До Одеса и обратно: За бягащите от войната и тези, които се връщат да бранят страната си
През седмицата екип на Българска национална телевизия пропътува 52 часа от Одеса и назад, с цел да ни направи очевидци на една избавителна интервенция - по какъв начин един шеф изпрати рейс, с цел да помогне за евакуацията на фамилиите на своите чиновници. По пътя до Одеса обаче пътува и един украинец - който се връща в страната си, с цел да я брани
Първи март, Одеса. Близо до площад “Куликово поле” 42 души се качват в рейс за България. Вдясно от рейса е пожарната, зад прилежащата постройка е Профсъюзният дом. Същият, в който през 2014-та година изгоряха 42 души. Може ли един живот да заплати различен? Не знаем. Днес можем единствено да проследим бягството на 42 дами и деца от войната.
Ден по-рано избавителният рейс потегля от Варна за Одеса. Той би трябвало да изведе на несъмнено място дамите и децата на украински моряци, които работят за българо-украинска компания и сега са на корабоплаване. Българският съсобственик на компанията – Андриян Евтимов, обезпечава превоза и настаняването им във Варна. А към Украйна с нашия екип пътува Шамил. Когато го запитвам на какъв брой години, първо мълчи, а след това споделя - “наесен ще стана на 25.”
" Сега се прибирам у дома. Защото съм давал клетва - да вардя и да пазя страната си. Имам брат, сестри, племенници, баба, момичето, което обичам, е в Киев. Мисля, че НАТО и Америка би трябвало да оказват помощ.. Какво мога да кажа. Трябва да се помогне, целият свят вижда какво става. Ние не сме нападали тяхната земя, те нападнаха нас, който идва на нашата земя с меч, от този меч и ще почине ", споделя Шамил.
През лятото е бил на отмора в Турция, след това му предложили работа и той останал, до момента в който не почнала войната. Тръгнал незабавно, въпреки че е можел да остане на несъмнено място. Роден е в Русия, израснале в Украйна, фамилията му и в този момент е в град Белая церковь. Когато се чул с брат си за финален път преди четири дни, там към този момент се е стреляло. Казва, че доста негови другари също пътуват към Украйна сега.
" От Чехия от Полша, работят там, връщат се у дома, с цел да защитят околните и роднините си. Служил съм в армията и съм дал клетва. Все още не зная къде ще съм, зная, че доста военни елементи са бомбардирани. Ще се опитам да отида в Киев, подкрепям връзка с другари, с които съм служил, и дай Боже да се забележим и да им оказа помощ ", споделя младият мъж.
Докато споделя и чакаме на границата с Украйна, няколко скъпи коли с инвалидни украински стикери, карани от млади мъже, бързо изпреварват опашката и напущат украинската територия макар мобилизацията за мъжете от 18 до 60 години. Шамил просто се обръща на другата страна. Той още не споделил на майка си, че се прибира.
" Мамо, в случай че ме видиш, обичам те, не се притеснявай. "
След границата пътуването продължава очевидно умерено. Станимир, водачът на рейса, минава отсам за девети път, откак е почнала войната, компанията му не е спряла да изтегля дами и деца.
" Досега имаме направени към 20 курса, всичките коли, колите се движат непрекъснато, шофьорчетата са съгласни да карат дори без да почиват, по 2-3 часа, което е неразрешено, само че няма по какъв начин. В момента с това можем да помогнем. рискови обстановки не мога да кажа, че съм имал, обаче се чуват изстрели, някакви набези ", споделя Станимир Славов.
Фирмата на Андриян Евтимов също ще продължи да оказва помощ на моряците, с които работи, до момента в който обстановката в Украйна го разрешава.
" Семействата, които би трябвало да евакуираме, са доста, само че не всички имат опция да имат достъп за евакуация ", споделя Евтимов.
А в Украйна, след границата се появяват и колоните чакащи - пред ферибота при Орловка – Исакча, с цел да минат през Дунав напряко в Румъния, и на пункта Паланка – Маяки Удобное за Молдова. Парадоксално, само че пътят е украински, останалото – молдовска територия, и молдовският патрул идва незабавно.
“Не снимайте” става най-често чуваната фраза през идващите 24 часа – тъй като цялата страна е военна зона. С приближаването към Одеса блокпостовете са на все по-кратко разстояние един от различен, инспекциите все по-сериозни, а снимането – все по-опасно занятие. Цивилното ни предпочитание да се разтъпчем и да създадем ето тези няколко фотоси до рейса ненадейно свършва пред дулото на автомат – полицейските патрули обикалят непрекъснато точно с цел да няма придвижване в града сред 7 вечерта и 6 сутринта.
Все отново единствено ни предизвестяват да не излизаме от рейса – поради комендатнския час и тъй като има информация, че в три след среднощ “в Одеса ще стане нещо”. Имаме шанс – обстрел в 3 сутринта няма и 6 часа влизаме в града. На гарата множеството хора отпътуват при родственици във вътрешността. Макс обаче просто има среща с другар, който живее покрай гарата. Той има дребен бизнес и въпреки че е израснал в Израел, е роден в Одеса. Върнал се е преди 4 години.
" В Одеса към този момент е по-тихо, само че всеки миг чакаме нещо да стартира. те се пробват да дойдат откъм Николаев и Херсон, украинската войска ни пази,мисля че ще издържим и ще бъдем добре, това ще отнеме известно време, само че ще победим. през вчерашния ден гледах един съветски канал, те лъжат – споделят, че избавят хората, че са миротворческа войска, идват да освободят народа ни от фашистите, от нацистите – това е полуда. Аз съм от Украйна и не считам да вървя на никое място ", безапелационен е Макс.
Мнозина обаче избират неизвестността зад граница пред наближаващите оръжия. Сергей споделя - “може би при нас е по-добре, само че това не е кротичък живот”. В рейса се качват жена му и дребният му наследник, Сергей остава. В очакване.
" Ситуацията е напрегната, неразбираема. Няма доста боеве, само че въпреки всичко нещата надалеч не са мирни. Всеки ден има евакуация, няколко нощи бяхме в бомбоубежище. В България нямаме познати, те просто потеглят и на място съгласно обстановката, ще работят ", споделя Сергей.
Сбогуванията са тихи. Тихо е и в рейса, изключително до момента в който пътуваме на украинска територия.
Жените си описват елементарни истории, едната изяснява - “снощи се наплаках, в този момент към този момент няма смисъл”. Търсят обаче смисълът зад всичко това, поради което пътуват към България.
" Това е добра нощ за нас, тъй като имаме огромен проблем. Това не е единствено мой проблем, не е проблем единствено на хората в този рейс. Това е международен проблем, който визира всички ", споделя Ала Рехелман.
Преди шест дни животът ни се промени изцяло. към този момент не можем да предвиждаме бъдещето си. не знаем дали имаме бъдеще, прибавя Наталия Примина.
Ние изоставихме своите градове, своите фамилии, своите синове, които пазят в този момент нашата страна. Това е доста мъчно. Там остана моят огромен наследник и неговата жена. Те оказват помощ при защитата, разнасят храна, той, като IT експерт, и оказва помощ и в това. Това е доста, доста ужасно. Всички приказки, които описват, че някой ни пази от някого, или че ние някого атакуваме, това е мит, мит на болен човек, който убива хора, споделя Ала Рехелман.
Руснаците не ни имат вяра, като им споделяме че има война, прибавя Наталия.
Леля ми от Москва ми дава отговор: " това са нелепости, не си измисляй, ние не ви атакуваме, у вас няма война”. Когато ѝ демонстрираме нашата защита, описваме по какъв начин с децата нощуваме в мазетата, тя още веднъж не има вяра – “не може да бъде, във вашите вести лъжат”.
Ала Рехелман моли цялата общност да не бъде равнодушна, тъй като това не визира единствено украинците, ами и целия свят.
" Мисля, че след всяка война настава мир, да даде Бог по този начин да стане ", надява се Шамил.
А до тогава за още 42 души от Украйна краткотраен дом става България. За тях ще се погрижи компанията, в която работят съпрузите и синовете им. Капитан Евтимов, който е и морски дипломат на благосклонност на Международната морска организация, счита, че това е просто част от човешката и морска взаимност.
" Това е трети рейс, с който извозваме фамилиите, тези, които имат достъп до превоз. досега сме евакуирали 18 фамилии, не, повече са – 22 фамилии. това, което ние вършим, е макисмално, който можем, да евакуираме ", сподели к.д.п Андриян Евтимов.
Помощ и поддръжка ще има и за всеки различен, избягал от войната. Която последователно доближава и до Одеса.
Светлана Ганчева/Георги Христов
Първи март, Одеса. Близо до площад “Куликово поле” 42 души се качват в рейс за България. Вдясно от рейса е пожарната, зад прилежащата постройка е Профсъюзният дом. Същият, в който през 2014-та година изгоряха 42 души. Може ли един живот да заплати различен? Не знаем. Днес можем единствено да проследим бягството на 42 дами и деца от войната.
Ден по-рано избавителният рейс потегля от Варна за Одеса. Той би трябвало да изведе на несъмнено място дамите и децата на украински моряци, които работят за българо-украинска компания и сега са на корабоплаване. Българският съсобственик на компанията – Андриян Евтимов, обезпечава превоза и настаняването им във Варна. А към Украйна с нашия екип пътува Шамил. Когато го запитвам на какъв брой години, първо мълчи, а след това споделя - “наесен ще стана на 25.”
" Сега се прибирам у дома. Защото съм давал клетва - да вардя и да пазя страната си. Имам брат, сестри, племенници, баба, момичето, което обичам, е в Киев. Мисля, че НАТО и Америка би трябвало да оказват помощ.. Какво мога да кажа. Трябва да се помогне, целият свят вижда какво става. Ние не сме нападали тяхната земя, те нападнаха нас, който идва на нашата земя с меч, от този меч и ще почине ", споделя Шамил.
През лятото е бил на отмора в Турция, след това му предложили работа и той останал, до момента в който не почнала войната. Тръгнал незабавно, въпреки че е можел да остане на несъмнено място. Роден е в Русия, израснале в Украйна, фамилията му и в този момент е в град Белая церковь. Когато се чул с брат си за финален път преди четири дни, там към този момент се е стреляло. Казва, че доста негови другари също пътуват към Украйна сега.
" От Чехия от Полша, работят там, връщат се у дома, с цел да защитят околните и роднините си. Служил съм в армията и съм дал клетва. Все още не зная къде ще съм, зная, че доста военни елементи са бомбардирани. Ще се опитам да отида в Киев, подкрепям връзка с другари, с които съм служил, и дай Боже да се забележим и да им оказа помощ ", споделя младият мъж.
Докато споделя и чакаме на границата с Украйна, няколко скъпи коли с инвалидни украински стикери, карани от млади мъже, бързо изпреварват опашката и напущат украинската територия макар мобилизацията за мъжете от 18 до 60 години. Шамил просто се обръща на другата страна. Той още не споделил на майка си, че се прибира.
" Мамо, в случай че ме видиш, обичам те, не се притеснявай. "
След границата пътуването продължава очевидно умерено. Станимир, водачът на рейса, минава отсам за девети път, откак е почнала войната, компанията му не е спряла да изтегля дами и деца.
" Досега имаме направени към 20 курса, всичките коли, колите се движат непрекъснато, шофьорчетата са съгласни да карат дори без да почиват, по 2-3 часа, което е неразрешено, само че няма по какъв начин. В момента с това можем да помогнем. рискови обстановки не мога да кажа, че съм имал, обаче се чуват изстрели, някакви набези ", споделя Станимир Славов.
Фирмата на Андриян Евтимов също ще продължи да оказва помощ на моряците, с които работи, до момента в който обстановката в Украйна го разрешава.
" Семействата, които би трябвало да евакуираме, са доста, само че не всички имат опция да имат достъп за евакуация ", споделя Евтимов.
А в Украйна, след границата се появяват и колоните чакащи - пред ферибота при Орловка – Исакча, с цел да минат през Дунав напряко в Румъния, и на пункта Паланка – Маяки Удобное за Молдова. Парадоксално, само че пътят е украински, останалото – молдовска територия, и молдовският патрул идва незабавно.
“Не снимайте” става най-често чуваната фраза през идващите 24 часа – тъй като цялата страна е военна зона. С приближаването към Одеса блокпостовете са на все по-кратко разстояние един от различен, инспекциите все по-сериозни, а снимането – все по-опасно занятие. Цивилното ни предпочитание да се разтъпчем и да създадем ето тези няколко фотоси до рейса ненадейно свършва пред дулото на автомат – полицейските патрули обикалят непрекъснато точно с цел да няма придвижване в града сред 7 вечерта и 6 сутринта.
Все отново единствено ни предизвестяват да не излизаме от рейса – поради комендатнския час и тъй като има информация, че в три след среднощ “в Одеса ще стане нещо”. Имаме шанс – обстрел в 3 сутринта няма и 6 часа влизаме в града. На гарата множеството хора отпътуват при родственици във вътрешността. Макс обаче просто има среща с другар, който живее покрай гарата. Той има дребен бизнес и въпреки че е израснал в Израел, е роден в Одеса. Върнал се е преди 4 години.
" В Одеса към този момент е по-тихо, само че всеки миг чакаме нещо да стартира. те се пробват да дойдат откъм Николаев и Херсон, украинската войска ни пази,мисля че ще издържим и ще бъдем добре, това ще отнеме известно време, само че ще победим. през вчерашния ден гледах един съветски канал, те лъжат – споделят, че избавят хората, че са миротворческа войска, идват да освободят народа ни от фашистите, от нацистите – това е полуда. Аз съм от Украйна и не считам да вървя на никое място ", безапелационен е Макс.
Мнозина обаче избират неизвестността зад граница пред наближаващите оръжия. Сергей споделя - “може би при нас е по-добре, само че това не е кротичък живот”. В рейса се качват жена му и дребният му наследник, Сергей остава. В очакване.
" Ситуацията е напрегната, неразбираема. Няма доста боеве, само че въпреки всичко нещата надалеч не са мирни. Всеки ден има евакуация, няколко нощи бяхме в бомбоубежище. В България нямаме познати, те просто потеглят и на място съгласно обстановката, ще работят ", споделя Сергей.
Сбогуванията са тихи. Тихо е и в рейса, изключително до момента в който пътуваме на украинска територия.
Жените си описват елементарни истории, едната изяснява - “снощи се наплаках, в този момент към този момент няма смисъл”. Търсят обаче смисълът зад всичко това, поради което пътуват към България.
" Това е добра нощ за нас, тъй като имаме огромен проблем. Това не е единствено мой проблем, не е проблем единствено на хората в този рейс. Това е международен проблем, който визира всички ", споделя Ала Рехелман.
Преди шест дни животът ни се промени изцяло. към този момент не можем да предвиждаме бъдещето си. не знаем дали имаме бъдеще, прибавя Наталия Примина.
Ние изоставихме своите градове, своите фамилии, своите синове, които пазят в този момент нашата страна. Това е доста мъчно. Там остана моят огромен наследник и неговата жена. Те оказват помощ при защитата, разнасят храна, той, като IT експерт, и оказва помощ и в това. Това е доста, доста ужасно. Всички приказки, които описват, че някой ни пази от някого, или че ние някого атакуваме, това е мит, мит на болен човек, който убива хора, споделя Ала Рехелман.
Руснаците не ни имат вяра, като им споделяме че има война, прибавя Наталия.
Леля ми от Москва ми дава отговор: " това са нелепости, не си измисляй, ние не ви атакуваме, у вас няма война”. Когато ѝ демонстрираме нашата защита, описваме по какъв начин с децата нощуваме в мазетата, тя още веднъж не има вяра – “не може да бъде, във вашите вести лъжат”.
Ала Рехелман моли цялата общност да не бъде равнодушна, тъй като това не визира единствено украинците, ами и целия свят.
" Мисля, че след всяка война настава мир, да даде Бог по този начин да стане ", надява се Шамил.
А до тогава за още 42 души от Украйна краткотраен дом става България. За тях ще се погрижи компанията, в която работят съпрузите и синовете им. Капитан Евтимов, който е и морски дипломат на благосклонност на Международната морска организация, счита, че това е просто част от човешката и морска взаимност.
" Това е трети рейс, с който извозваме фамилиите, тези, които имат достъп до превоз. досега сме евакуирали 18 фамилии, не, повече са – 22 фамилии. това, което ние вършим, е макисмално, който можем, да евакуираме ", сподели к.д.п Андриян Евтимов.
Помощ и поддръжка ще има и за всеки различен, избягал от войната. Която последователно доближава и до Одеса.
Светлана Ганчева/Георги Христов
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ