Намалете скоростта по магистралите - в цяла Европа са до 130 км/ч, а са по-добри
При това колите ни са най-грохнали и необезопасени 140 км/ч е единствено у нас и в Полша
Когото и да питате, ще ви каже, че качеството на нашите автомагистрали е непоносимо. Води се спор единствено дали при нас, или при румънците е по-зле, или сме на равнището на сръбските.
Нашите автомагистрали са с изтрити маркировки, мантинелите са със “слепи ” котешки очи, с кърпежи, дупки и неравности. Понякога те са толкоз огромни, че имате чувството, че ще излетите от пътя. “А какви автомагистрали има в Западна Европа… ”, разясняват пътуващите зад граница нашенци. И с право, имам персонални усещания.
Да не приказваме, че нашият автопарк е най-старият в Европа. Според някои данни към 40% от колите ни са над 20 години, а съгласно други – 60 на 100 са на възраст към или над 15 години… Тези коли са с доста ниско равнище на сигурност – без ABS-и, еърбеци и така нататък
И тук идва изненадата. Според един документален филм на “Дойче веле ” от всички страни в Европа единствено две позволяват скорост от 140 км в час по автомагистралите – Полша и …България. Тук се изключва Германия, където няма ограничавания на скоростта. Навсякъде другаде при хубавите и добре поддържани автомагистрали скоростта е или 130, или – забележете, 120 км/ч. Доста забавно е
във Великобритания, където скоростта е 112 км/ч,
само че това е преизчислено от благи в километри, т.е. там оптималната скорост по автомагистралите е 70 благи в час.
Никой не може да даде логичен отговор за какво по нашите автомагистрали е позволена тази висока скорост. От няколко години се приказва, че аутобанът София - Пловдив очевидно отесня и че е нужна трета лента.
А това е и пътят с най-вече кърпежи и неравности.
И още – по него минава съвсем целият тежкотоварен трафик от Западна Европа към Турция и Близкия изток.
Това са ТИР след ТИР и маневрите по тяхното изпреварване са на минута-две. А за сигурността ТИР, или автобусна лента към този момент просто са наложителни.
Още малко статистика: съгласно Национален статистически институт за 2021 година починалите по автомагистрали у нас са 75 от общия брой на починалите по всички пътища, или 18,9%. Да, обаче “всички пътища ” са над 20 000 километра, до момента в който автомагистралите – под 1000. Излиза, че на автомагистрали произшествията със
починали и ранени са над 4 пъти повече
Добре помня единствения обществен мотив, който се опитваше да изясни разрешаването на тази висока скорост преди години. Според ген. Атанас Атанасов това е дело на Бойко Борисов, който, разрешавайки по-високата скорост, съдействал да се харчи повече гориво, което пък да облагодетелства “Лукойл ”, тъй като играели карти с Валентин Златев.
Ами ето ви още един мощен мотив да се понижи скоростта. Защото с изключение на всичко друго сме и най-бедната страна в Европейски Съюз и с най-ниски приходи.
Подозирам, че това решение у нас да се кара със 140 км (при което множеството наши водачи си споделят, че може и със 150, а ей го къде е и 160), е било взето под давлението на новобогаташката бизнес класа с мощни и първокласни возила в комбиниране с необяснимия комплекс нещо у нас да е по-свободно и по-разрешено от останалата част на Европа. Нещо като “на гол търбух – чифте пищови ”. Но да не забравяме, че в надалеч по-богатите страни у нас има и надалеч по-богати предприемачи, а междинната класа кара надалеч по-нови и безвредни коли с по-ниска скорост.
Да не приказваме, че карането с висока скорост е една заблуда за бързо напредване от един до различен град.
Неотдавна Би Ти Ви направиха един опит – пътуваха от София до Пловдив с оптималната позволена скорост сред 130 и 140 км/ч, а се върнаха със спокойните 110… Накрая оповестиха разликата – 7 минути.
Може би до морето ще бъдат 15 или 20 минути. Това е цялата “далавера ” от бързането
Изобщо, аз не откривам нито един мотив в интерес на тази позволена висока скорост по нашите автомагистрали.
Всичко приказва за противоположното - от тяхното качество, през качеството на колите, с цел да стигна до едно от най-съществените – манталитета на българските водачи.
Разбира се, всеки горделив притежател на 25-годишно БМВ-тройка ще хукне да ме опровергава, само че автомагистралата е средство за безвредно и безпроблемно напредване от едно място до друго, а не писта за изтребване на мутренски комплекси.
Но наред с всичко това поражда и въпросът: по кое време ще си оправим автомагистралите, най-малко като средноевропейските? Тук се отваря тематика за докторат, само че с изключение на първосигналното: “Да не се краде ”, поражда въпросът за тяхното поддържане.
Неотдавна икономистът Лъчезар Богданов показа усещане от положителното качество на автомагистралите в Хърватия, само че съпроводено с фиш за към 15 лв. за прекосяване на едно разстояние, малко по-голямо от София до Пловдив.
Е, в случай че е по този начин, и нашите автомагистрали би трябвало да “светят ”. Въпросът какъв брой плащаме за пътищата, е малко като за кокошката и яйцето –
първо да платим и да караме по по-добри пътища
или първо да ни ги създадат и по-късно да платим.
Това съмнение е изцяло ненужно, тъй като, даже да ни създадат първо хубавите пътища, отново ще вземат парите от нас – данъкоплатците. Държавата няма печатница за пари. Да не приказваме за ниските такси за тировете и ниските цени на винетките.
Но това е тематика, която в никакъв случай не е комфортна – нито предизборно, нито следизборно. А у нас ситуацията постоянно е едно от двете.
Когото и да питате, ще ви каже, че качеството на нашите автомагистрали е непоносимо. Води се спор единствено дали при нас, или при румънците е по-зле, или сме на равнището на сръбските.
Нашите автомагистрали са с изтрити маркировки, мантинелите са със “слепи ” котешки очи, с кърпежи, дупки и неравности. Понякога те са толкоз огромни, че имате чувството, че ще излетите от пътя. “А какви автомагистрали има в Западна Европа… ”, разясняват пътуващите зад граница нашенци. И с право, имам персонални усещания.
Да не приказваме, че нашият автопарк е най-старият в Европа. Според някои данни към 40% от колите ни са над 20 години, а съгласно други – 60 на 100 са на възраст към или над 15 години… Тези коли са с доста ниско равнище на сигурност – без ABS-и, еърбеци и така нататък
И тук идва изненадата. Според един документален филм на “Дойче веле ” от всички страни в Европа единствено две позволяват скорост от 140 км в час по автомагистралите – Полша и …България. Тук се изключва Германия, където няма ограничавания на скоростта. Навсякъде другаде при хубавите и добре поддържани автомагистрали скоростта е или 130, или – забележете, 120 км/ч. Доста забавно е
във Великобритания, където скоростта е 112 км/ч,
само че това е преизчислено от благи в километри, т.е. там оптималната скорост по автомагистралите е 70 благи в час.
Никой не може да даде логичен отговор за какво по нашите автомагистрали е позволена тази висока скорост. От няколко години се приказва, че аутобанът София - Пловдив очевидно отесня и че е нужна трета лента.
А това е и пътят с най-вече кърпежи и неравности.
И още – по него минава съвсем целият тежкотоварен трафик от Западна Европа към Турция и Близкия изток.
Това са ТИР след ТИР и маневрите по тяхното изпреварване са на минута-две. А за сигурността ТИР, или автобусна лента към този момент просто са наложителни.
Още малко статистика: съгласно Национален статистически институт за 2021 година починалите по автомагистрали у нас са 75 от общия брой на починалите по всички пътища, или 18,9%. Да, обаче “всички пътища ” са над 20 000 километра, до момента в който автомагистралите – под 1000. Излиза, че на автомагистрали произшествията със
починали и ранени са над 4 пъти повече
Добре помня единствения обществен мотив, който се опитваше да изясни разрешаването на тази висока скорост преди години. Според ген. Атанас Атанасов това е дело на Бойко Борисов, който, разрешавайки по-високата скорост, съдействал да се харчи повече гориво, което пък да облагодетелства “Лукойл ”, тъй като играели карти с Валентин Златев.
Ами ето ви още един мощен мотив да се понижи скоростта. Защото с изключение на всичко друго сме и най-бедната страна в Европейски Съюз и с най-ниски приходи.
Подозирам, че това решение у нас да се кара със 140 км (при което множеството наши водачи си споделят, че може и със 150, а ей го къде е и 160), е било взето под давлението на новобогаташката бизнес класа с мощни и първокласни возила в комбиниране с необяснимия комплекс нещо у нас да е по-свободно и по-разрешено от останалата част на Европа. Нещо като “на гол търбух – чифте пищови ”. Но да не забравяме, че в надалеч по-богатите страни у нас има и надалеч по-богати предприемачи, а междинната класа кара надалеч по-нови и безвредни коли с по-ниска скорост.
Да не приказваме, че карането с висока скорост е една заблуда за бързо напредване от един до различен град.
Неотдавна Би Ти Ви направиха един опит – пътуваха от София до Пловдив с оптималната позволена скорост сред 130 и 140 км/ч, а се върнаха със спокойните 110… Накрая оповестиха разликата – 7 минути.
Може би до морето ще бъдат 15 или 20 минути. Това е цялата “далавера ” от бързането
Изобщо, аз не откривам нито един мотив в интерес на тази позволена висока скорост по нашите автомагистрали.
Всичко приказва за противоположното - от тяхното качество, през качеството на колите, с цел да стигна до едно от най-съществените – манталитета на българските водачи.
Разбира се, всеки горделив притежател на 25-годишно БМВ-тройка ще хукне да ме опровергава, само че автомагистралата е средство за безвредно и безпроблемно напредване от едно място до друго, а не писта за изтребване на мутренски комплекси.
Но наред с всичко това поражда и въпросът: по кое време ще си оправим автомагистралите, най-малко като средноевропейските? Тук се отваря тематика за докторат, само че с изключение на първосигналното: “Да не се краде ”, поражда въпросът за тяхното поддържане.
Неотдавна икономистът Лъчезар Богданов показа усещане от положителното качество на автомагистралите в Хърватия, само че съпроводено с фиш за към 15 лв. за прекосяване на едно разстояние, малко по-голямо от София до Пловдив.
Е, в случай че е по този начин, и нашите автомагистрали би трябвало да “светят ”. Въпросът какъв брой плащаме за пътищата, е малко като за кокошката и яйцето –
първо да платим и да караме по по-добри пътища
или първо да ни ги създадат и по-късно да платим.
Това съмнение е изцяло ненужно, тъй като, даже да ни създадат първо хубавите пътища, отново ще вземат парите от нас – данъкоплатците. Държавата няма печатница за пари. Да не приказваме за ниските такси за тировете и ниските цени на винетките.
Но това е тематика, която в никакъв случай не е комфортна – нито предизборно, нито следизборно. А у нас ситуацията постоянно е едно от двете.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ