Защо Германия не бива да плаща на Полша за миналото
През Втората международна война нацистка Германия трансформира Полша в злокобна сцена на гибелта. Сега Варшава заприказва за репарации и прави оценка вредите на към 1 трилион $. Подобно искане е в ущърб на всички, разяснява Райнхард Везер от " Франкфуртер алгемайне цайтунг " (ФАЦ), представен от " Дойче веле ".
Трудно е да се води справедлив и неутрален спор за полските претенции за репарации, имайки поради какъв брой жестоки са били закононарушенията, осъществени от германците в Полша през Втората международна война. Тогава нацистка Германия трансформира Полша в най-зловещата сцена за изтребване на европейските евреи. Арена, на която се води и безогледна война против полското цивилно население - война, която по доста признаци дава отговор на дефиницията за всеобщо заличаване на хора, съдържаща се в конвенцията за геноцида на Организация на обединените нации, подписана през 1948 година.
Случилото се в Полша от 1939 до 1945 година е разказано в детайли от историците. То надвишава даже и най-смелите ни показа. Затова и всеки отговор, който отхвърля или релативира настояванията за компенсации за загубите и страданията на поляците през шестте години на немска окупация на страната, наподобява несъответстващ, безсърдечен и даже аморален.
Въпреки всичко казано дотук, немското държавно управление е длъжно да реагира с юридически дейности против настояванията на Варшава. Защото в случай че не го направи, то ще открехне вратата за сходни претенции и от други страни. Полша не е единствената жертва на националсоциалистическата експанзия. Имайки поради какво е предизвикал Третият райх на цяла Европа, може да се твърди, че сходни искове биха унищожили даже такава мощна в икономическо отношение страна като Германия. Нека не забравяме също така: че общата европейска политика, нашият общ отговор на провокациите на сегашното и бъдещето би бил неосъществим, в случай че оставим злодеянията на предишното да диктуват днешния дневен ред.
Това не би било от изгода за никого - в това число и за една Полша, която през последния четвърт век завоюва доста от европейското обединяване. Именно процесът на европейско единство е отговорът на историята от времето на Втората международна война. Никой не оспорва огромната историческа отговорност на Германия. Но тук става въпрос за това да превъзмогнем бремето на предишното, с цел да можем през днешния ден да подсигуряваме мира в Европа. С реториката на настоящето полско държавно управление се реализира тъкмо противоположното - в ущърб на всички ни.
Трудно е да се води справедлив и неутрален спор за полските претенции за репарации, имайки поради какъв брой жестоки са били закононарушенията, осъществени от германците в Полша през Втората международна война. Тогава нацистка Германия трансформира Полша в най-зловещата сцена за изтребване на европейските евреи. Арена, на която се води и безогледна война против полското цивилно население - война, която по доста признаци дава отговор на дефиницията за всеобщо заличаване на хора, съдържаща се в конвенцията за геноцида на Организация на обединените нации, подписана през 1948 година.
Случилото се в Полша от 1939 до 1945 година е разказано в детайли от историците. То надвишава даже и най-смелите ни показа. Затова и всеки отговор, който отхвърля или релативира настояванията за компенсации за загубите и страданията на поляците през шестте години на немска окупация на страната, наподобява несъответстващ, безсърдечен и даже аморален.
Въпреки всичко казано дотук, немското държавно управление е длъжно да реагира с юридически дейности против настояванията на Варшава. Защото в случай че не го направи, то ще открехне вратата за сходни претенции и от други страни. Полша не е единствената жертва на националсоциалистическата експанзия. Имайки поради какво е предизвикал Третият райх на цяла Европа, може да се твърди, че сходни искове биха унищожили даже такава мощна в икономическо отношение страна като Германия. Нека не забравяме също така: че общата европейска политика, нашият общ отговор на провокациите на сегашното и бъдещето би бил неосъществим, в случай че оставим злодеянията на предишното да диктуват днешния дневен ред.
Това не би било от изгода за никого - в това число и за една Полша, която през последния четвърт век завоюва доста от европейското обединяване. Именно процесът на европейско единство е отговорът на историята от времето на Втората международна война. Никой не оспорва огромната историческа отговорност на Германия. Но тук става въпрос за това да превъзмогнем бремето на предишното, с цел да можем през днешния ден да подсигуряваме мира в Европа. С реториката на настоящето полско държавно управление се реализира тъкмо противоположното - в ущърб на всички ни.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ