Прибягваме ли често до самолечение и колко опасно може да

Прибягваме ли постоянно до самолечение и какъв брой рисково може да бъде то? Факт ли е несъразмерната приложимост на медикаменти у нас? До какво може да докара приемането на няколко медикаменти по едно и също време? Съществува ли и у нас проблем с приема на опиоидни медикаменти?

Темите разяснява в “Нашият ден “ доктор Виктория Чобанова , общопрактикуващ доктор и ръководител на Сдружението на общопрактикуващите лекари за София - област.

“По отношение на опиоидни медикаменти, този проблем, мисля че не съществува. Дотолкова, доколкото при нас е доста строга регулацията за изписване на опиоидни медикаменти и те се ползват единствено в избрани случаи, като най-често се дават гратис на хората, които са с онкологични болести. В този смисъл мисля, че използването на опиоидни препарати у нас не е проблем . Не виждам в практиката си нарастване на тази приложимост или на търсенето на тези препарати. “

Трета възраст

“Факт е, че хората с придвижване на възрастта имат от ден на ден и повече болести, които изискват от ден на ден разнообразни препарати. Факт е, че както медицината, по този начин и фармацията напреднаха доста. Няма по какъв начин да повлияем тези болестни положения и да поддържаме хората в добра отплата, в случай че те не употребяват лекарства . Средната дълготрайност на живота в последните 100 години може би се е нараснала с повече от 15 години, което е поради по-доброто развиване на медицината и на медикаментите, тъй че използването на медикаменти при хората в третата възраст по принцип е висока и няма по какъв начин да стане по-ниска.

Проблемите при възрастните хора по принцип са свързани с това, че заради обстоятелството, че имат повече болести, на тях им се постанова доста постоянно да влизат в лечебни заведения , да бъдат съветвани от експерти, като за жалост в България, може би освен тук, всеки стеснен експерт се пробва да повлияе оптимално промените, които касаят неговата компетентност. По този метод се получава, че един човек, който е с хипертония, сърдечна, бъбречна непълнота, минавайки през трима експерти, получава от всеки един по три-четири медикамента , които се смята задължен да пие.

Същото се получава и след хоспитализация. Пациентите се изписват с набор лекарства и някои от тях смятат, че би трябвало да ги пият до живот, без значение че към този момент не са нужни . По тази причина е хубаво, че в България съществува системата за наблюдаване на хроничните болести от общопрактикуващия доктор, който в България има задоволителна подготовка да ръководи това лекуване, тези положения, тъй че хората да получат оптимален резултат за това, което е належащо, без да пият непотребни лекарства. “



Проблемът

“Пациентът не може самичък да реши. Това не е нито негово право, нито негово обвързване. Защото той няма нужните знания за това . Правило в моята процедура да вземем за пример е след всяка консултация пациентите да ми се обадят и да ми кажат какво се е случило и да видя медикаментите, които са изписани, и да преценим какви са изгодите и рисковете от лекуването. Защото от време на време ми се е случвало двама разнообразни експерти да изписват два разнообразни препарата от една и съща група, което в медицината не е вярно. Без да знае всеки от тях какво е изписал другият. Проблемът в нашата система е по-скоро на равнище връзка сред обособените звена на здравната помощ, в сравнение с равнище медицина като цяло . “

Самолечението

“Самолечението в България е необятно публикувано освен сред хората от третата възраст, само че във всички възрастови групи , в това число от равнище бебе. Въпреки написаните регулации – л екарства без лекарско наставление да не се издават без рецепта, всеобща процедура е в аптеките да могат да бъдат закупени лекарства, които изискват рецепта на доктор . Според мен би трябвало да се вземе някакво съответно решение на държавно равнище, с цел да се понижат случаите на самолечение. “



Темите разяснява в “Нашият ден “ и проф. Георги Момеков , учител в катедра „ Фармакология, фармакотерапия и токсикология “ при Фармацевтичния факултет на МУ, София.

“Несъмнено сред предписващия някакво лекарство експерт и общопрактикуващия доктор би трябвало да има някаква форма на противоположна връзка. Може би, когато в България има електронна здравна карта и имаме цялостен достъп до здравното досие на един пациент, лекарите, които предписват лечението, ще могат бързо да видят с какво е лекуван пациентът и какви са му хроничните проблеми. Защото от време на време в забързаното всекидневие няма време за така наречен " лекарствена анамнеза ". Понякога се оказва, че пациентът приема медикаменти, които могат да решат част от казуса, поради който отива при следващ експерт. “

Нежелани лекарствени реакции

“Повечето изследвания за взаимоотношение сред лекарства, когато приказвам за същинско изследване, което дава на един човек две медикаменти и следи какво става, се вършат с две медикаменти . Когато медикаментите станат повече от две към този момент има доста проблеми, тъй като всичките медикаменти си отиват от нашето тяло по два съществени механизма, две автомагистрали – през бъбрека и през черния дроб . Когато всичко се случва с лекарства, ще се получават тапи по тези автомагистрали. Отделен е въпросът, че пациентът не всеки път приема лекарство, предписано от лекаря. Колкото повече са тези медикаменти, толкоз по-голяма е вероятността да се случват неточности. “

Изписване на доста лекарства – имаме ли проблем?

“Правилното систематизиране зависи от предписанието на лекаря. Има случаи, в които част от медикаментите са налични на пазара и под формата на таблетки с следено освобождение. Друга алтернатива е някой път две-три таблетки да могат да бъдат събрани в една. Защото има комбинации, които разрешават да се понижи това таблетно обременяване. Това е работа на лекаря, който ги предписва.

Неприятното в България е, че ние сме една немного здрава нация. Това значително е обвързвано с обстоятелството, че стигаме до доктор, когато към този момент е доста късно . Даже не намирам всичките феномени с доста хапчета у нас за *полипрагмазия . Полипрагмазия би било, когато това е една в действителност безразборна, нерационална приложимост. Когато пациентът е развил затруднения поради това, че години наред не си е лекувал диабета и хипертонията, той ще се снабдява с повече таблетки. “



Хранителни добавки

“Проблем е, когато хората си купуват неща от интернет. Там може да имаме проблем с примеси. И даже в някои от добавките недобросъвестни производители поставят необявени химични вещества, което прави нещата по-сложни. Хората, които одобряват доста медикаменти, не споделям да не пият добавки, само че би трябвало да са доста деликатни и да не лежат на максимата – не ме питай, с цел да не те неистина. Когато вървят на доктор, би трябвало да споделят всички неща, които вършат, в това число и питателните добавки, тъй като някой път лекарят може да наложи запор . “

Интервютата можете да чуете от звуковите файлове.
*Полипрагмазия (polypragmasy – лат.) – Изписване на доста лекарства едновременно. Прекомерен банкет на медикаменти. Смята се за погрешен метод в медицината.