Коридор номер 8: защо не се случва
През последните двайсет години няма български министър председател, който да не е поставял въпроса за кулоар номер 8. Непрекъснато разписваме съглашения, от които нищо не следва. Защото северномакедонците не желаят да се строи подобен кулоар в това число и с европейски средства. Коридор номер 8 би дал опция на България и Северна Македония доста бързо да се сближат, да смесят жителите и бизнеса си. Този кулоар внезапно би извикал изгубената историческа памет у македонското население, по тази причина и този план непрестанно се блокира . Сърбите не желаят това при никакви условия, а зад великосръбските упоритости стои още и Русия, която смята, че нейните ползи съответстват с ползите на сърбите и сръбската агресия на Балканите. Заради упоритостите на Съветска Русия за изход на Адриатическото крайбрежие Югославия постоянно е била обект на стратегически интервенции от страна на руските и западните служби. След гибелта на Тито обаче Централно разузнавателно управление на САЩ стартира да губи въздействието си през положителните търговски практики. Затова още през 80-те години западният фактор подхваща по-груба тактика, ползвайки косовските албанци за катализатор на процесите на раздробяване на федерацията.
Идеята за транспортен кулоар номер 8 поражда след края на Студената война и с разпадането на Югославия, когато Съединени американски щати стартират да построяват нова военна инфраструктура на Балканите. Ако човек огледа деликатно трасето от Бургас до Скопие, ще откри, че така наречен американски бази у нас или по-точно оборудванията за взаимно прилагане са определени точно по линията на кулоар номер 8. Всъщност натискът за създаване на военна инфраструктура на Балканите и огромният интерес на НАТО към сигурността в Черноморския район кореспондират непосредствено с икономическата концепция да се обезпечат енергийни трасета от Каспийския район към Европа.
Паневропейският транспортен кулоар номер 8 свързва Адриатическото крайбрежие с Черно море и наподобява по този начин с разклоненията си: Бари (Бриндизи-Отранто) Отрантски проток-пристанище Драч (пристанище Вльора - Тирана - Елбасан - Кяфасан - Струга - Кичево - Гостивар - Тетово - Скопие - Куманово - Крива паланка - Деве хълм - Кюстендил - София - Пловдив - Бургас/Варна. Коридорът е интермодален и включва автомагистрали, пристанища, железoпътни линии, летища, тръбопроводи, оптични кабели, фериботни линии, съчетание на всички детайли от инфраструктурата. Подобен кулоар е скъпо занятие и през 90-те години се разчита, че финансирането ще пристигна по линия на огромните транснационални енергийни корпорации. Тъй като Паневропейският транспортен кулоар номер 8 е умислен като част от различния път на каспийските нефтогазови запаси към европейския пазар, Русия разумно е извънредно срещу и прави всичко допустимо това да не се случи, в това число, употребявайки сръбския антибългарски напън в Северна Македония.
От друга страна, съветските специалисти всекидневно се забавляват като подмятат фразата: „ А где газ, а где нефть? “. Трасето в никакъв случай не се построява, тъй като концепцията за него е обвързвана с плановете за Трансбалканския нефтопровод АМБО и Транскаспийския газопровод, който би трябвало да мине по дъното на Каспийско море. Русия незабавно разгласи като опция на АМБО плана „ Бургас-Александруполис “ и по този начин двата петролопровода взаимно починаха. Засега нищо не подсказва, че Бургас в миналото ще приема запаси, идващи от крайбрежието на Грузия . Каспийскиите страни водят остри разногласия за това до каква степен се простират границите им, чии са находищата и дали Каспийско море е море или езеро, защото законите, свързани със собствеността и правата на крайбрежните страни в двата случая са напълно разнообразни. През 2018 година петте каспийски страни Русия, Иран, Азербайджан, Туркменистан и Казахстан се пробваха посредством една Конвенция да договорят връзките си към морското дъно на Каспийско море, по което да могат да минават тръбопроводи, да го разделят на браншове, само че като цяло разногласията в разнообразни аспекти не престават.
В региона от дълго време са се настанили огромните западни енергийни компании. Битката за ресурсите в постсъветските републики постоянно е била кой да изкупува газа и нефта, и по какъв начин да се транспортира. Често има кой да го купува, само че няма по какъв начин да се транспортира. В този смисъл Русия постоянно е имала преимущество, поради тръбопроводите си, а надлежно Европейски Съюз непрестанно се пробва посредством редица наставления като така наречен Трети енергиен пакет да анулира това преимущество. Китай е другият състезател, който навлиза извънредно нападателно на територията на постсъветското пространство, с големи вложения, контракти за ползване, създаване на трасета и безкрайно време. Европа към този момент не е единствения вероятен кредитоспособен покупател. По всичко наподобява, че вместо Европа да диверсифицира сполучливо доставките, нея я диверсифицираха като потребителски пазар.
Националните ползи на България към кулоар номер 8 са свързани главно с приобщаването на Северна Македония. Не е обикновено две напълно близки страни да нямат лесни транспортни връзки. Това става единствено преднамерено, с политическо решение за стабилно делене. Коридор номер 8 не е преференциален и за Турция, която избира всички товари да минават през нея, най-много енергийните трасета. Добре е да се означи, че напълно скоро Азербайджан стартира да доставя газ по Трансадриатическия газопровод – Гърция, Албания, Италия, който е част от Южния газов кулоар и в действителност е продължение на Трансанадолския газопровод. Но при проектирането са премисляни два разновидността: северен – България – Северна Македония – Албания; и южен – през Гърция и Албания към Италия. Логично е, че вложителят е избрал южния маршрут, доколкото Северна Македония към момента е под мощното въздействие на Сърбия, респективно на Русия, и сигурно би създавала обструкции . Това е и една от аргументите Съединени американски щати да натискат толкоз доста за влизането на Северна Македония в Европейски Съюз. Приобщаването е метод да се изтласква поетапно въздействието на Русия.
Поради това, че сега има изостряне на опълчването сред Русия и Съединени американски щати, транспортен кулоар номер 8 може да придобие друго значение. И България би трябвало да употребява момента, с цел да придвижи този план до необратима точка.
Идеята за транспортен кулоар номер 8 поражда след края на Студената война и с разпадането на Югославия, когато Съединени американски щати стартират да построяват нова военна инфраструктура на Балканите. Ако човек огледа деликатно трасето от Бургас до Скопие, ще откри, че така наречен американски бази у нас или по-точно оборудванията за взаимно прилагане са определени точно по линията на кулоар номер 8. Всъщност натискът за създаване на военна инфраструктура на Балканите и огромният интерес на НАТО към сигурността в Черноморския район кореспондират непосредствено с икономическата концепция да се обезпечат енергийни трасета от Каспийския район към Европа.
Паневропейският транспортен кулоар номер 8 свързва Адриатическото крайбрежие с Черно море и наподобява по този начин с разклоненията си: Бари (Бриндизи-Отранто) Отрантски проток-пристанище Драч (пристанище Вльора - Тирана - Елбасан - Кяфасан - Струга - Кичево - Гостивар - Тетово - Скопие - Куманово - Крива паланка - Деве хълм - Кюстендил - София - Пловдив - Бургас/Варна. Коридорът е интермодален и включва автомагистрали, пристанища, железoпътни линии, летища, тръбопроводи, оптични кабели, фериботни линии, съчетание на всички детайли от инфраструктурата. Подобен кулоар е скъпо занятие и през 90-те години се разчита, че финансирането ще пристигна по линия на огромните транснационални енергийни корпорации. Тъй като Паневропейският транспортен кулоар номер 8 е умислен като част от различния път на каспийските нефтогазови запаси към европейския пазар, Русия разумно е извънредно срещу и прави всичко допустимо това да не се случи, в това число, употребявайки сръбския антибългарски напън в Северна Македония.
От друга страна, съветските специалисти всекидневно се забавляват като подмятат фразата: „ А где газ, а где нефть? “. Трасето в никакъв случай не се построява, тъй като концепцията за него е обвързвана с плановете за Трансбалканския нефтопровод АМБО и Транскаспийския газопровод, който би трябвало да мине по дъното на Каспийско море. Русия незабавно разгласи като опция на АМБО плана „ Бургас-Александруполис “ и по този начин двата петролопровода взаимно починаха. Засега нищо не подсказва, че Бургас в миналото ще приема запаси, идващи от крайбрежието на Грузия . Каспийскиите страни водят остри разногласия за това до каква степен се простират границите им, чии са находищата и дали Каспийско море е море или езеро, защото законите, свързани със собствеността и правата на крайбрежните страни в двата случая са напълно разнообразни. През 2018 година петте каспийски страни Русия, Иран, Азербайджан, Туркменистан и Казахстан се пробваха посредством една Конвенция да договорят връзките си към морското дъно на Каспийско море, по което да могат да минават тръбопроводи, да го разделят на браншове, само че като цяло разногласията в разнообразни аспекти не престават.
В региона от дълго време са се настанили огромните западни енергийни компании. Битката за ресурсите в постсъветските републики постоянно е била кой да изкупува газа и нефта, и по какъв начин да се транспортира. Често има кой да го купува, само че няма по какъв начин да се транспортира. В този смисъл Русия постоянно е имала преимущество, поради тръбопроводите си, а надлежно Европейски Съюз непрестанно се пробва посредством редица наставления като така наречен Трети енергиен пакет да анулира това преимущество. Китай е другият състезател, който навлиза извънредно нападателно на територията на постсъветското пространство, с големи вложения, контракти за ползване, създаване на трасета и безкрайно време. Европа към този момент не е единствения вероятен кредитоспособен покупател. По всичко наподобява, че вместо Европа да диверсифицира сполучливо доставките, нея я диверсифицираха като потребителски пазар.
Националните ползи на България към кулоар номер 8 са свързани главно с приобщаването на Северна Македония. Не е обикновено две напълно близки страни да нямат лесни транспортни връзки. Това става единствено преднамерено, с политическо решение за стабилно делене. Коридор номер 8 не е преференциален и за Турция, която избира всички товари да минават през нея, най-много енергийните трасета. Добре е да се означи, че напълно скоро Азербайджан стартира да доставя газ по Трансадриатическия газопровод – Гърция, Албания, Италия, който е част от Южния газов кулоар и в действителност е продължение на Трансанадолския газопровод. Но при проектирането са премисляни два разновидността: северен – България – Северна Македония – Албания; и южен – през Гърция и Албания към Италия. Логично е, че вложителят е избрал южния маршрут, доколкото Северна Македония към момента е под мощното въздействие на Сърбия, респективно на Русия, и сигурно би създавала обструкции . Това е и една от аргументите Съединени американски щати да натискат толкоз доста за влизането на Северна Македония в Европейски Съюз. Приобщаването е метод да се изтласква поетапно въздействието на Русия.
Поради това, че сега има изостряне на опълчването сред Русия и Съединени американски щати, транспортен кулоар номер 8 може да придобие друго значение. И България би трябвало да употребява момента, с цел да придвижи този план до необратима точка.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ