Диви неща — 59-те любовни писма на Барбара Уансброу до починалата й сестра
Не доста преди сестра ми да почине предходната година, прочетох, че загубата на родител е отвесен прорез, само че загубата на брат или сестра е водоравен. Представих си го на родословното дърво — родителите ти умират и ти се разместваш нагоре (което също се случва заради по-щастливи аргументи, когато станеш баба и дядо), само че когато брат ти или сестра ти почине, нещата са — е, напълно същите, като се изключи това, че има празно поле на реда, където всички в миналото сте живели почти един и същи живот. Рутини, кошмари, домашни любимци, празници, ядосани лели, сложни Коледи: братята и сестрите споделят както магията, по този начин и ужасите на детството и когато ги няма, оставят личното си незапълнимо пространство.
За родената във Англия, основана в Калифорния писателка Барбара Уансброу, разрезът беше разтърсващ, още повече заради — постепенно разкриващите се — споделени фамилни контузии. Тя е спартанска с детайлите, което е по едно и също време благословия и проклинание за тази красиво написана, по...
Прочетете целия текст »
