - колежката ѝ Даша Севастополска и разузнавачът Пьотр Кошка (в съвременността Русия и Украйна спорят чий народен воин е той).
Кримската акция донася нововъведения, които са запазили смисъла си и до през днешния ден. Руският хирург Николай Пирогов за първи път употребява гипсови превръзки и хлороформ (преди него като упойка се ползват конски дози алкохол). Британците стартират да употребяват консервирана храна и изобретяват покриващата лицето плетена шапка с отвори за очите и устата, употребена от актуалните специфични елементи.
Снимка: iStock by Getty Images
Това е първата война, която е необятно отразена от медиите. В щаба на съдружниците са ситуирани репортери и фотографи. От Балаклава до Варна е прокаран подводен телеграфен кабел.
Британската преса разгласява жестоки карикатури и истории за мизерията в окопите и некадърността на генералите. " Тези срамни нападки против армията опозориха нашите вестници ", недоволства кралица Виктория, само че не прави опит да ограничи свободата на словото.
От другата страна на фронтовата линия един млад офицер, Лев Толстой, предлага на списание " Современник " да изпраща постоянни кореспонденции, както биха споделили през днешния ден, да води блог, само че редакторът Николай Некрасов не поддържа самодейността на незнайния артилерист.
Англия учредява кръста " Виктория ", който и до през днешния ден е най-високото английско военно отличие.
Загубите в локалния спор са колосални: 219 266 от руснаците, 166 668 от съдружниците, съвсем половината от участниците в бойните дейности. Броят на умрелите от заболявания и от двете страни е съвсем три пъти по-голям от броя на убитите и умрелите от рани. 17 225 британци стават жертва на дизентерия, малария и холера.
Финал
На Кавказкия фронт, където борбата се води не с британците и французите, а с турците, Русия извоюва победи, в частност отвоюва значимата цитадела Карс.
В Крим съдружниците вземат превес с помощта на голямото предимство в техниката и изключително в логистиката. В Балаклава идва непрекъснат поток от доставки, до Севастопол е построена железопътна линия. Интензивността на артилерийския огън се усилва. На 28 юни 1855 година адмирал Нахимов, който е душата на защитата, е погубен от подведен шрапнел.
На 8 септември французите завладяват основната височина - Малахов Курган. На идващия ден руснаците напущат Севастопол, като преди този момент взривяват укрепленията и потопяват останалите кораби.
Снимка: iStock by Getty Images
Николай I не доживява да види това. Той умира през февруари 1855 година, простуден по време на церемониал, на 58-годишна възраст. " Царю, това е самоубийство! " - извикал лейб-медикът Мандт, когато видял царя да се качва на коня си в студа единствено по униформа.
На 30 март 1856 година е подписан Парижкият кротичък контракт. Началникът на жандармерията Алексей Орлов, по-малкият брат на военачалник Михаил Орлов, който през 1814 година приема капитулацията на френската столица, отива да го подпише.
За Русия договорът не е от тези, които подписват спечелилите. Тя е принудена да изтегли войските си от Румъния, да се откаже от териториалните придобивки, направени по време на войната в Кавказ, и най-важното - от правото да поддържа флот в Черно море.
В продължение на 15 години Санкт Петербург понижава външнополитическата си интензивност. Външният министър княз Горчаков характеризира това с известната фраза: " Русия се концентрира! ".
Военният крах в Крим е тласък за премахването на крепостното право и промените на Александър. " Най-здравите вериги за народа се коват от победоносни мечове ", отбелязва по този мотив Александър Херцен.
Севастопол още веднъж става военноморска база през 1871 година с помощта на умелата дипломация на Горчаков, който се възползва от провалянето на Франция във войната с Прусия. Фьодор Тютчев посвещава ода на това събитие.
Кримската война е единствената в историята, която и двете страни са считали и към момента считат за изгубена.
В Русия, където мнозина към момента помнят парада от 1814 година на Шан-з-Елизе, са шокирани да видят, че Русия не може да се опълчи сполучливо на европейските армии.
Англия и Франция се убеждават, че не са в положение освен да победят, само че и съществено да обезпокоят континенталната империя. " Никога до момента дейностите на толкоз голяма армада с толкоз мощни сили и средства не са завършвали с подобен безразсъден резултат ", написа " Таймс ".
Мнозина считат, че за толкоз години светът не се е отдалечил от епохата на раздялите и сферите на въздействие.
Действията на съветския президент Владимир Путин по отношение на Украйна припомнят политиката на Николай I по отношение на Турция: " покровителстване " на частта от популацията, която гравитира към Русия, оказване на боен напън и лишаване на части от територията. Западът реагира със въздържане и наказания, напомня Би Би Си.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ