На терена на несигурността
Президентът Румен Радев свика за първо съвещание през новата 2018 година Консултативния съвет за национална сигурност. Предполагам, че членовете на съвета ще обсъдят съществени въпроси по този значим проблем – националната сигурност. И ще дадат някакъв „ български принос “ към операциите по тази тематика, които се разиграват на разнообразни нива и терени в актуалния свят. С помощта на понятия и модели на мислене, образувани кои преди 100 или двеста години, кои и по-отдавна.
Сигурност през днешния ден? Може да си я фантазира единствено този, който одобри да живее с затворени сетива за света.
През седмицата след 1 януари ние хората в света са към този момент 7 милиарда и половина и броят ни се усилва всеки ден. Преди малко повече от половин век бяхме единствено 3 милиарда. След към две десетилетия се чака на нашата земя да бъдат 9 милиарда души и „ иерархията “ на страните съгласно населението да има доста малко нещо общо с днешната. Как се съчетава сходна динамичност с визия за сигурност?
Историята не познава темпове на стопанско развиване, на струпване на благосъстояния, каквито са днешните. Не познава бездни на неравноправие сред свръхбогатото малцинство и бедното голямо болшинство като тези, които са през днешния ден и които ще бъдат още по-дълбоки на следващия ден. Не знае такива арсенали на въоръжения, каквито са днешните и които – няма подозрение – ще наподобяват някак скромни, съпоставени с утрешните.
Няма в геополитиката през вековете образец на предизвикателство като това, което Северна Корея насочва към Съединените щати. Може да има разнообразни мнения до какво би довел един действителен конфликт сред КНДР и Съединени американски щати. Но няма подозрение, че един спор сред една от бедните страни и имащата се за първа свръхсила по стопанска система и военна мощ страна е вероятен и че последствията му са всичко друго, с изключение на рационално предвидими.
Всяка година десетки хиляди умират в Съединените щати, като последица от използването на опиати. В множеството от случаите не става дума за произшествия с дрога, а за изразходване на успокояващи медикаменти, предписани от лекари, с цел да могат някак пациентите им да живеят с тежестта на модерния стрес. Други десетки хиляди страдат от заболявания, последица от интензификацията на модерното земеделие и хранителна индустрия. И в единия, и в другия случай, макар очевидността на пропастта, в която сме на път да се свлечем, всички имащи се за съвременни страни, следват като слепци водача на „ свободния свят “.
В нашия сегашен свят има разбиране за сигурност, само че няма действителност, която да му дава отговор. Ако живеем с мисъл отворена за действителността, ще осъзнаем, че в действителност с говоренето за сигурност се търси да се обезпечи някакъв застой, някакво гарантиране на съществуващо състояние, преференциално за нечии ползи. А със опасността за неустановеност се гледа или да се покрие, или да се образува неприязнено отношение към плашеща динамичност за смяна в някакво направление.
Всъщност казусът не е толкоз нов, колкото може би се коства някому. Последните три десетилетия на отминалия век дадоха един урок за разбирането и използването на сигурността и несигурността в геополитиката, който наподобява още не е свестен от всички. Имам поради съперничеството сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики на терена на „ студената война “.
В края на 60-те години в Съединените американски щати прекомерно необятно се обсъждаше опцията те – ни повече ни по-малко – да се разпаднат. В Съюз на съветските социалистически републики по това време не е да нямаше компликации, само че беше още надалеч момента, когато един от дисидентите ще предскаже, че Съюз на съветските социалистически републики ще се разпадне през 1984 година /по Оруел/.
Съзнателно, или водени от инстинкта на авантюризма, Съединени американски щати заложиха на картата на несигурността. Разрушиха огромна част от разпоредбите на международната финансова система, диктувани от тях след втората международна война, отвориха свободни терени за маневри на финансовия си капитал, дадоха шир за опити и развиване на новите технологии, трансфораха се от заемодател на останалия свят в един от най-големите потребители на заеми.
Съюз на съветските социалистически републики, напълно умишлено, заложи на сигурността. Така наречените хелзинкски съглашения, както и системата от контракти по контрола на нуклеарните оръжия, нямаха друга цел, с изключение на да запазят реда, който се бе открил след втората международна война. Вътре в самия Съюз на съветските социалистически републики, както и в целия по този начин именуван „ руски блок “, основното, на което се залагаше, бе сигурността. Стабилността. Вече откритото.
Това предполагаше и опазване на постовете на партийните „ величия “. С което станалата по това време пословична номенклатура, се превръщаше в нещо като „ геронтократура “.
Не минаха и две десетилетия и резултатите от „ другия избор “ се видяха. Съединени американски щати – без, несъмнено, надалеч да са решили всички свои проблеми – се издигнаха до ситуацията на единствена свръхсила в региона на новите технологии, световните финанси, военната област. Съюз на съветските социалистически републики – под тежестта основно на наследството насъбрано от „ геронтократурата “ – се саморазпадна. И изправи Русия пред един дълъг и сложен път за заемане място във водещите процеси на актуалния свят.
Никой избор, в смисъл на участие в един или различен съюз или формация, не подсигурява следването на някакъв избавителен, фаворизиран, т.е. обезпечен път.
Всичко ще се реши от динамичността и оригиналността в мислите и в дейностите на нацията, на обществото, на обособената персона. Затова е и апелът ми към вас, господин Президент, а и към всички нас: със съвет или без съвет, само че да търсим пътя за обществото на терена на динамичността и несигурността. Само там в наше време може да се изкове победа.
Търсенето на нов път и нови борби не е от през вчерашния ден
Тенденцията да се пази добитото (завоюваното, заграбеното, наследеното) от международни сили като Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати постоянно се е сблъсквала с порива да се търси нов път, да се пробват нови решения, да се встъпва в нови борби. Така е било в предишния век, по този начин е и в сегашния. Съвременните ускорени темпове и изменени размери на развиване на страните трансфораха конфликтът сред сигурността на добитото и динамичността за нов пробив и нов път?в основен терен на напъните ни – тук и в този момент.
Сигурност през днешния ден? Може да си я фантазира единствено този, който одобри да живее с затворени сетива за света.
През седмицата след 1 януари ние хората в света са към този момент 7 милиарда и половина и броят ни се усилва всеки ден. Преди малко повече от половин век бяхме единствено 3 милиарда. След към две десетилетия се чака на нашата земя да бъдат 9 милиарда души и „ иерархията “ на страните съгласно населението да има доста малко нещо общо с днешната. Как се съчетава сходна динамичност с визия за сигурност?
Историята не познава темпове на стопанско развиване, на струпване на благосъстояния, каквито са днешните. Не познава бездни на неравноправие сред свръхбогатото малцинство и бедното голямо болшинство като тези, които са през днешния ден и които ще бъдат още по-дълбоки на следващия ден. Не знае такива арсенали на въоръжения, каквито са днешните и които – няма подозрение – ще наподобяват някак скромни, съпоставени с утрешните.
Няма в геополитиката през вековете образец на предизвикателство като това, което Северна Корея насочва към Съединените щати. Може да има разнообразни мнения до какво би довел един действителен конфликт сред КНДР и Съединени американски щати. Но няма подозрение, че един спор сред една от бедните страни и имащата се за първа свръхсила по стопанска система и военна мощ страна е вероятен и че последствията му са всичко друго, с изключение на рационално предвидими.
Всяка година десетки хиляди умират в Съединените щати, като последица от използването на опиати. В множеството от случаите не става дума за произшествия с дрога, а за изразходване на успокояващи медикаменти, предписани от лекари, с цел да могат някак пациентите им да живеят с тежестта на модерния стрес. Други десетки хиляди страдат от заболявания, последица от интензификацията на модерното земеделие и хранителна индустрия. И в единия, и в другия случай, макар очевидността на пропастта, в която сме на път да се свлечем, всички имащи се за съвременни страни, следват като слепци водача на „ свободния свят “.
В нашия сегашен свят има разбиране за сигурност, само че няма действителност, която да му дава отговор. Ако живеем с мисъл отворена за действителността, ще осъзнаем, че в действителност с говоренето за сигурност се търси да се обезпечи някакъв застой, някакво гарантиране на съществуващо състояние, преференциално за нечии ползи. А със опасността за неустановеност се гледа или да се покрие, или да се образува неприязнено отношение към плашеща динамичност за смяна в някакво направление.
Всъщност казусът не е толкоз нов, колкото може би се коства някому. Последните три десетилетия на отминалия век дадоха един урок за разбирането и използването на сигурността и несигурността в геополитиката, който наподобява още не е свестен от всички. Имам поради съперничеството сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики на терена на „ студената война “.
В края на 60-те години в Съединените американски щати прекомерно необятно се обсъждаше опцията те – ни повече ни по-малко – да се разпаднат. В Съюз на съветските социалистически републики по това време не е да нямаше компликации, само че беше още надалеч момента, когато един от дисидентите ще предскаже, че Съюз на съветските социалистически републики ще се разпадне през 1984 година /по Оруел/.
Съзнателно, или водени от инстинкта на авантюризма, Съединени американски щати заложиха на картата на несигурността. Разрушиха огромна част от разпоредбите на международната финансова система, диктувани от тях след втората международна война, отвориха свободни терени за маневри на финансовия си капитал, дадоха шир за опити и развиване на новите технологии, трансфораха се от заемодател на останалия свят в един от най-големите потребители на заеми.
Съюз на съветските социалистически републики, напълно умишлено, заложи на сигурността. Така наречените хелзинкски съглашения, както и системата от контракти по контрола на нуклеарните оръжия, нямаха друга цел, с изключение на да запазят реда, който се бе открил след втората международна война. Вътре в самия Съюз на съветските социалистически републики, както и в целия по този начин именуван „ руски блок “, основното, на което се залагаше, бе сигурността. Стабилността. Вече откритото.
Това предполагаше и опазване на постовете на партийните „ величия “. С което станалата по това време пословична номенклатура, се превръщаше в нещо като „ геронтократура “.
Не минаха и две десетилетия и резултатите от „ другия избор “ се видяха. Съединени американски щати – без, несъмнено, надалеч да са решили всички свои проблеми – се издигнаха до ситуацията на единствена свръхсила в региона на новите технологии, световните финанси, военната област. Съюз на съветските социалистически републики – под тежестта основно на наследството насъбрано от „ геронтократурата “ – се саморазпадна. И изправи Русия пред един дълъг и сложен път за заемане място във водещите процеси на актуалния свят.
Никой избор, в смисъл на участие в един или различен съюз или формация, не подсигурява следването на някакъв избавителен, фаворизиран, т.е. обезпечен път.
Всичко ще се реши от динамичността и оригиналността в мислите и в дейностите на нацията, на обществото, на обособената персона. Затова е и апелът ми към вас, господин Президент, а и към всички нас: със съвет или без съвет, само че да търсим пътя за обществото на терена на динамичността и несигурността. Само там в наше време може да се изкове победа.
Търсенето на нов път и нови борби не е от през вчерашния ден
Тенденцията да се пази добитото (завоюваното, заграбеното, наследеното) от международни сили като Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати постоянно се е сблъсквала с порива да се търси нов път, да се пробват нови решения, да се встъпва в нови борби. Така е било в предишния век, по този начин е и в сегашния. Съвременните ускорени темпове и изменени размери на развиване на страните трансфораха конфликтът сред сигурността на добитото и динамичността за нов пробив и нов път?в основен терен на напъните ни – тук и в този момент.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ