Тръгва Консултативният съвет за Зелената сделка
През последните месеци кабинетът на вицепремиера по климатични политики Борислав Сандов работи интензивно върху конституирането на Консултативния съвет за Европейската зелена договорка. Това е органът, който ще задава рамката на идните промени за декарбонизация и рационализация на българската стопанска система. По силата на разпореждане на Министерския съвет, ръководител на Съвета все още е вицепремиерът по климатични политики – Борислав Сандов, а негов заместител – министърът на енергетиката, припомнят от " Дондуков " 1.
В стадия на обмисляне заложихме осем тематични комисии към Консултативния съвет, където би следвало дебатът по обособените тематики да се канализира, да се форсира постигането на единодушие и произвеждането на решения, и не на последно място - да се обезпечи последователност, а работата за промени и вложения по Зелената договорка да не стопира, даже и при промяна на държавното управление.
Към момента успяхме да образуваме четири от плануваните комисии, като работата в тях продължава по график и сега. Това са комисиите за енергиен преход; за устойчива мобилност; за енергийна успеваемост и превъзмогване на енергийната бедност; за нововъведения и кръгова стопанска система.
Предстои образуването на още четири - отговорност, която по силата на събитията се трансферира към идващото държавно управление. Това са комисиите за акомодация към климатичните промени; за устойчиви финанси; за прогрес по законодателния пакет „ Подготвени за цел 55 “ и най-после, само че не на последно място – Комисия по връзка на зеления преход.
Бюджетът на Европейски Съюз планува над 15 милиарда лв. за България, против които страната ни би трябвало да организира промени и да влага в решения за енергийната самостоятелност и климатичната индиферентност на стопанската система ни. Милиардите са опция, само че верните решения в този момент, ще дефинират развиването на България за десетилетия напред. А това коства доста повече.
Процесът на Зелена промяна ще е комплициран, нескончаем и изчерпателен. За да е сполучлив, би трябвало да бъде ръководен транспарантно, експертно и с присъединяване на всички заинтригувани страни. За това при сформирането на Съвета направихме всичко допустимо да отворим необятно вратите на изпълнителната власт и да ангажираме всички в този развой – от представителите на минната промишленост, въглищната енергетика, работническите синдикати и заетите в индустрията, през научни институти и университети, до природозащитни организации, представители на високотехнологични бизнеси, асоциации за възобновима сила, електрическа подвижност и кръгова стопанска система.
Освен опасност, климатичните промени съставляват и най-голямата икономическа опция на този век. Някои индустриални действия ще останат в историята, само че новите благоприятни условия са към този момент тук и към този момент обгръщат все по-голям дял от стопанската система. Зелената промяна ще се случи със или без нас. Но бързата реакция, верните ходове и поддръжката от обществото е комбинацията, която ще ни изведе на страната на печелившите от необратимите промени, пред които световната общественост е изправена сега.
В последната година светът навлезе в нов интервал на невиждани провокации. Щетите, които климатичните промени към този момент нанасят, ще ни костват все по-скъпо. Горещите талази, безводието, опустиняването и рисковите проявления на времето са дребна част от рисковете, които не след дълго ще диктуват световния дневен ред.
Ценни десетилетия бяха изгубени в отсрочване на неотложното и доста нации се оказаха заложници на остарели разбирания, технологии и модели на развиване. А спомагателното поляризиране на обществото в хода на поредицата от здравни, военни и стопански разтърсвания, мъчно преодолимата енергийна взаимозависимост на страната ни и използването на изкопаемите горива като политическо оръжие против нас, сложиха нашата страна в невиждано нова обстановка.
Светът се промени и ние не може да останем същите. Ще се наложи да преосмислим отношението си към ресурсите и към това, което оставяме след себе си. Това значи смяна в навиците, смяна в метода, по който произвеждаме и използваме сила. По който се отопляваме и охлаждаме, по който пазарим, придвижваме се на дълги дистанции и в града, по който се храним, обличаме се, работим и изхвърляме отпадъците си.
Навлизаме в интервал, в който ще ни се постанова да мислим повече, да пестим ресурсите и да бъдем гъвкави към измененията. За да преминем сполучливо през всичко това, е належащо да върнем градивния звук и доверието между тях, да защитим независимостта и експертността в българските институции, да пазим към момента неукрепналата си народна власт и най-сетне да повярваме, че дружно можем да създадем едно по-чисто, по-сигурно и по-добро бъдеще.
В стадия на обмисляне заложихме осем тематични комисии към Консултативния съвет, където би следвало дебатът по обособените тематики да се канализира, да се форсира постигането на единодушие и произвеждането на решения, и не на последно място - да се обезпечи последователност, а работата за промени и вложения по Зелената договорка да не стопира, даже и при промяна на държавното управление.
Към момента успяхме да образуваме четири от плануваните комисии, като работата в тях продължава по график и сега. Това са комисиите за енергиен преход; за устойчива мобилност; за енергийна успеваемост и превъзмогване на енергийната бедност; за нововъведения и кръгова стопанска система.
Предстои образуването на още четири - отговорност, която по силата на събитията се трансферира към идващото държавно управление. Това са комисиите за акомодация към климатичните промени; за устойчиви финанси; за прогрес по законодателния пакет „ Подготвени за цел 55 “ и най-после, само че не на последно място – Комисия по връзка на зеления преход.
Бюджетът на Европейски Съюз планува над 15 милиарда лв. за България, против които страната ни би трябвало да организира промени и да влага в решения за енергийната самостоятелност и климатичната индиферентност на стопанската система ни. Милиардите са опция, само че верните решения в този момент, ще дефинират развиването на България за десетилетия напред. А това коства доста повече.
Процесът на Зелена промяна ще е комплициран, нескончаем и изчерпателен. За да е сполучлив, би трябвало да бъде ръководен транспарантно, експертно и с присъединяване на всички заинтригувани страни. За това при сформирането на Съвета направихме всичко допустимо да отворим необятно вратите на изпълнителната власт и да ангажираме всички в този развой – от представителите на минната промишленост, въглищната енергетика, работническите синдикати и заетите в индустрията, през научни институти и университети, до природозащитни организации, представители на високотехнологични бизнеси, асоциации за възобновима сила, електрическа подвижност и кръгова стопанска система.
Освен опасност, климатичните промени съставляват и най-голямата икономическа опция на този век. Някои индустриални действия ще останат в историята, само че новите благоприятни условия са към този момент тук и към този момент обгръщат все по-голям дял от стопанската система. Зелената промяна ще се случи със или без нас. Но бързата реакция, верните ходове и поддръжката от обществото е комбинацията, която ще ни изведе на страната на печелившите от необратимите промени, пред които световната общественост е изправена сега.
В последната година светът навлезе в нов интервал на невиждани провокации. Щетите, които климатичните промени към този момент нанасят, ще ни костват все по-скъпо. Горещите талази, безводието, опустиняването и рисковите проявления на времето са дребна част от рисковете, които не след дълго ще диктуват световния дневен ред.
Ценни десетилетия бяха изгубени в отсрочване на неотложното и доста нации се оказаха заложници на остарели разбирания, технологии и модели на развиване. А спомагателното поляризиране на обществото в хода на поредицата от здравни, военни и стопански разтърсвания, мъчно преодолимата енергийна взаимозависимост на страната ни и използването на изкопаемите горива като политическо оръжие против нас, сложиха нашата страна в невиждано нова обстановка.
Светът се промени и ние не може да останем същите. Ще се наложи да преосмислим отношението си към ресурсите и към това, което оставяме след себе си. Това значи смяна в навиците, смяна в метода, по който произвеждаме и използваме сила. По който се отопляваме и охлаждаме, по който пазарим, придвижваме се на дълги дистанции и в града, по който се храним, обличаме се, работим и изхвърляме отпадъците си.
Навлизаме в интервал, в който ще ни се постанова да мислим повече, да пестим ресурсите и да бъдем гъвкави към измененията. За да преминем сполучливо през всичко това, е належащо да върнем градивния звук и доверието между тях, да защитим независимостта и експертността в българските институции, да пазим към момента неукрепналата си народна власт и най-сетне да повярваме, че дружно можем да създадем едно по-чисто, по-сигурно и по-добро бъдеще.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ