Непознатите лица на Ханой
През последните години Виетнам е една от най-търсените туристически дестинации в света. Попада в топ 10 в разнообразни интернационалните ранглисти и има за какво - невероятна природа, примесена с забавна история, страна, съвзела се от личната си пепел след войните, като птицата феникс - едно от четирите свещени животни съгласно локалната митология, будистки храмове, вкусна храна и бързо разрастваща се стопанска система. Разбира се, това са дребна част от нещата, които разказват азиатската страна.
Независимо какво човек се е настроил да види, това, което ще съзре, в действителност е ненадейно. Така да вземем за пример, в остарялата част на града
на улиците хората се подстригват или бръснат
Да, тъкмо по този начин. Както вървите по улицата, внезапно виждате стол и огледало, а в профил чака бръснарят. И няма нищо извънредно в гледката. Независимо дали е работен или почивен ден, в случай че имате незабавна потребност от прическа или оформяне на брада - има къде.
Този поминък не се практикува по време на поройните превалявания. Защото в този миг колите едвам се придвижват по улиците. Понякога хората употребяват надуваеми лодки, с цел да отидат от едно място до друго. Но на никого не му прави усещане, тъй като това се случва годишно. Изненадани са единствено туристите, които гледат уплашено, само че спокойствието по лицата на виетнамците и най-много на водачите ги успокоява. Едновременно с това се питат по какъв начин е допустимо такова успокоение?!
Ресторант, в който готвят сираци или бездомни деца
Преди години австралиец отишъл във Виетнам и му хрумнало да отвори заведение, в което да подслонява и образова деца, живеещи на улицата. Днес това е един от заведенията за хранене с най-вкусната храна, която може да се опита в страната, а старанието и учтивостта на младите сервитьори е трогателна. Те с горделивост демонстрират по какъв начин щастливата случайност ги е научила на кулинария, а оттова - да пишат, четат, считат, а към този момент и да приказват непознат език - британски. По този метод се улеснява връзката с задграничните туристи, които наложително посещават мястото. На първия етаж в ресторанта се продават ръчно направени сувенири, а част от приходите от продажбата им отива за подкрепяне на деца в неравностойно състояние.
Квартали за богати
В новата част на столицата човек има чувството, че е излязъл от Виетнам и ненадейно се е озовал в Западна Европа или Северна Америка. Сградите са по-различни, колоритни, разноцветни, улиците - призрачно пусти. Къде са хората? Разбира се, има сервитьори в заведенията за хранене и кафенетата, продавачи в магазините, само че... липсва живот. Всичко е преди малко издигнато, на всички места е чисто и умерено. Трудно е да се повярва, че на няколко километра и след най-малко двучасово запушване, при което мъчно се разминавате по улиците и е толкоз шумно и безусловно препълнено, се строят комплекси с къщи за милиони долари. Тук трафик няма, понякога минава някоя кола. Има и плаж, само че и той е празен, тъй като до него се стига със специфичен пропуск. Ако не разполагате с подобен, няма по какъв начин да седнете под някоя палма или да се разноските по пясъка. Излизането става по същия метод - с карта.
" Собственикът на комплекса желае да пресъздаде дребна част от целия свят ", изяснява локален гражданин. Затова тук има " Лондон ", " Венеция ", " Хонгконг " и т.н.
За феновете на достоверното
остават близките села, които са " дребни " за техните стандарти - с по към 2000 души непрекъснато население. Възрастните хора там доста се радват, когато някой отиде при тях, тъй като с обич подготвят локални деликатеси. Често те носят усета на детството им и по тази причина усмивка блества на лицата на бабите, когато описват на виетнамски спомените си. Чуждите посетители нищо не схващат, само че учтиво се усмихват. За сметка на това в устата им остава усетът на сладкиша " Чалам чалам ", който поразително припомня на локум.
Независимо какво човек се е настроил да види, това, което ще съзре, в действителност е ненадейно. Така да вземем за пример, в остарялата част на града
на улиците хората се подстригват или бръснат
Да, тъкмо по този начин. Както вървите по улицата, внезапно виждате стол и огледало, а в профил чака бръснарят. И няма нищо извънредно в гледката. Независимо дали е работен или почивен ден, в случай че имате незабавна потребност от прическа или оформяне на брада - има къде.
Този поминък не се практикува по време на поройните превалявания. Защото в този миг колите едвам се придвижват по улиците. Понякога хората употребяват надуваеми лодки, с цел да отидат от едно място до друго. Но на никого не му прави усещане, тъй като това се случва годишно. Изненадани са единствено туристите, които гледат уплашено, само че спокойствието по лицата на виетнамците и най-много на водачите ги успокоява. Едновременно с това се питат по какъв начин е допустимо такова успокоение?!
Ресторант, в който готвят сираци или бездомни деца
Преди години австралиец отишъл във Виетнам и му хрумнало да отвори заведение, в което да подслонява и образова деца, живеещи на улицата. Днес това е един от заведенията за хранене с най-вкусната храна, която може да се опита в страната, а старанието и учтивостта на младите сервитьори е трогателна. Те с горделивост демонстрират по какъв начин щастливата случайност ги е научила на кулинария, а оттова - да пишат, четат, считат, а към този момент и да приказват непознат език - британски. По този метод се улеснява връзката с задграничните туристи, които наложително посещават мястото. На първия етаж в ресторанта се продават ръчно направени сувенири, а част от приходите от продажбата им отива за подкрепяне на деца в неравностойно състояние.
Квартали за богати
В новата част на столицата човек има чувството, че е излязъл от Виетнам и ненадейно се е озовал в Западна Европа или Северна Америка. Сградите са по-различни, колоритни, разноцветни, улиците - призрачно пусти. Къде са хората? Разбира се, има сервитьори в заведенията за хранене и кафенетата, продавачи в магазините, само че... липсва живот. Всичко е преди малко издигнато, на всички места е чисто и умерено. Трудно е да се повярва, че на няколко километра и след най-малко двучасово запушване, при което мъчно се разминавате по улиците и е толкоз шумно и безусловно препълнено, се строят комплекси с къщи за милиони долари. Тук трафик няма, понякога минава някоя кола. Има и плаж, само че и той е празен, тъй като до него се стига със специфичен пропуск. Ако не разполагате с подобен, няма по какъв начин да седнете под някоя палма или да се разноските по пясъка. Излизането става по същия метод - с карта.
" Собственикът на комплекса желае да пресъздаде дребна част от целия свят ", изяснява локален гражданин. Затова тук има " Лондон ", " Венеция ", " Хонгконг " и т.н.
За феновете на достоверното
остават близките села, които са " дребни " за техните стандарти - с по към 2000 души непрекъснато население. Възрастните хора там доста се радват, когато някой отиде при тях, тъй като с обич подготвят локални деликатеси. Често те носят усета на детството им и по тази причина усмивка блества на лицата на бабите, когато описват на виетнамски спомените си. Чуждите посетители нищо не схващат, само че учтиво се усмихват. За сметка на това в устата им остава усетът на сладкиша " Чалам чалам ", който поразително припомня на локум.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ