При някои хора рискът от злоупотреба с вещества и развитие

При някои хора рискът от корист с субстанции и развиване на взаимозависимост е доста по-висок спрямо други.

Тяхната накърнимост може да произтича от редица фактори, в това число генетичния запас, фамилния генезис, психическите фактори и обществените правила. Разбира се, би трябвало да се означи, че множеството хора с висок риск от корист с опиати, не се пристрастяват.

1. Генетична накърнимост

Предпочитанията на индивидите към съответно държание се образуват от техните гени и от насъбрания досега опит. Взаимодействията сред генетиката и обществената среда могат да обяснят за какво някои хора се пристрастяват, а други не (Kreek et al., 2005). Например, заради генетичната накърнимост, децата на алкохолиците са изложени на по-висок риск от бъдещи проблеми с алкохола и доста от тези деца демонстрират високи равнища на импулсивност.

2. Културни настройки

Стойността, която човек придава на използването на опиати, е мощно повлияна от общността, в която той живее (Wilson, 2005). Например, студентите пият повече в среда, в която е налице навикът за непрекъсната консумация на алкохол, елементарен достъп и ниски цени на алкохола (Sher and Rutledge, 2007). Социалните правила оказват помощ да се дефинират събитията, при които е уместно да се пие и какъв брой алкохол би трябвало да се употребява.

3. Финансови тласъци

Данните демонстрират, че хората понижават тютюнопушенето и потреблението на алкохол, когато цените им са прекомерно високи (Dalrymple, 2006). Много от страните с най-нисък брой пушачи, са тези, които са най-агресивни във връзка с законите за пушене на закрито, както и на налозите, които усилват цената на цигарите.

4. Личност

Импулсивността е линия на личността, която постоянно е разпозната като рисков фактор за алкохол и злоупотреби с други субстанции (MacKillop, 2016). Пристрастените лица разпореждат по-ниски стойности на забавените награди, в сравнение с непосредствените. Прекомерното желание към непосредствените хонорари, макар дълготрайните последици, води до проблеми със зависимостта.

5. Самолечение

Теорията за пристрастяване поради самолечение допуска, че страданието е в основата на зависимостите (Khantzian, 2012). Това значи, че човеци с дефицити в уменията за прочувствено контролиране (т.е. умения, свързани с модифициране на прочувствените реакции и приемливост към отрицателни емоции) употребяват опиати в опит да ръководят отрицателни или смущаващи афективни положения. Алкохолът да вземем за пример постоянно се употребява като метод за справяне със обществената тревога. Пиенето също по този начин отстранява, най-малко краткотрайно, напрежението и тревогата.

Изследване, извършено през 2010 година допуска, че пристрастяващото държание в последна сметка се дължи на нашето отвращение да си позволим в действителност да почувстваме и изпитаме болежка, фрустрация, боязън и всички отрицателни страсти, които са част от това да сме човешки същества. Вместо това избираме химическия директен път, с цел да избегнем тези страсти и да останем в техния капан.

6. Самотният наркоман

Пристрастените хора постоянно нямат задоволително позитивни обществени контакти, с цел да поддържат щастието, и прибягват до банкет на опиати частично като самолечение (Panksepp, 2012). Чувството на изолираност е главен източник на злощастие. Субективното прекарване на самотата е мъчително. Ето за какво злоупотребяваме със сладоледа или друга калорична храна, когато сме си у дома и се усещаме изцяло сами. Проблемите при саморегулирането, характерно приписвани на самотата, се демонстрират в корист с алкохол, корист с опиати, хранителни разстройства и даже самоубийство.

Хипотезата за обществен надзор допуска, че отсъствието на грижовни другари и семейство постоянно е причина хората да подценяват себе си и да се отдадат на нездравословни за здравето държания, като да вземем за пример корист с алкохол и нездравословни субстанции, проблематично хранене и вреден метод на живот.

7. Пътуването от хиляда благи стартира с една стъпка

Изборите, които основават нежелателен метод на живот, се вършат бързо и без обсъждане на дълготрайните последствия. Сама по себе си използването на опиати (или преяждането) води до лимитирани вреди. Щетите в действителност пораждат след многократното повторение на неприятния избор. Никой не избира да бъде наркоман.

Еднократна приложимост на опиати не значи пристрастяване. То настава с поредност от дни, в които правиш неправилни избори.

Framar.bg