Откриха римска военна диплома на войник от II век в крепостта Состра
През този месец археологическа експедиция на Националния исторически музей (НИМ) организира археологически разкопки в бранш III на кастела Состра на пътя Ескус - Филипополис. Това бе 17 поредна експедиция в римската крайпътна цитадела, финансирана от общината в Троян.
Цел на изследването е била постройка с условна номерация 7, ситуирана до южната врата на укрепения лагер. Сградата е прилепена на фуга до външното лице на северния дувар на западната фланкираща кула на портата. Заема повърхност от 150 кв. м (дължина север - юг 15 м; ширина изток-запад 10 м) и е непокътната тук-там до 2 метра.
Постройката е построена от ломени камъни на калова заварка. Въз основа на извършените разкопки, постройката може да се раздели на общо 4 пространства (две съществени и две спомагателни тесни пространства).
Във вътрешността на постройката са открити голям брой керамични фрагменти от съдове, присъщи за интервала IV-V век: прешлени за вретено; групова монетна находка от медни монети, които са мощно обгорели и стопени при опожаряването на постройката.
Сред най-интересните находки археолозите показват откъс от бронзова военна тапия, открита в повърхностния насип на помещението.
Фрагментът, въпреки и дребен по своите размери, дава забавна информация за заселен деец от помощните военни елементи на римска провинция Долна Мизия в покрайнините на кастела Состра. Според един от най-хубавите европейски епиграфи - Николай Шаранков, дипломата е на боец от Първа Атонска кохорта, името на командира му е Елиан.
Датата на отсичането на дипломата може би е по времето на император Антонин Пий (средата на II век), от който са множеството дипломи за Тракия и всички до момента известни конституции, включващи името на Атонската кохорта. Професор Христов обръща внимание на обстоятелството, че до момента нямаше тапия съответно за боец от Атонската кохорта, единствено за 2 Луценска и 2 Матиакска.
Дипломите са се издавали на пенсионираните бойци от римската войска в два екземпляра. Единият получавал ветеранът, а другият се съхранявал в централния списък в столицата Рим. На металните пластини се изписвала значима информация като: името на притежателя на дипломата, в кои елементи е служил, при кой император е публикуван формалният документ, имената на очевидците от военната част, пред които се пенсионирал боецът и други. Важно било също, че наред с документа боецът получавал и торба сребърни пари и благодатен имот земя, като по този метод било обезпечено положителното същуствуване на боеца до неговата гибел.
За Атонската кохорта се знае малко. Вероятно тя е основана при започване на II век в провинция Фригия (дн. Турция). Около средата на столетието е маркирана в станция Мелта - прилежаща на Состра някъде в покрайнините на дн. гр. Ловеч. През 193 година кохортата е преместена в укрепения лагер Кабиле (до едноименното ямболско село).
Краят в потреблението на постройката № 7 се датира с монети от края на IV първата половина на V век, както и керамични фрагменти присъщи за същите епохи. Относно нейното предопределение, може да се изкаже хипотезата, че тя е била в началото постройка обвързвана с бита на бойците в кастела, а в следствие е употребена и в постлагерния интервал от края на IV до края на V век.
Със своите дебели зидове, непокътнати на височина до 2 м, сама по себе си постройката е била и добре предпазена, и е била солидна за времето си конструкция на два етажа. /news.bg
Цел на изследването е била постройка с условна номерация 7, ситуирана до южната врата на укрепения лагер. Сградата е прилепена на фуга до външното лице на северния дувар на западната фланкираща кула на портата. Заема повърхност от 150 кв. м (дължина север - юг 15 м; ширина изток-запад 10 м) и е непокътната тук-там до 2 метра.
Постройката е построена от ломени камъни на калова заварка. Въз основа на извършените разкопки, постройката може да се раздели на общо 4 пространства (две съществени и две спомагателни тесни пространства).
Във вътрешността на постройката са открити голям брой керамични фрагменти от съдове, присъщи за интервала IV-V век: прешлени за вретено; групова монетна находка от медни монети, които са мощно обгорели и стопени при опожаряването на постройката.
Сред най-интересните находки археолозите показват откъс от бронзова военна тапия, открита в повърхностния насип на помещението.
Фрагментът, въпреки и дребен по своите размери, дава забавна информация за заселен деец от помощните военни елементи на римска провинция Долна Мизия в покрайнините на кастела Состра. Според един от най-хубавите европейски епиграфи - Николай Шаранков, дипломата е на боец от Първа Атонска кохорта, името на командира му е Елиан.
Датата на отсичането на дипломата може би е по времето на император Антонин Пий (средата на II век), от който са множеството дипломи за Тракия и всички до момента известни конституции, включващи името на Атонската кохорта. Професор Христов обръща внимание на обстоятелството, че до момента нямаше тапия съответно за боец от Атонската кохорта, единствено за 2 Луценска и 2 Матиакска.
Дипломите са се издавали на пенсионираните бойци от римската войска в два екземпляра. Единият получавал ветеранът, а другият се съхранявал в централния списък в столицата Рим. На металните пластини се изписвала значима информация като: името на притежателя на дипломата, в кои елементи е служил, при кой император е публикуван формалният документ, имената на очевидците от военната част, пред които се пенсионирал боецът и други. Важно било също, че наред с документа боецът получавал и торба сребърни пари и благодатен имот земя, като по този метод било обезпечено положителното същуствуване на боеца до неговата гибел.
За Атонската кохорта се знае малко. Вероятно тя е основана при започване на II век в провинция Фригия (дн. Турция). Около средата на столетието е маркирана в станция Мелта - прилежаща на Состра някъде в покрайнините на дн. гр. Ловеч. През 193 година кохортата е преместена в укрепения лагер Кабиле (до едноименното ямболско село).
Краят в потреблението на постройката № 7 се датира с монети от края на IV първата половина на V век, както и керамични фрагменти присъщи за същите епохи. Относно нейното предопределение, може да се изкаже хипотезата, че тя е била в началото постройка обвързвана с бита на бойците в кастела, а в следствие е употребена и в постлагерния интервал от края на IV до края на V век.
Със своите дебели зидове, непокътнати на височина до 2 м, сама по себе си постройката е била и добре предпазена, и е била солидна за времето си конструкция на два етажа. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ