При мен за чаша чай намина един приятел. Седнахме в

„ При мен за чаша чай намина един другар. Седнахме в кухнята и заговорихме за живота. По време на диалога станах и споделих: „ Сега ще измия съдовете и ще се върна “. Тази история споделя във фейсбук Тий Едуардс на страницата „ The ideal Muslimah ". Вие какво мислите по извечния въпрос: кой да измие чиниите?

Приятелят ми ме погледна по този начин, сякаш отивам да строя галактическа ракета. Напълно объркан и с удивление в гласа си, произнесе фразата: „ Радвам се, че ти помагаш на жена си. Аз на моята не оказвам помощ, тъй като когато съм го правил един-два пъти, тя дори не ме похвалва. Миналата седмица измих пода и не получих нито една дума на признателност “.
Върнах се на мястото си на масата до него и му обясних, че аз не „ оказвам помощ " на жена си. Жена ми няма потребност от асистент, тя има потребност от сътрудник. Аз съм неин сътрудник и вкъщи, само че имаме разнообразни функционалности в това партньорство. Обаче е значимо да се знае, че изпълняването на къщната работа – това не е „ помощ “.

Не оказвам помощ на жена си да чисти у дома, тъй като аз също пребивавам в този дом и чистеното и прибирането е и мое обвързване.

Не оказвам помощ на жена си да готви, тъй като аз също желая да хапвам и значи би трябвало и да сготвям.

Не оказвам помощ на жена си да мие чиниите след вечеря, тъй като аз също употребявам тези чинии.  

Не оказвам помощ на жена си с децата, тъй като те са и мои деца и е мое обвързване да съм татко.  

Не оказвам помощ на жена си да пере, да простира и да прибира прането, тъй като това са и мои облекла, и облеклата на моите деца.  

Не съм асистент в този дом, аз съм част от този дом. А що се отнася до похвалите, попитах събеседника си по кое време за финален път, откакто жена му е изчистила, изпрала, сменила чаршафите, изкъпала децата, сготвила манджите, провела е някакво вървене някъде или е поканила посетители, той й е благодарил за това?

Но да е изказал признателност не просто по този начин, апропо, а с възприятие: „ О, скъпа! Ти си възхитителна! “

Това ти се вижда неуместно ли? Нима не е необичайно, че ти, прежалвайки се един път в живота си да измиеш пода, очакваш някакъв специфичен трофей за заслугите си? Защо? Не си ли се замислял за това, друже?

Възможно е да си навлязъл прекомерно надълбоко в лоното на „ мачовската просвета ", съгласно чиито постулати домашните отговорности са единствено нейна грижа.

Възможно е в миналото да са те научили, че нещата стават от единствено себе си, че не би трябвало въобще да си даваш напън? Ами тогава я хвали по този начин, както искаш тя да те хвали, със същите думи и със същото възприятие.

Помагай на жена си, бъди същински придружител, а не посетител, който идва в тази къща да хапне, да поспи, да си хвърли душ и да си удовлетвори потребностите. Чувствай се вкъщи си! У дома си.

Истинските промени в обществото стартират от вкъщи ни. Нeка научим синовете и дъщерите си на същинско партньорство и съгласие в фамилията!