Вината, с която повечето родители живеят
При множеството родители умереното количество виновност е знак на обич, знак за мощна обвързаност, за безрезервност и ангажираност да създадат всичко допустимо, с цел да отгледат децата си по най-хубавия вероятен метод.
Разбира се, като доста други неща в живота, прекалено много виновност (или прекомерно малко), може да сътвори сериозен проблем както за родителите, по този начин и за децата. Ето по тази причина е значимо да сме наясно с виновността си и с това по какъв начин тя се отразява на нашите избори и дейности като родители.
Вината е страст. Вината не е действителност или доживотна присъда. Вината поражда, когато осъзнаем, че не сме съумели да бъдем най-хубавите родители за своите деца. Вината идва и си отива, може да бъде лекарство, само че и изцяло да инвалидизира. Вината поражда, с цел да ни покаже, че нещо не е наред и би трябвало да бъде поправено. Ако не бъде поправено, то ще се трансформира в позор, възприятие на безполезност и негативно възприятие към себе си.
Вината може да бъде излекувана със съчувствие и време. Не по този начин елементарно е обаче със срама, който е сложен за разрешаване. И въпреки всичко, с течение на времето и с помощ, той също може да бъде преодолян.
Терапевтът Ан Смит е събрала в ТОП 20 най-честите аргументи за виновност, споделени от родители:
- Не прекарвах задоволително време с детето си.
- Не изслушвах детето си.
- Бях прекомерно фокусирана върху чистенето у дома и професионалните задължения.
- Не бях задоволително блага и общителна.
- Бях прекомерно сериозен.
- Виках, удрях, упреквах.
- Бях неприятен образец за детето си.
- Не отделих време, с цел да схвана и опозная децата си.
- Твърде придирчив съм.
- Не бях задоволително придирчив.
- Пиех.
- Бях депресиран.
- Постоянно се карах с татко им/майка им.
- Разведох се.
- Не се разведох и те трябваше да понасят кавги.
- Бях лакомец.
- Пренебрегвах детето си.
- Не защитавах децата си.
- Когато виновността стане разрушителна...
Вината е естествена страст, която можем да преглеждаме като сигнален знак, когато когато възникне вследствие на неуместно държание или постъпка, която не подхожда на нашата ценностна система. При някои хора виновността се трансформира в продължителен, даже обсесивен развой на мислене, който не е обвързван с съответна неточност или непростимо деяние. Когато отговорните родители се затворят в клопката на болката си, те неумишлено основават по-сериозни проблеми за себе си и даже за децата си.
Ако при детето се следят депресивни признаци, проблематично държание, Синдром на недостиг на вниманието и хиперактивност, използва опиати или алкохол, получава неприятни оценки, мързеливо е, с наднормено тегло или анорексик, отговорните родители реагират по разнообразни способи, с цел да се оправят с болката си. Те може да не са наясно с виновността, срама или страстите си, само че все пак да се унищожават от вътрешната страна.
Самообвинението може да се прояви в доста форми, в това число предоставяне на прекалено много независимост, трагични молби за смяна, заплашване, обвинявания към детето, като: " Как можа да ми причиниш това? ", отчуждение, гняв, безпокойствие или даже отричане от родителската роля. Вината може да ни преследва дълго, откакто децата излязат от фамилното гнездо.
Много родители не осъзнават, че когато са очевидно и трагично смутени от държанието на децата си, те одобряват нещата като: " Аз не съм задоволително добър. " или " Аз контузвам родителите си. ".
Тъй като благосъстоянието на децата зависи от привързаността им към нас, те могат да работят по-усилено, с цел да бъдат това, което съгласно тях ние желаеме да бъдат - даже това да не дава отговор на техните лични стремежи. Някои може да избягат прочувствено, да отхвърлят нашата помощ. Когато един отговорен родител изисква съвършенство, е допустимо децата да почувстват нужда да се държат добре и да извършват всички наши условия, пренебрегвайки и даже отричайки личните си усеща и вътрешни битки.
Добрата вест за виновността
Ако сте затворени в магьосания кръг на виновността, е време да поемете въздух и да се успокоите. Можете да намерите здравословен метод да управлявате виновността и/или срама си. Не забравяйте, че родителството не може, само че и не би трябвало да бъде напълно. Нашите деца се учат от всеки опит в живота си, даже от нашите неточности.
Ако вие самите сте имали мъчително детство, може да попаднете в капан: да отглеждате децата си точно през призмата на болката, която към момента живее във вас. В този случай вашата съществена движеща мощ може би е желанието да им осигурите детство без болежка, без нищо от това, което вие самите сте претърпели.
Проявявайте съчувствие към себе си и мъчителните си прекарвания, само че в това време се опитвайте да отделяте предходното си прекарване от новия и усъвършенстван метод, който осигурявате на вашите деца. Целта не е съвършенството, задачата е просто да сме " задоволително положителни ". Децата се нуждаят от някои провокации и разочарования, с цел да се трансфорат в добре функциониращи възрастни.
Отстъпете обратно и се пробвайте да осъзнаете, че и ние – като родители, и нашите деца, сме комплицирани човешки същества. Очевидно е, че всички сме несъвършени, непредвидими, непоследователни, наследствено обременени или повлияни от околната среда, само че в това време – устойчиви и способни да се трансформират. Не забравяйте, децата имат право и потребност от лична история в живота. Това включва и допускане на неточности, и учене от тях.
Ключът е да се съсредоточим върху процеса на родителството, който всъщност е любящ, насочващ и успокоителен децата , а не е съсредоточен върху резултатите им или свръхочакванията и упоритостите ни. Да се научим по какъв начин да създадем това ще облекчи натиска на виновността и ще помогне да приемем децата си – такива, каквито са, и последователно да оставим нашата родителска роля, откакто стигнат до зрелост.
Framar.bg
