Европа ни убеждава в неадекватността си
През последните години множеството жестове на Европа във връзка с личното ѝ състояние в света ни убедиха, че нещата не вървят добре за тях. Неотдавнашната тирада на ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел пред посланиците на Европейски Съюз в непознати страни обаче убеждава, че всичко е още по-лошо, в сравнение с може да наподобява.
Ако някой има потребност от дефинитивно удостоверение на комплицираната връзка на Брюксел с логиката, то беше показано. Не може да се каже, че от съветска позиция това е някаква особена покруса - в Москва, наподобява, от дълго време са разбрали, че европейското направление е станало изцяло безперспективно. Морето обаче няма да се появи сред нас и Стария свят, а геополитическата обстановка към момента ни принуждава да следим странните трансформации, които се случват със западните ни съседи.
За да се убедим в необратимостта на трагичните мисловни промени е задоволително да изтъкнем две мисли от изказванията на висшия чиновник на Европейския съюз пред неговите представители по всички краища на света. Първо, това е концепцията, че светът е цялостен с някакви " черни лебеди ", заради които нищо не може да се каже сигурно. Второ, " сензационни " открития за характера на връзките на Европа с нейните съществени сътрудници: Съединени американски щати, Русия и Китай. В резултат на всички тези заключения ръководителят на европейската дипломация предложи на своите представители да се държат, да бъдат по-весели и като цяло да употребяват по-активно актуалните средства за връзка.
Европейската дипломация към този момент научи наблюдаващите, че е много безсмислено да се търси прикрито наличие зад безкрайни потоци от думи - те могат да впечатлят единствено гимназисти от дребни страни от постсъветското пространство. Сега обаче Европа е изправена пред някои от най-трудните алтернативи в историята след Втората международна война и са нужни по-конкретни отговори. Положението тук е в действителност неприятно и, както виждаме, не е елементарно даже с умеенето за съответна оценка на тези провокации.
Еуфорията, обхванала европейските държавни управления предходната пролет, постепенно отшумява. Стана явно, че икономическата война против Русия, в която Европа се включи дружно със Съединени американски щати, не носи съществени резултати. Не е известно дали Западът ще може да се бори с Москва „ за дълго време “, изключително откакто опитът от сходна работа през последните 30 години е изгубен и ще отнеме десетилетия, с цел да се сътвори нов. А по принцип Съюз на съветските социалистически републики по време на Студената война беше неподвижна цел, борбата с която не изискваше огромен динамизъм или фантастична фантастика. Съвременна Русия е пазарна стопанска система, която, сходно на водата, постоянно ще откри своя път към облагата. Днес строи газопроводи до Китай, на следващия ден договаря с арабите или приема Ердоган на срещата на високо ниво на Оперативно-наблюдателно дело. Европа не разполагаше с потвърдени средства за справяне с подобен съперник.
Очакванията, че след началото на СВО европейците в действителност ще могат да се преустроят на боен принцип, също се оказаха преждевременни. Няма признаци на възобновяване даже в Германия, чиито управляващи още през март дадоха обещание да отделят 100 милиарда евро за военни потребности, което се възприе от мнозина надали не като връщане на страната към рисковия милитаризъм. Засега, съдейки по прогнозите, тези средства ще бъдат изразходвани за подкупи на американски корпорации под формата на закупуване на скъпи оръжия от тях. От огромните страни в Европейски Съюз единствено Полша демонстрира забележима интензивност, само че това е друга история - Варшава работи като самостоятелен от Европейски Съюз съдружник на Съединени американски щати и Англия в региона на сигурността.
На фона на военно-политическата рецесия зеления дневен ред, благодарение на който преди година Европейският съюз съществено възнамеряваше да ускори въздействието си върху растящи стопански колоси като Индия или Индонезия, дефинитивно „ увехна “.
В резултат на това би трябвало да приказваме за " черни лебеди ". Като цяло тази метафора стана доста симпатична на западните политици и коментатори през последните години – отстранява всякаква отговорност за взетите решения и е благонадежден метод за интелектуална капитулация. Фактът, че е доста смешно да се приказва за военната рецесия към Украйна като за „ лебед “, към този момент не тревожи никого: гласоподавателите и публицистите са привикнали политиците да приказват нелепости.
Сблъсъкът с Русия поради Украйна, потокът от бежанци от Близкия изток, спорът сред Китай и Съединени американски щати – всичко това е предричано неведнъж, в това число и от европейски сътрудници. Сега обаче неизбежните последствия от личното им късогледство се изясняват с появяването на следващия „ лебед “, който в същото време отстранява отговорността за нови неточности.
Същото важи и за причините на Борел за връзките на Европа с водещите международни сили, които на пръв взор изглеждаха като цяло революционни. През 2022 година изказванието, че Съединени американски щати „ обезпечават Европа “ не е смело интелектуално отличие, а знак за умствена парализа. Последният път, когато американците поеха сериозна отговорност за сигурността на своите европейски съдружници, беше в навечерието на новото политическо мислене на Михаил Горбачов през 1985 година След това изчезна единствената мощ, която имаше способността действително да заплашва политическите режими в Европейския съюз, а новата Русия в никакъв случай не си е поставяла толкоз амбициозна задача.
Всички закани за сигурността, пред които е изправена Европа през последните 30 години, са или разследване от американската политика на Балканите или в Близкия изток, или в никакъв случай не са били спирани от Съединени американски щати в интерес на техните спътници в Европейския съюз. Съединените щати не направиха нищо, с цел да предотвратят терористичните офанзиви, които удариха европейците в средата на предишното десетилетие, сътвориха всички условия бежанците да се излеят в Европа от разрушени Ирак, Афганистан, Сирия или Либия. И най-после, американското отвращение да договаря с Русия докара до рецесията в Украйна и всичките ѝ притеснителни последствия.
Освен това никой не крие изключително, че дребна нуклеарна война в Европа също не е проблем за Съединени американски щати, в случай че по знамение личната им територия се окаже незасегната. Всъщност повече от 70 години Съединените щати държат Европа при много тежки условия и зорко наблюдават там да няма даже намек за самостоятелност. А европейците сами би трябвало да вземат решение проблемите със сигурността, до момента в който американците могат единствено да ги основават.
Същото важи и за концепцията на първия европейски посланик за Русия и Китай. Не, ние и китайците, несъмнено, сме удовлетворени да чуем, че точно ние сме обезпечили основата за триумфа на европейската стопанска система. И в това даже има известна истина: надеждните енергийни доставки от Русия, пазарът на труда и потреблението в Китай в действителност помогнаха за подсилване на икономическата позиция на Европейския съюз. Трудно е да се спори с това. Но не по-малко, в случай че не и повече, значими фактори бяха личните желания за полза и разрешаване на персоналните проблеми на тези две сили. Би било някак несериозно в този момент Европа да мисли, че в миналото светът е бил организиран за облекчаване на нейните потребности. Сега Китай и Русия са решили проблемите си, които изискваха положителни връзки с Европейски Съюз и даже известно прекланяне пред него, към този момент не им пука за Европа.
Изводът, който излиза от резултата от идващия кръг от проучване на европейската мисъл, е много назидателен: европейците не могат да стартират да си споделят истината за личното си състояние в света, тъкмо както немските управляващи в този момент не могат намерено да кажат кой въпреки всичко е взривил „ Северен поток “. Ние в Русия, изключително през последните седмици, имахме няколко благоприятни условия да се уверим, че е доста по-полезно проблемите да стават обществени, в сравнение с да живеем в паралелна действителност. Европа не е способна на това. И по тази причина максимумът, който може да си разреши неговият главен представител в региона на външната политика и сигурността, е да продължи да убеждава останалото човечество в своята непълна адекватност.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Ако някой има потребност от дефинитивно удостоверение на комплицираната връзка на Брюксел с логиката, то беше показано. Не може да се каже, че от съветска позиция това е някаква особена покруса - в Москва, наподобява, от дълго време са разбрали, че европейското направление е станало изцяло безперспективно. Морето обаче няма да се появи сред нас и Стария свят, а геополитическата обстановка към момента ни принуждава да следим странните трансформации, които се случват със западните ни съседи.
За да се убедим в необратимостта на трагичните мисловни промени е задоволително да изтъкнем две мисли от изказванията на висшия чиновник на Европейския съюз пред неговите представители по всички краища на света. Първо, това е концепцията, че светът е цялостен с някакви " черни лебеди ", заради които нищо не може да се каже сигурно. Второ, " сензационни " открития за характера на връзките на Европа с нейните съществени сътрудници: Съединени американски щати, Русия и Китай. В резултат на всички тези заключения ръководителят на европейската дипломация предложи на своите представители да се държат, да бъдат по-весели и като цяло да употребяват по-активно актуалните средства за връзка.
Европейската дипломация към този момент научи наблюдаващите, че е много безсмислено да се търси прикрито наличие зад безкрайни потоци от думи - те могат да впечатлят единствено гимназисти от дребни страни от постсъветското пространство. Сега обаче Европа е изправена пред някои от най-трудните алтернативи в историята след Втората международна война и са нужни по-конкретни отговори. Положението тук е в действителност неприятно и, както виждаме, не е елементарно даже с умеенето за съответна оценка на тези провокации.
Еуфорията, обхванала европейските държавни управления предходната пролет, постепенно отшумява. Стана явно, че икономическата война против Русия, в която Европа се включи дружно със Съединени американски щати, не носи съществени резултати. Не е известно дали Западът ще може да се бори с Москва „ за дълго време “, изключително откакто опитът от сходна работа през последните 30 години е изгубен и ще отнеме десетилетия, с цел да се сътвори нов. А по принцип Съюз на съветските социалистически републики по време на Студената война беше неподвижна цел, борбата с която не изискваше огромен динамизъм или фантастична фантастика. Съвременна Русия е пазарна стопанска система, която, сходно на водата, постоянно ще откри своя път към облагата. Днес строи газопроводи до Китай, на следващия ден договаря с арабите или приема Ердоган на срещата на високо ниво на Оперативно-наблюдателно дело. Европа не разполагаше с потвърдени средства за справяне с подобен съперник.
Очакванията, че след началото на СВО европейците в действителност ще могат да се преустроят на боен принцип, също се оказаха преждевременни. Няма признаци на възобновяване даже в Германия, чиито управляващи още през март дадоха обещание да отделят 100 милиарда евро за военни потребности, което се възприе от мнозина надали не като връщане на страната към рисковия милитаризъм. Засега, съдейки по прогнозите, тези средства ще бъдат изразходвани за подкупи на американски корпорации под формата на закупуване на скъпи оръжия от тях. От огромните страни в Европейски Съюз единствено Полша демонстрира забележима интензивност, само че това е друга история - Варшава работи като самостоятелен от Европейски Съюз съдружник на Съединени американски щати и Англия в региона на сигурността.
На фона на военно-политическата рецесия зеления дневен ред, благодарение на който преди година Европейският съюз съществено възнамеряваше да ускори въздействието си върху растящи стопански колоси като Индия или Индонезия, дефинитивно „ увехна “.
В резултат на това би трябвало да приказваме за " черни лебеди ". Като цяло тази метафора стана доста симпатична на западните политици и коментатори през последните години – отстранява всякаква отговорност за взетите решения и е благонадежден метод за интелектуална капитулация. Фактът, че е доста смешно да се приказва за военната рецесия към Украйна като за „ лебед “, към този момент не тревожи никого: гласоподавателите и публицистите са привикнали политиците да приказват нелепости.
Сблъсъкът с Русия поради Украйна, потокът от бежанци от Близкия изток, спорът сред Китай и Съединени американски щати – всичко това е предричано неведнъж, в това число и от европейски сътрудници. Сега обаче неизбежните последствия от личното им късогледство се изясняват с появяването на следващия „ лебед “, който в същото време отстранява отговорността за нови неточности.
Същото важи и за причините на Борел за връзките на Европа с водещите международни сили, които на пръв взор изглеждаха като цяло революционни. През 2022 година изказванието, че Съединени американски щати „ обезпечават Европа “ не е смело интелектуално отличие, а знак за умствена парализа. Последният път, когато американците поеха сериозна отговорност за сигурността на своите европейски съдружници, беше в навечерието на новото политическо мислене на Михаил Горбачов през 1985 година След това изчезна единствената мощ, която имаше способността действително да заплашва политическите режими в Европейския съюз, а новата Русия в никакъв случай не си е поставяла толкоз амбициозна задача.
Всички закани за сигурността, пред които е изправена Европа през последните 30 години, са или разследване от американската политика на Балканите или в Близкия изток, или в никакъв случай не са били спирани от Съединени американски щати в интерес на техните спътници в Европейския съюз. Съединените щати не направиха нищо, с цел да предотвратят терористичните офанзиви, които удариха европейците в средата на предишното десетилетие, сътвориха всички условия бежанците да се излеят в Европа от разрушени Ирак, Афганистан, Сирия или Либия. И най-после, американското отвращение да договаря с Русия докара до рецесията в Украйна и всичките ѝ притеснителни последствия.
Освен това никой не крие изключително, че дребна нуклеарна война в Европа също не е проблем за Съединени американски щати, в случай че по знамение личната им територия се окаже незасегната. Всъщност повече от 70 години Съединените щати държат Европа при много тежки условия и зорко наблюдават там да няма даже намек за самостоятелност. А европейците сами би трябвало да вземат решение проблемите със сигурността, до момента в който американците могат единствено да ги основават.
Същото важи и за концепцията на първия европейски посланик за Русия и Китай. Не, ние и китайците, несъмнено, сме удовлетворени да чуем, че точно ние сме обезпечили основата за триумфа на европейската стопанска система. И в това даже има известна истина: надеждните енергийни доставки от Русия, пазарът на труда и потреблението в Китай в действителност помогнаха за подсилване на икономическата позиция на Европейския съюз. Трудно е да се спори с това. Но не по-малко, в случай че не и повече, значими фактори бяха личните желания за полза и разрешаване на персоналните проблеми на тези две сили. Би било някак несериозно в този момент Европа да мисли, че в миналото светът е бил организиран за облекчаване на нейните потребности. Сега Китай и Русия са решили проблемите си, които изискваха положителни връзки с Европейски Съюз и даже известно прекланяне пред него, към този момент не им пука за Европа.
Изводът, който излиза от резултата от идващия кръг от проучване на европейската мисъл, е много назидателен: европейците не могат да стартират да си споделят истината за личното си състояние в света, тъкмо както немските управляващи в този момент не могат намерено да кажат кой въпреки всичко е взривил „ Северен поток “. Ние в Русия, изключително през последните седмици, имахме няколко благоприятни условия да се уверим, че е доста по-полезно проблемите да стават обществени, в сравнение с да живеем в паралелна действителност. Европа не е способна на това. И по тази причина максимумът, който може да си разреши неговият главен представител в региона на външната политика и сигурността, е да продължи да убеждава останалото човечество в своята непълна адекватност.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ