При посещението си в Украйна в четвъртък премиерът Кирил Петков

При визитата си в Украйна в четвъртък министър председателят Кирил Петков изясни пред медии: “Представете си, в случай че някой беше споделил по време на Априлското въстание: “Ами най-добре е това въстание доста бързо да свърши, тези хора да нямат опция да се пазят, с цел да има по-бързо мир.” “Ние ще гласуваме за военната помощ за Украйна. Ще продължим да я поддържаме. Това не е единствено техен проблем. Ако съветската страна продължава да стреля, желаеме ли го този мир?”, сподели още Петков.

Паралелът сред протичащото се в Украйна и Априлското въстание от 1876 година у нас провокира разнопосочни реакции. Публикуваме коментар на историка проф. Пламен Павлов, споделен пред

- Проф. Павлов, гаф ли е сравнението, което министър председателят Кирил Петков направи сред войната в Украйна и Априлското въстание у нас?

- За мен не е гаф. Дори съм сюрпризиран от тези повърхностни и много крайни оценки за това изявление. Освен това е извадено от подтекста. То беше имитация в хода на една прочувствена реакция.

Става дума за нападнати хора и че те се нуждаят от поддръжка, в това число и с оръжие.

Сравнението съгласно мен е подходящо

Ако Априлското въстание беше получило помощ от интернационалната общественост, нямаше да го има клането в Батак и тези жертви.

Разбира се, приказвам контрафактуално, защото в историята въпросът “ако” не съществува. Но съгласно мен сравнението, изразено по чисто човешки, прочувствен метод, е изцяло настоящо.

И не разбирам тези рецензии, които се чуват - политизирани, крайни. Аз самият съм подлагал на критика доста пъти и Кирил Петков, и неговите съветници на тематика Македония и по други тематики, само че в тази ситуация сравнението бе изцяло в реда на нещата.

- Защо съгласно вас президентът, вицепрезидентът и обществените мрежи по този начин остро подлагаха на критика министър-председателя Петков за казаното?

- Нямам никакво пояснение. Не одобрявам това, което сподели госпожа Илияна Йотова, че изказването му било простовато. Това е един звук, който не подхожда на персони, които заемат високи държавни постове.

Изключително сюрпризиран съм и от държанието на президента Румен Радев и тази искрено пропутинска и антиукраинска позиция, която повтаря на процедура мантрите на съветската агитация. Не чаках сходно нещо от българския държавен глава, който нееднократно е заявявал, че е натовски военачалник, че е за българската самостоятелност.

Също по този начин не мога да възприема и неговото негативно отношение, то към този момент продължава няколко дни, от това, че изобщо България би трябвало да поддържа Украйна.

Според мен няма никакво подозрение, че една страна, която е жертва на непозната експанзия, би трябвало да бъде подкрепяна.

- Били сте и ръководител на Агенцията за българите в чужбина, по какъв начин разчитате предизвестието на Румен Радев за отговорно отношение по отношение на военната помощ за Украйна, тъй като имаме голяма историческа общественост там и стотици хиляди наши сънародници към този момент са в зоната на спора?

- Аз се колебая до каква степен съветниците на президента са наясно изобщо с българските общности в Украйна, тъй като тя не е една. Това не са единствено бесарабските българи.

Таврийските българи, които живеят главно в регионите на Бердянск, Приморск, Мелитопол, половината са под съветска окупация. Вече нямам опция да подкрепям контакти даже и по интернет с мои сътрудници и другари, които живеят там. Имаме и студенти оттова в това число.

Общността в Николаев, селото Терновка, които са преселници от Малко Търново - то бе грубо разрушено от съветската войска. Нашият тамошен български деятел Анатолий Волчов сподели фрагменти във фейсбук на какво наподобява селото сега.

И то вследствие на обстрела на съветската войска, а не на украинската, както се внушава непрестанно от Петата колона в България. Казвам го без всякакво съмнение.

Тази угриженост за нашата общественост в Украйна ни задължава още повече да поддържаме Украйна, в това число и с военна и техническа помощ.

- Да разбираме ли, че вие подкрепяте изпращането на българско оръжие в Украйна?

- Аз съм изрично за изпращане на военна помощ. Каквито и недостатъци да има тази страна, институциите там са избирани с избори, има промяна на ръководството.

В Русия в последна сметка имаме един тоталитарен режим, който води политика, доста близка с онази на Хитлер.

Сравненията се натрапват от единствено себе си. Така че изрично България би трябвало да поддържа нападнатата страна

Да се грижи за своите сънародници, само че да се грижи действително, а не да им изпраща каски, както имаше едно неуместно изявление на президента.

В това отношение не може да има никакво съмнение. Те се борят за оцеляването на страната си.

- Тогава по какъв начин си обяснявате дълбокото разделяне в обществото ни за спора и помощта?

- Много съм угрижен от българските медии, които доста драговолно транслират съветската агитация, като загърбват украинските осведомителни източници и самостоятелните такива.

Ние виждаме доста по-често грозното лице на войната по непознатите медии, в сравнение с по българските.

Не мога да проумея по какъв начин може да има хора, които да симпатизират на една войска, която унищожава градове, бомбардира, избива цивилно население.

Ако Украйна беше нападнала Русия, бъдете сигурна, че щях да бъда на страната на нападнатите.

Имам доста съветски другари интелектуалци, учени. С тях контактът към този момент е съвсем неосъществим заради “свободата на словото”, която цари в Москва, и всеки е обявяван за непознат сътрудник.

Просто не виждам по какъв начин естествен човек може да симпатизира на сходна политика. И това не е русофобия, тъй като страда и съветският народ.

Не знам дали виждат нашите сънародници, че главните елементи, които водят война в Украйна по време на експанзията, са изпратени основно от Далечния изток. Те с нищо не заслужават също да бъдат убивани.

Паралелът, който през днешния ден направи министър председателят Кирил Петков, беше огромна неточност. Имаме доста образци, когато политици, не съобразявайки се с националните ползи, са взимали решения, довели до национални произшествия. Така че по-внимателно с историческите паралели!
Бих желала да напомня на министър-председателя, че героите на национално-освободителното придвижване, на Априлското въстание не са “някакви хора”, те си имат имена. За тях описваме на децата си и се гордеем. Не съм чувала по-простовата позиция за Априлското въстание.

Какво общо откри Петков сред Априлското въстание и войната в Украйна? Та това са напълно разнообразни неща! Априлското въстание е смазано военно, обаче политически съумява - зверствата, отзвукът в Европа.

Петков, къде е Виктор Юго? Достоевски? Толстой? Тогава европейската общност е в отбрана на един пленен народ.

А какво е войната в Украйна - конфликт сред ползите на Съединени американски щати и Русия, които се възстановяват към студената война.

Европейският съюз тук няма нищо общо.

Априлското въстание е в друга ера, тогава българският народ се бори за освобождението си. Нелепо е сравнението с войната в Украйна. Вероятно министър председателят е желал да аргументира позицията си да окажем военна помощ на Украйна, която и аз поддържам с значим миг от българската история.

Историята обаче не му е мощна страна, в това число и във връзка с Македония. Непознаването влече проблемите, които имаме през днешния ден.