Президентът има много голяма вина за юмрука“, с който донесе

„ Президентът има доста огромна виновност за „ юмрука “, с който донесе безвремието, в което се намираме и би трябвало да се извини на българския народ “, счита политическият психолог

Политическия психолог проф. Антоанета Христова пред Tribune с разбор на политическия пасианс в навечерието на предизборната акция за парламентарните избори на 2 април, обединяването на „ положителните сили “, настройките на гласоподавателите, ролята на медиите в метода на разбиране на процесите в политиката през днешния ден и упоритостите на президента в подтекста на продължаващата му надмощие

Проф. Христова, към този момент е ясно, че на идващите предварителни парламентарни избори „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ ще се явят с общи листи. Съпредседателят на Политическа партия Кирил Петков назова задаващата се предизборна коалиция – „ обединяване на положителните сили “, той съобщи неотдавна, изтъквам: „ С Демократична България вършим едно ядро, което се надяваме да бъде освен снежна топка, а да бъде лавина “. Как бихте коментирали този вид поръчки? И въобще може ли да бъде печеливша тази формула? Ще завоюват или ще изгубят от това едните и другите?

Това, което вършат Политическа партия и Демократична България е „ коалиция на страха “, от една страна. Такава коалиция нормално не печели. От друга страна, се събират сходни политически обединения, т.е. хора – водачи, които имат общи политически полезности. В този смисъл обединението е чиста. Естествено се откриха ляволиберални хора, които имат сходен генезис и които споделят една и съща визия за това по какъв начин се взима власт, по какъв начин се задържа и по какъв начин се саморазправяш с съперниците. Моето усещане е, че българското общество сега доста интензивно  се учи на народна власт и последователно се избавя от илюзиите си. Илюзиите, че може да разчита единствено на младите, илюзиите, че някой, който идва извън, може да оправи страната, илюзията, че е добре да се отхвърля всичко, което е минало и илюзията, че децата на комунистите преди 89 година, на тези, които взеха тези милиони, с които станаха „ направени милионери “ и изпратиха децата си да учат на открито и да се върнат посредством псевдореволюция, могат да „ оправят “ България. Тези илюзии последователно стартират да изчезват. Хората все по-ясно схващат и осъзнават смисъла на произхода в политиката. Защото произходът дефинира както полезностите, по този начин и методите. Децата на тези хора в действителност са представителите на водачите в Политическа партия и Демократична България. Не че не са инфилтрирани и в други политически обединения. Но в Политическа партия и Демократична България има висока централизация. Това са хора израснали в благоденствие. Това са деца, които не са били удряни от другите вихрушки на политическите промени в България, които постоянно са били със свободен достъп на всички места и които са привикнали да се „ отъркват “ във властта и да печелят от нея. Тези деца не могат да донесат смяната, тъй като те са опашката на системата преди 89-а година. И в случай че не през днешния ден, рано или късно обществото би трябвало да го разбере по сложния метод, тъй като това е жестока истина, която, сякаш, мъчно се изговаря. Тази истина обаче дефинира това, че цялата демократична общественост би трябвало да знае пред какво е изправена и какви са рисковете, с цел да се опълчи на този развой на операция и риск за връщане обратно към тоталитарната страна. Причината да нарека тези деца „ опашка “ на комунистите преди 89-а, проекцията им в съвремието, е тъй като те фактически проектират всичко, което са носили бащите им и дедите им, т.е. революционния блян към налагане на себе си, без значение, че множеството хора в обществото не са те разпознали. Опитът да смениш визията за една твоя правдивост с разпоредбите на справедливостта по принцип, смяната на смислите – да вземем за пример, че се бориш с корупция, а в действителност налагаш корупция, експанзията, с която искаш да премахнеш съперника, вместо да надграждаш постигнатото – всичко това е комунистическото начало, основата, с която родителите на тези деца са употребили властта и са взимали запас от нея. Колкото по-скоро го осъзнаем и не сме сюрпризирани, колкото по-бързо разберем борбата, която е жестока, а на тази предизборна акция ще бъде още по-ожесточена, толкоз по-смислено и навреме ще бъде обединяването, което е належащо на всички демократични сили.

Наскоро излезе едно социологическо изследване на Екзакта Рисърч Груп, което демонстрира, че доверието на българите към цялата политическа класа се срутва от ден на ден. Прави усещане, че водачите на демократичната общественост губят позиции. Това най-отчетливо се вижда със спада на утвърждението за Кирил Петков и Асен Василев, което към този момент е доста по-ниско от това на главния им конкурент Бойко Борисов. Откъде тогава идва тази самонадеяност у тях и по какъв начин да гледаме на смелите им изказвания, че ще бъдат първа политическа мощ след изборите на 2 април?

Откакто са се появили Политическа партия и Демократична България, думите за тях са деяние, а действието няма значение. Те се пробват да заместят всичко с думи. Хубавите думи, които крадат от българския език като „ смяна “, „ положителни “, са думи, които изгубиха смисъла в езика на ПП-тата. Това са думи, които те желаят да изтрият от езика на българите и да си ги присвоят, тъй като наличието вътре го няма, остава единствено формата, буквите. И това е доста ужасно. Става въпрос за характерен пиарски манипулативен акт. Специалистите го разпознават незабавно. Правят елементарна, права асоциация с еднопосочна по смисъл дума. Такава операция в света на политиката е извънредно неточна, извънредно недемократична и доста рискова!

Какви са настройките в обществото и какви обединения биха приели гласоподавателите, изключително твърдите симпатизанти на партиите?

Трудно мога да дам прецизен отговор, тъй като не разполагам с съответно проучване, само че това, което ще Ви кажа за обединенията е, че от ден на ден мантрата, че Движение за права и свободи е нежелателен сътрудник, изчезва и не е годна. Все повече Българска социалистическа партия схваща, че е един от играчите, който е губещ от „ новите “. Старите приятели отпреди 89-а година трансфораха децата си в съперници на самата социалистическа партия. Защо? Защото Българска социалистическа партия има структурирано позициониране в България и тъй като на тези техни деца властта им би трябвало през левите гласоподаватели. А левите гласоподаватели си имат ясна идентификация. В доста огромна степен, без значение от неудовлетвореността си, от проблемите в лидирането на Българска социалистическа партия, те въпреки всичко са част от Българска социалистическа партия и имат традицията, стандарта да гласоподават за Българска социалистическа партия. Затова и децата на тоталитарчиците станаха врагове на Българска социалистическа партия, тъй като борбата е за властта и за една група гласоподаватели, и за други, които комплицирани от думите биха се „ закачили “ за пуснатата въдица. Борбата е доста по-дълбока. Тя е за бъдеща България и за посоката й на развиване. В този смисъл отговорността сега е в обединенията, които схващат и са противопоставящи се на този риск на културата преди 89-а година, на разпоредбите, мантрите и схващанията на управлявалите ни преди демократичните промени. Ето за какво е доста значимо това да се опише на младежите. Те си мислят, че застават на страната на напредъка, а в действителност излъгани застават на страната на ретроградността.

Говорейки за операцията, сме очевидци, че тя постоянно идва и посредством медиите. Каква е ролята им в метода на разбиране на протичащото се в политиката през днешния ден?

За страдание, медиите играят извънредно проблематична роля. Те основават проблеми, а не вземат решение такива. Голяма част от тях, изключително най-рейтинговите сега, сортират извънредно сбъркани формати, в които професионалните анализатори се слагат в клопките на пропагандаторите. А за какво е по този начин – питайте притежателите на тези медии! За страдание, към този момент шестват пропагандатори, които се показват за анализатори. За страдание, обективността и подготвеността на журналиста са отстъпили място на това, че той играе в интерес на избрана страна, а точно – на тази на Политическа партия и Демократична България. А журналистът би трябвало да играе на страната на обективното отразяване. Нали по този начин? В последна сметка обективното отразяване на другите гледни точки, колкото и противоположни да са те, се замести с отразяването на пропагандната едностранна позиция. Форматите от три, четири или пет индивида, застанали в едно студио, са единствено демонстрация на извънреден непрофесионализъм. Четири-пет индивида в едно студио единствено отблъскват фена, защото той не може да схване другите гледни точки. Но, несъмнено, болшинството пропагандатори могат да надделеят върху обективните анализатори не с причини, а с времето, което им е обещано да пропагандират в студиото. Тоест, медиите са извънредно отговорни за това, което се случва сега и за безвремието, в което сме хвърлени, като една от аргументите е, че и публицистите, които водят предаванията, са неподготвени. Те не желаят да се приготвят, не е от интерес да го вършат. Би трябвало да имат задълбочени търсещи обстоятелствата въпроси към всички политици, които биват канени. Случва се обаче тъкмо противоположното. Целенасочено се сортират формати, които не са израз на обективно показване на разнообразни експертни гледни точки, а са капан за обективната позиция. Затова аз съм доста сериозна към тези медии и за мен не е чест да бъдеш поканен в тях, дори в случай че си справедлив анализатор.    

Президентът Румен Радев остава единственият политик в България с позитивен рейтинг. Как бихте коментирали упоритостите му? Неговите служебни кабинети не престават да са мотор на страната? Ще се окаже, че Гълъб Донев е бил министър председател, колкото и Кирил Петков, нищо че е длъжностен.

В момента президентът има два различни пътя – единият е да направи лява групировка, която на следващия ден, откакто свърши президентския му мандат, да го припознае като водач. Вторият е да трансформира България в президентска република за при новата промяна на закона той да стартира да брои мандатите си изначало. Всичко е подчинено на неговата лична бъдеща кариера. Към днешна дата рейтингът му понижава. Радев в този момент се бори за рейтинга си. Наложи се да скъса всички връзки с Политическа партия, защото те разрушават неговия рейтинг и също така ползите им се кръстосаха. В последна сметка президентът има доста огромна виновност с този „ пестник “, с който предизвика процесите на безвремие, в което се намираме, и би трябвало да се извини. Аз не споделям да се извини с думи, споделям да се извини с дейности!