Сноби от всички страни, събираме се в Лондон!
През юни в Лондон ще е по-натоварено от нормалното. Кристо ще издигне 150-тонна скулптура в лондонското езеро Серпентина. Освен нея през цялото лято в Serpentine Gallery хората ще могат да разгледат и галерия на скици и модели на Кристо и Жан-Клод, в това число и на плана " Мастаба ", който се подготвя в Абу Даби. Няма подозрение, че феновете му, които през 2016 година бяха наречени от някои по-непретенциозни българи, ще се съберат там.
Това е първата инсталация на Кристо във Англия. 7 506 петролни варела, завършени в конструкция, наречена мастаба, ще се носят по езерото като една притча на западната взаимозависимост от петрола. Запитан за такава връзка обаче, 82-годишният Кристо споделя това, което споделя и за всичките си останали произведения – няма потребност да се изяснява като актьор. Всичко, което прави, е ирационално и излишно. Прави неща без функционалност (освен може би за да носят удоволствие). Временни, леснодостъпни неща, които ще изчезнат, без да се остави нищо за колекционерите. Никой нищо не може да купи от неговите произведения, нищо не може да се запази. То е преходно, като самия живот. А Кристо не е тук поради лайковете.
Това, което ще направи Кристо в Лондон в този момент, е това, което е правел постоянно – следващият урок по свобода. Той прави " Мастаба " в езерото, тъй като може, желае, тъй като е свободен да прави каквото си пожелае. За този човек в никакъв случай няма да прочетем, че е бил сътрудник на Държавна сигурност.
Но нещата не му се случват елементарно. Проектите, които замисля, се възнамеряват от време на време с десетилетия, множеството въобще не са осъществени. С жена му Жан-Клод са основали личен бизнесмодел, който се учи от студентите по стопанска система в Харвард. С него са си подсигурили цялостната независимост. Това отличава и най-ранните му произведения (картини, рисувани против заплащане), подписани с Явашев, от тези, подписани с Кристо. Явно там, в това бягство от комунизма, той вечно е скъсал всички окови на принадлежността и зависимостите. Кристо няма нито нация, нито спонсор. Няма една брандирана торбичка от кое място да си купи човек към инсталациите му. На него не му пука за образния мърчандайзинг, нито за нищо, което би го лимитирало или впримчило по какъвто и да е метод. Той си разреши да анулира своя най-голям проект ( " Over the River " ) и да загуби 6 милиона $ – не желае да го прави, до момента в който Тръмп е президент. Просто му мина желанието да осъществя нещо такова в тази атмосфера.
В Лондон Кристо ще представи леснодостъпно ирационално наслаждение. Както направи с " " на езерото Изео или с вратите в Сентръл Парк – без резервации, без билети. Без собственици. " Мастаба " в Лондон ще принадлежи на всички, до момента в който изчезне. Ще бъде нещо особено за малко.
Той и жена му Жан-Клод (която умря през 2009 г.) постоянно са харесвали варели, поради скулптурния им потенциал и ниската им цена. Една от най-ранните им произведения с такива е барикадата от варели на ул. " Висконти " в Париж, където Жан-Клод се изяснява дълго на полицията, с цел да задържат инсталацията най-малко няколко часа.
Там са се срещнали прочее, в Париж – той е бил нает от татко й, с цел да нарисува неин портрет. После тя потегля с този млад дезертьор за Америка, боядисва си косата огненочервена, тъй като той й го предлага, на всички места е с него, само че не и при полети със аероплан – там са постоянно разграничени. Така, в случай че някой загине в самолетна злополука, другият ще продължи плановете. Тя става художник, тъй като той е художник. Ако е бил ортодонт, е щяла да стане ортодонт!
Новата статуя в Лондон представлява мастаба. Това е много антична форма, която се е срещала в Месопотамия по времето, когато хората са почнали да се урбанизират. Първите домове в Месопотамия са имали начело пейки с такава форма, а по-късно тя се асоциира с гробниците на фараоните. Представлява трапецоидна призма, стените са с надолнище 60 градуса. " Мастаба " в Лондон ще е висока 20 метра, широка – 30 и дълга – 40. Варелите от горната страна и две от стените ще са червени и бели, до момента в който последните варели, забележими върху двете отвесни стени, ще бъдат червени, сини и лилави.
В " Мастаба " ще може да се плува. Всъщност, съгласно самия Кристо, това ще бъде може би най-хубавото място, от което да се види скулптурата. Организацията е чудовищна, дълга, оплетена от безброй условия, позволения. Мястото би трябвало да се остави даже в по-добро екологично положение спрямо това, в което е било открито.
" Мастаба " в Лондон ще е върху вода. Но това не е единствената " Мастаба " – за тази в пустинята на Абу Даби се приказва от години. Това ще бъде единствената непрекъсната творба на Кристо и Жан-Клод. 400 000 варела и височина 150 метра. С 11 метра по-висока от пирамидата в Гиза, ще е голяма колкото площада на Ватикана и както споделя Кристо, ще е като " Айфеловата кула в пустинята ". Нищо такова в никакъв случай не е било строено в света. Христо Явашев ще го построи.
Това е първата инсталация на Кристо във Англия. 7 506 петролни варела, завършени в конструкция, наречена мастаба, ще се носят по езерото като една притча на западната взаимозависимост от петрола. Запитан за такава връзка обаче, 82-годишният Кристо споделя това, което споделя и за всичките си останали произведения – няма потребност да се изяснява като актьор. Всичко, което прави, е ирационално и излишно. Прави неща без функционалност (освен може би за да носят удоволствие). Временни, леснодостъпни неща, които ще изчезнат, без да се остави нищо за колекционерите. Никой нищо не може да купи от неговите произведения, нищо не може да се запази. То е преходно, като самия живот. А Кристо не е тук поради лайковете.
Това, което ще направи Кристо в Лондон в този момент, е това, което е правел постоянно – следващият урок по свобода. Той прави " Мастаба " в езерото, тъй като може, желае, тъй като е свободен да прави каквото си пожелае. За този човек в никакъв случай няма да прочетем, че е бил сътрудник на Държавна сигурност.
Но нещата не му се случват елементарно. Проектите, които замисля, се възнамеряват от време на време с десетилетия, множеството въобще не са осъществени. С жена му Жан-Клод са основали личен бизнесмодел, който се учи от студентите по стопанска система в Харвард. С него са си подсигурили цялостната независимост. Това отличава и най-ранните му произведения (картини, рисувани против заплащане), подписани с Явашев, от тези, подписани с Кристо. Явно там, в това бягство от комунизма, той вечно е скъсал всички окови на принадлежността и зависимостите. Кристо няма нито нация, нито спонсор. Няма една брандирана торбичка от кое място да си купи човек към инсталациите му. На него не му пука за образния мърчандайзинг, нито за нищо, което би го лимитирало или впримчило по какъвто и да е метод. Той си разреши да анулира своя най-голям проект ( " Over the River " ) и да загуби 6 милиона $ – не желае да го прави, до момента в който Тръмп е президент. Просто му мина желанието да осъществя нещо такова в тази атмосфера.
В Лондон Кристо ще представи леснодостъпно ирационално наслаждение. Както направи с " " на езерото Изео или с вратите в Сентръл Парк – без резервации, без билети. Без собственици. " Мастаба " в Лондон ще принадлежи на всички, до момента в който изчезне. Ще бъде нещо особено за малко.
Той и жена му Жан-Клод (която умря през 2009 г.) постоянно са харесвали варели, поради скулптурния им потенциал и ниската им цена. Една от най-ранните им произведения с такива е барикадата от варели на ул. " Висконти " в Париж, където Жан-Клод се изяснява дълго на полицията, с цел да задържат инсталацията най-малко няколко часа.
Там са се срещнали прочее, в Париж – той е бил нает от татко й, с цел да нарисува неин портрет. После тя потегля с този млад дезертьор за Америка, боядисва си косата огненочервена, тъй като той й го предлага, на всички места е с него, само че не и при полети със аероплан – там са постоянно разграничени. Така, в случай че някой загине в самолетна злополука, другият ще продължи плановете. Тя става художник, тъй като той е художник. Ако е бил ортодонт, е щяла да стане ортодонт!
Новата статуя в Лондон представлява мастаба. Това е много антична форма, която се е срещала в Месопотамия по времето, когато хората са почнали да се урбанизират. Първите домове в Месопотамия са имали начело пейки с такава форма, а по-късно тя се асоциира с гробниците на фараоните. Представлява трапецоидна призма, стените са с надолнище 60 градуса. " Мастаба " в Лондон ще е висока 20 метра, широка – 30 и дълга – 40. Варелите от горната страна и две от стените ще са червени и бели, до момента в който последните варели, забележими върху двете отвесни стени, ще бъдат червени, сини и лилави.
В " Мастаба " ще може да се плува. Всъщност, съгласно самия Кристо, това ще бъде може би най-хубавото място, от което да се види скулптурата. Организацията е чудовищна, дълга, оплетена от безброй условия, позволения. Мястото би трябвало да се остави даже в по-добро екологично положение спрямо това, в което е било открито.
" Мастаба " в Лондон ще е върху вода. Но това не е единствената " Мастаба " – за тази в пустинята на Абу Даби се приказва от години. Това ще бъде единствената непрекъсната творба на Кристо и Жан-Клод. 400 000 варела и височина 150 метра. С 11 метра по-висока от пирамидата в Гиза, ще е голяма колкото площада на Ватикана и както споделя Кристо, ще е като " Айфеловата кула в пустинята ". Нищо такова в никакъв случай не е било строено в света. Христо Явашев ще го построи.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ