Боби Фишър печели Американския шампионат по шахмат
През зимата на 1957 година 14-годишният Боби печели шампионата на Съединени американски щати за мъже при присъединяване на най-силните американски гросмайстори и получава право на присъединяване в междузоналния шампионат в Порторож. Там събира 12/20 т., разделя 5 – 6 място с Оулафсон и получава право на присъединяване в шампионата на кандидатите. С този триумф на 15 години и половина Фишер става най-младият гросмайстор в света до тогава.
От най-ранни години Фишер притегля към себе си внимание освен с шахматни триумфи. Той става прочут и със своите необикновени, постоянно скандални действия и обществени заявки. Така да вземем за пример, в учебно заведение подрастващият се изрича по следния метод: „ В учебно заведение няма какво да се научи. Учителите са глупави. Не бива дами да работят като учители. В моето учебно заведение единствено учителят по физкултура не беше малоумен – той не играеше неприятно шахмат “. На 15 година Фишер оставя учебното заведение, с цел да се посвети изцяло на шахмата, и декларира: „ Всичко, което аз желая да върша в миналото – това е да играя шах. “ Заради това той се скарва с майка си и през 1960 година тя отпътува, оставяйки му квартирата в Бруклин; от този миг Фишер живее самичък.
През 1958/59 година за повторно печели шампионата на Съединени американски щати без проваляне. През пролетта на 1959 година взе участие в шампионатите в Мар дел Плата и Сантяго (Чили). На шампионата в Цюрих лятото на 1959 година дели 3 – 4 място, като за първи път удържа победа над руски гросмайстор – Паул Керес. През 1959 година Фишер за пръв път взима присъединяване в шампионат на кандидатите за мач за установяване на международния първенец в Блед-Загреб-Белград, Югославия. Дебютът му е несполучлив: Фишер дели 5 – 6 място. В микромача с спечелилия в шампионата и предстоящ международен първенец Михаил Тал Фишер губи със „ сухия “ резултат 0:4. В играта с шахматистите от най-висока класа се демонстрират минусите в подготовката му: надценяване на личните шансове, известно неуважение на турнирната тактичност, стеснен дебютен репертоар. Неуспехът става тласък за по-нататъшно самоусъвършенстване и скоро Фишер реализира ред победи в огромни шампионати.
През 1959/1960 година за трети път печели шампионата на страната си, още веднъж без проваляне. 1960 година стартира с три интернационалните шампионата – победа в Мар дел Плата, дружно с Борис Спаски, победа в Рейкявик и крах в Буенос Айрес – разделяне на 13 – 16 място.
През 1960 година дебютира на олимпиадата в Лайпциг. Отборът на Съединени американски щати е втори след руския.
През лятото на 1961 година в Лос Анджелис играе мач със Самуел Решевски. Преди мача дава коментар: „ Решевски е шахматист на остарелия жанр, обвързван с отминалия шахмат. “ Иска да потвърди, че той е бъдещето, само че при 5,5:5,5 т. мачът е пресечен.
В София е открита Първа мъжка гимназия
Софийската класическа гимназия се открива на 7 януари 1879 година посредством издадените от тогавашния началник на Дирекцията на просвещението...
Прочети повече
През 1961 година на интернационалния шампионат в Блед заема второ място след Михаил Тал, само че го преодолява в персоналната среща.
През 1962 година победи на междузоналния шампионат в Стокхолм, като заема първо място с 2,5 т. задатък пред втория. Същата година претърпява следващ крах на шампионата на кандидатите в Кюрасао – четвърто място след Петросян, Керес и Гелер. Връщайки се вкъщи, Фишер разгласява в списание „ Sports Illustrated “ публикация, в която декларира, че най-силните руски шахматисти играят между тях контрактувани ремита, с цел да не позволяват други кандидати до първото място (на този шампионат всичките 12 партии сред Петросян, Керес и Гелер приключват наедно, донасяйки на всеки от любимците еднакъв брой точки). По думите на Фишер, „ съветският надзор в шахмата е достигнал такова равнище, при което честното състезание за званието „ международен първенец “ към този момент не е допустимо “. Удържането на висши позиции благодарение на контрактувани ремита е било допустимо, само че единствено тъй като Фишер фактически е изоставал от любимците. Ако той действително е претендирал за първото място, руските гросмайстори са могли да го спрат единствено печелейки един против различен. Дори и самият Фишер в една от партиите с Гелер се съгласява на реми на 14-я ход, а с Керес – на 12-я. Фишер декларира, че се отхвърля от присъединяване в съревнованието за международната купа до момента в който ФИДЕ не размени шампионата на кандидатите с мачове по олимпийската система, посредством непосредствено елиминиране, и фактически в течение на няколко цикъла той не взе участие в шампионатите на кандидатите. Впоследствие, самокритично подхождайки към оценка на своето шахматно творчество, той въпреки всичко прави верни заключения от своите неуспехи.
През 1962/63 година и 1963/64 година печели още два шампионата на страната си, като във втория набира резултат 11/11 т. След дълго спиране на интернационалните изяви Фишер ненадейно дава единодушието си за присъединяване в мемориал Капабланка през 1965 година Разделя 2 – 4 място, изоставайки на 0,5 т. от спечелилия Василий Смислов.
На интернационалния шампионат в Санта Моника през 1966 година Фишер е главният съперник на Спаски, само че стартирайки зле, приключва втори. На шахматната олимпиада през 1966 година в Хавана остава още веднъж втори при резултат 15/17 т.
Още от ХРОНИКИ:
От най-ранни години Фишер притегля към себе си внимание освен с шахматни триумфи. Той става прочут и със своите необикновени, постоянно скандални действия и обществени заявки. Така да вземем за пример, в учебно заведение подрастващият се изрича по следния метод: „ В учебно заведение няма какво да се научи. Учителите са глупави. Не бива дами да работят като учители. В моето учебно заведение единствено учителят по физкултура не беше малоумен – той не играеше неприятно шахмат “. На 15 година Фишер оставя учебното заведение, с цел да се посвети изцяло на шахмата, и декларира: „ Всичко, което аз желая да върша в миналото – това е да играя шах. “ Заради това той се скарва с майка си и през 1960 година тя отпътува, оставяйки му квартирата в Бруклин; от този миг Фишер живее самичък.
През 1958/59 година за повторно печели шампионата на Съединени американски щати без проваляне. През пролетта на 1959 година взе участие в шампионатите в Мар дел Плата и Сантяго (Чили). На шампионата в Цюрих лятото на 1959 година дели 3 – 4 място, като за първи път удържа победа над руски гросмайстор – Паул Керес. През 1959 година Фишер за пръв път взима присъединяване в шампионат на кандидатите за мач за установяване на международния първенец в Блед-Загреб-Белград, Югославия. Дебютът му е несполучлив: Фишер дели 5 – 6 място. В микромача с спечелилия в шампионата и предстоящ международен първенец Михаил Тал Фишер губи със „ сухия “ резултат 0:4. В играта с шахматистите от най-висока класа се демонстрират минусите в подготовката му: надценяване на личните шансове, известно неуважение на турнирната тактичност, стеснен дебютен репертоар. Неуспехът става тласък за по-нататъшно самоусъвършенстване и скоро Фишер реализира ред победи в огромни шампионати.
През 1959/1960 година за трети път печели шампионата на страната си, още веднъж без проваляне. 1960 година стартира с три интернационалните шампионата – победа в Мар дел Плата, дружно с Борис Спаски, победа в Рейкявик и крах в Буенос Айрес – разделяне на 13 – 16 място.
През 1960 година дебютира на олимпиадата в Лайпциг. Отборът на Съединени американски щати е втори след руския.
През лятото на 1961 година в Лос Анджелис играе мач със Самуел Решевски. Преди мача дава коментар: „ Решевски е шахматист на остарелия жанр, обвързван с отминалия шахмат. “ Иска да потвърди, че той е бъдещето, само че при 5,5:5,5 т. мачът е пресечен.
В София е открита Първа мъжка гимназия
Софийската класическа гимназия се открива на 7 януари 1879 година посредством издадените от тогавашния началник на Дирекцията на просвещението...
Прочети повече
През 1961 година на интернационалния шампионат в Блед заема второ място след Михаил Тал, само че го преодолява в персоналната среща.
През 1962 година победи на междузоналния шампионат в Стокхолм, като заема първо място с 2,5 т. задатък пред втория. Същата година претърпява следващ крах на шампионата на кандидатите в Кюрасао – четвърто място след Петросян, Керес и Гелер. Връщайки се вкъщи, Фишер разгласява в списание „ Sports Illustrated “ публикация, в която декларира, че най-силните руски шахматисти играят между тях контрактувани ремита, с цел да не позволяват други кандидати до първото място (на този шампионат всичките 12 партии сред Петросян, Керес и Гелер приключват наедно, донасяйки на всеки от любимците еднакъв брой точки). По думите на Фишер, „ съветският надзор в шахмата е достигнал такова равнище, при което честното състезание за званието „ международен първенец “ към този момент не е допустимо “. Удържането на висши позиции благодарение на контрактувани ремита е било допустимо, само че единствено тъй като Фишер фактически е изоставал от любимците. Ако той действително е претендирал за първото място, руските гросмайстори са могли да го спрат единствено печелейки един против различен. Дори и самият Фишер в една от партиите с Гелер се съгласява на реми на 14-я ход, а с Керес – на 12-я. Фишер декларира, че се отхвърля от присъединяване в съревнованието за международната купа до момента в който ФИДЕ не размени шампионата на кандидатите с мачове по олимпийската система, посредством непосредствено елиминиране, и фактически в течение на няколко цикъла той не взе участие в шампионатите на кандидатите. Впоследствие, самокритично подхождайки към оценка на своето шахматно творчество, той въпреки всичко прави верни заключения от своите неуспехи.
През 1962/63 година и 1963/64 година печели още два шампионата на страната си, като във втория набира резултат 11/11 т. След дълго спиране на интернационалните изяви Фишер ненадейно дава единодушието си за присъединяване в мемориал Капабланка през 1965 година Разделя 2 – 4 място, изоставайки на 0,5 т. от спечелилия Василий Смислов.
На интернационалния шампионат в Санта Моника през 1966 година Фишер е главният съперник на Спаски, само че стартирайки зле, приключва втори. На шахматната олимпиада през 1966 година в Хавана остава още веднъж втори при резултат 15/17 т.
Още от ХРОНИКИ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ