Румен Радев изпраща поправките в Конституцията към КС
Президентът Румен Радев ще опита да спре конституционните промени, като сезира Конституционния съд против някои от текстовете.
Анонсът за желанията му да го направи още на 8 януари пристигна преди дни, като Радев държеше да подчертае, че това е първата му задача за 2024 година Той разказа промените като " " върху Конституцията.
Очаква се и да станат ясни съответните претекстове, поради които той не е склонен с поправките.
Отсега е ясно, че в президентството са недоволни от ограничението на пълномощията на президента при определянето на служебните министър председатели, както и допускането на хора с двойно поданство да се кандидатират за депутати и министри.
Самият Радев твърдеше, че разполага със собствен план за промени в Конституцията още преди преизбирането му за втори мандат, само че по този начин и не ги предложи на публично разискване.
Промените бяха признати с на три следващи съвещания на Народното събрание през декември 2023.
Двойното поданство на депутати и министри - досегашната възбрана за хора с непознати паспорти да бъдат избирани за двете най-важни позиции към този момент отпада. Единственото българско поданство остава наложително единствено за претендентите за президент. Промяната е вкарана в конституционния план по искане на Движение за права и свободи.Народното заседание няма да се разпуска по време на избори или при служебни кабинети - мандатът му ще се смята за завършил при избора на нов парламент.Служебният кабинет няма да има неограничени пълномощия - отсега нататък Народното събрание ще може да ги слага в по-тесни граници.Президентът ще назначава длъжностен министър председател, само че не по своя свободна преценка, а посредством избор сред личностите, заемащи избрани позиции в страната: ръководител на Народното събраниеуправител или подуправител на БНБпредседател или зам.-председател на Сметната палатаомбудсман или негов заместникВсяка от тези позиции се избира авансово от болшинството в Народното събрание - това е същинската смяна в досегашния ред, при който Румен Радев назначаваше единствено свои съветници.Висшият правосъден съвет дефинитивно се разделя на два обособени съвета на съдиите и прокурорите, като парламентарната квота във Висшия прокурорски съвет ще е с превъзходство от 6:4 по отношение на професионалната.Главният прокурор ще има единствено 5-годишен мандат - смяна по отношение на досегашните 7 г.За разлика от него - ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд резервират 7-годишните си мандати. И тримата " огромни " в правосъдната система няма да могат да се кандидатират за преизбиране.Президентът резервира правото си на глоба при избора на основен прокурор или ръководители на двете Върховни съдилища, само че е задължен да се произнесе в прецизен 7-дневен период. През 2017 година Румен Радев забави с над 2 седмици решението си по избора на ръководител на Върховен административен съд Георги Чолаков.Гражданите ще могат да сезират Конституционния съд, в случай че считат, че даден закон нарушава главните им права и свободи. Това обаче ще става опосредствано - по време на правосъден развой, като страна по дело. Процесът ще продължава, до момента в който Конституционен съд обмисля решението по проблема, само че няма да завърши всъщност, до момента в който това решение не бъде оповестено.Сегашният Висш съдебен съвет, който е с от дълго време изминал мандат, ще продължи да работи най-малко още 9 месеца - Народното събрание си даде дълъг период за смяна в законодателството, която да отрази структурната промяна.Нов основен прокурор на мястото на Борислав Сарафов няма да има преди края на 2024 г.
Анонсът за желанията му да го направи още на 8 януари пристигна преди дни, като Радев държеше да подчертае, че това е първата му задача за 2024 година Той разказа промените като " " върху Конституцията.
Очаква се и да станат ясни съответните претекстове, поради които той не е склонен с поправките.
Отсега е ясно, че в президентството са недоволни от ограничението на пълномощията на президента при определянето на служебните министър председатели, както и допускането на хора с двойно поданство да се кандидатират за депутати и министри.
Самият Радев твърдеше, че разполага със собствен план за промени в Конституцията още преди преизбирането му за втори мандат, само че по този начин и не ги предложи на публично разискване.
Промените бяха признати с на три следващи съвещания на Народното събрание през декември 2023.
Двойното поданство на депутати и министри - досегашната възбрана за хора с непознати паспорти да бъдат избирани за двете най-важни позиции към този момент отпада. Единственото българско поданство остава наложително единствено за претендентите за президент. Промяната е вкарана в конституционния план по искане на Движение за права и свободи.Народното заседание няма да се разпуска по време на избори или при служебни кабинети - мандатът му ще се смята за завършил при избора на нов парламент.Служебният кабинет няма да има неограничени пълномощия - отсега нататък Народното събрание ще може да ги слага в по-тесни граници.Президентът ще назначава длъжностен министър председател, само че не по своя свободна преценка, а посредством избор сред личностите, заемащи избрани позиции в страната: ръководител на Народното събраниеуправител или подуправител на БНБпредседател или зам.-председател на Сметната палатаомбудсман или негов заместникВсяка от тези позиции се избира авансово от болшинството в Народното събрание - това е същинската смяна в досегашния ред, при който Румен Радев назначаваше единствено свои съветници.Висшият правосъден съвет дефинитивно се разделя на два обособени съвета на съдиите и прокурорите, като парламентарната квота във Висшия прокурорски съвет ще е с превъзходство от 6:4 по отношение на професионалната.Главният прокурор ще има единствено 5-годишен мандат - смяна по отношение на досегашните 7 г.За разлика от него - ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд резервират 7-годишните си мандати. И тримата " огромни " в правосъдната система няма да могат да се кандидатират за преизбиране.Президентът резервира правото си на глоба при избора на основен прокурор или ръководители на двете Върховни съдилища, само че е задължен да се произнесе в прецизен 7-дневен период. През 2017 година Румен Радев забави с над 2 седмици решението си по избора на ръководител на Върховен административен съд Георги Чолаков.Гражданите ще могат да сезират Конституционния съд, в случай че считат, че даден закон нарушава главните им права и свободи. Това обаче ще става опосредствано - по време на правосъден развой, като страна по дело. Процесът ще продължава, до момента в който Конституционен съд обмисля решението по проблема, само че няма да завърши всъщност, до момента в който това решение не бъде оповестено.Сегашният Висш съдебен съвет, който е с от дълго време изминал мандат, ще продължи да работи най-малко още 9 месеца - Народното събрание си даде дълъг период за смяна в законодателството, която да отрази структурната промяна.Нов основен прокурор на мястото на Борислав Сарафов няма да има преди края на 2024 г.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ