При задълбочаване на военния конфликт в Украйна, стагфлацията е напълно

При задълбочаване на военния спор в Украйна, стагфлацията е изцяло вероятен сюжет за българската стопанска система, написа в Годишния отчет на Института за стопански проучвания при Българската академия на науките (ИИИ) на Българска академия на науките, оповестява „ Труд “.

Причина за вероятната стагфлация са по-високите цени на енергийните запаси, които оскъпяват и вършат неконкурентно производството при стесняване на външните пазари, се показва в отчета. Очакванията на бизнеса също са в посока на намаление на икономическия напредък, утежняване на бизнес средата при по-ниски действителни фирмени доходи и растящи разноски, допълват икономистите.

Неблагоприятната наклонност, съгласно учените, се отнася и за конвергенцията към еврозоната.

Очакванията на Българска академия на науките за България са действителният напредък на Брутният вътрешен продукт да намалее до към 2 на 100 и до 2024 година гладко да се възвръща до междинните нива отпреди пандемията.

Според тях инфлацията за целия планиран интервал ще бъде по-висока от нормалната през последните години, като прогнозата е да e изключително висока – близо 14 на 100 на средногодишна база през 2022 година

Безработицата се чака леко да нарасне през тази година, а след това да спадне до нормалните си нива от към 5 на 100 при превъзмогване на процесите на стагфлация в стопанската система. За втора поредна година, през 2021 година в България продължава намаляването на заетите и нарастване на безработните и неактивните с готовност за работа. Промените в броя и динамичността на възрастовата група сред 25 и 34 години постановат нейното разглеждане като нова рискова група на пазара на труда. Заради забавените преходи на безработните към претовареност, пораства и делът на дълготрайно безработните у нас, който е по-висок от този за ЕС-27, регистрират в Българска академия на науките.

Средногодишните работни заплати не престават придвижването си нагоре в номинална и действителна стойност, като главно значение за запазването на заетостта не престават да имат обезщетенията за работодателите по мярката „60/40“, както посредством плановете „Краткосрочна поддръжка за заетост“, „Запази ме“ и „Запази ме +“. Въпреки това упованията са, че заетите ще не престават да понижават заради демографската рецесия и бавното възобновяване на стопанската система.

Икономистите предвиждат, че бюджетните доходи до 2024 година ще се запазят към 39 на 100 от Брутният вътрешен продукт в резултат на растящата инфлация и подхванатите ограничения в региона на обществената и доходната политика, осигуряващи по-високи приходи по налозите върху приходите и обществените осигуровки. Много е евентуално делът на разноските по консолидираната фискална стратегия да доближи съвсем 50 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, считат учените.

Очакванията са бюджетният недостиг в края на 2022 година да възлезе на 5 на 100 от Брутният вътрешен продукт и последователно да се свива до 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт до 2024 година При сходно развиване на бюджетните индикатори, присъединението на страната към еврозоната през 2024 година наподобява мощно затруднено при опазване на сегашните параметри на Маастрихтските критерии, се споделя в отчета.